Определение № 4964 от 18.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3952/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на "МОТОМАНИЯ" ЕООД, с управител Н. Найденов, подадена чрез упълномощен адв. И. Ангелов, против определение № 138 от 24.01.2024 г., постановено от Административен съд - Ловеч, втори административен състав, по адм. д. № 47/2024г. Частният жалбоподател оспорва извода на първоинстанционния съд за недопустимост на искането и твърди, че горепосоченото определение е незаконосъобразно и недопустимо издадено. Изразява становище, че неправилно е тълкувана търсената защита по чл. 250 АПК, тъй като община Троян нарушава незаконно търговския оборот на оспорващото дружество и извършва незаконосъобразни действия по придобиване на частния имот - собственост на жалбоподателя. Счита, че ответната община не притежава право на собственост на процесния имот, поради което в противоречие на чл. 28 от Закона за собствеността извършва действия по завладяване, придобиване и настаняване на нови лица в частния му имот. Претендира отмяна на обжалваното определение и иска съдът да разпореди принудителна мярка за прекратяване на незаконосъобразни действия и бездействия на община Троян. По делото не е постъпил писмен отговор по реда на чл. 232 АПК. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното определение № 138 от 24.01.2024 г. е оставено без разглеждане искане с вх.№ 225/23.01.2024 г., подадено от "МОТОМАНИЯ" ЕООД, [ЕИК], против община Троян, представлявана от кмета на общината, с посочено правно основание чл.250, във връзка с чл. 253, във връзка с чл.128, ал.2 АПК и е прекратено производството по адм. дело № 47/2024 г. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - Ловеч е приел, че в случая искането с посоченото правно основание е недопустимо, защото от съдържанието на искането на "МОТОМАНИЯ" ЕООД и представените с него доказателства става ясно, че е налице вещноправен спор между дружеството и община Троян, същността на който не произтича от наличието на административно правоотношение, а от гражданско такова – сключен на 17.02.2004 г. Договор за учредяване право на строеж върху имот – общинска собственост, който договор в същността си е възмездна, двустранна правна сделка. С оглед на това и позовавайки се на клаузи от договора, посочени в писменото уведомление до дружеството от 15.01.2024г., от страна на община Троян са пристъпили към изпълнение на постигнатите договорености, а не са действали като административен орган по смисъла на § 1, т.1 от ДР на АПК. Според настоящия съдебен състав обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи отменителни основания. Това е така, защото първостепенният съд точно е констатирал, че е сезиран от "МОТОМАНИЯ" ЕООД с искане с вх.№ 225/23.01.2024 г., предявено на основание чл. 250 АПК, с което се претендира преустановяване на действия и бездействия, извършвани община Троян и нейни служители, които са връчили на дружеството Уведомление № И -РД-43/15.01.2024г. за предаването на владението на собствения на дружеството недвижим имот, намиращ се в гр. Троян. В изложението си до съда искателят се е позовал на сключен между страните Договор за учредяване право на строеж върху имот – общинска собственост и на издаден в негова полза Нотариален акт за собственост № 058/2011 г., с който дружеството е признато за собственик на имот с идентификационен № 73198.505.123.3. Тричленният състав на Върховния административен съд споделя становището на първостепенния съд, че сочените от искателя действия по издаване на визираното уведомление не подлежат на оспорване по реда на АПК, което обстоятелство представлява отрицателна процесуална предпоставка за продължаване на съдебното производство и за произнасяне по същество по искането за преустановяване на фактически действия, съответно бездействия на ответника. В мотивите на обжалваното определение правилно е отразено, че претенцията на искателя не произтича от наличието на административно, а от гражданско правоотношение, възникнало от сключен на 17.02.2004 г. Договор за учредяване право на строеж върху имот, който е общинска собственост, който договор има характер на възмездна, двустранна правна сделка. От текста на посочения договор се установява по безспорен начин, че същият е сключен между община Троян, представлявана от кмета от една страна, в качеството ѝ на „Учредител“ и "МОТОМАНИЯ" ЕООД от друга страна, в качеството му на „Строител“. С оглед на това, е обоснован изводът на първостепенния съд, че с цитираното от искателя уведомление учредителят на правото на строеж се е позовавал на клаузи от горепосочения договор и е уведомил надлежно строителя за изтичането на крайния срок на учреденото право на строеж. Така описаното действие - изпращане на уведомление до строителя не представлява действие на административен орган смисъла на § 1, т.1 от ДР на АПК, защото след сключването на цитирания договор между община Троян и искателя е възникнало и се развива гражданско правоотношение, което означава, че относно споровете във връзка с това правоотношение следва да се произнесе съответният общ съд, който е компетентен и пред който са подсъдни имуществените спорове във връзка с изпълнението и прекратяването на визирания договор между страните. Първостепенният съд вярно е преценил, че в конкретната хипотеза не следва да изпраща делото по подсъдност на гражданския съд, доколкото същото е образувано по искане с посочено правно основание чл. 250 АПК, с оглед на което ищецът следва подаде изцяло нова искова молба, която да е съобразена с изискванията на Гражданския процесуален кодекс. За пълнота на изложението следва да се отрази, че от текста на цитираното от искателя уведомление, както и от данните по делото не може да се извлече заключение за извършени от страна на ответника бездействия или фактически действия, изразяващи се в завладяване, придобиване и настаняване в спорния недвижим имот. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение не страда от инвокираните с частната жалба пороци - отменителни основания. На основание на горното и на чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,