Определение № 9174 от 28.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8695/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от П. Г. М., от гр. Варна, чрез процесуалния й представител адвокат Ж. Койчева, против определение № 7828/16.06.2026 г., постановено по адм. дело № 1497/2026 г. по описа на Административен съд-Варна /АС-Варна/, XVI състав. Изложени са съображения за неправилността на атакувания съдебен акт, като постановен при допуснати съществени нарушения на процесуални правила и в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът - кметът на район "Приморски" при Община Варна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. Щерева, в писмен вид изразява становище за неоснователност на частната жалба и прави искане за оставяне в сила на оспореното определение. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на частната жалба, намира, че същата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: Производството пред първата инстанция е образувано по жалба на П. Г. М., подадена срещу заповед № 129/22.04.2026 г. на кмета на район "Приморски" при Община Варна, с която е утвърден протокол № 2/09.04.2026 г. от заседание на Комисията по чл. 6, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища /НУРУЖНГНПОЖ, Наредбата/, приета с решение на Общински съвет-Варна в частта му на приетото по искане на оспорващата, решение по т. 1 от него. С атакуваното определение № 7828/16.06.2026 г. на АС-Варна жалбата е оставена без разглеждане и образуваното по нея съдебно производство е прекратено по мотиви, че както горепосочената заповед, така и утвърдения с нея протокол на Комисията, в частта на решението, отнасящо се до жалбоподателката, не създават задължения, нито накърняват права на физическото лице, а оттам и нямат характера на подлежащи на оспорване пред съд, индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Съдът изтъква, че оспорващата не е загубила настанителните си права предвид липсата на изричен акт и по-конкретно - на заповед за прекратяване на наемното правоотношение, изискуема съгласно чл. 46, ал. 2 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/ и чл. 21, ал. 3 НУРУЖНГНПОЖ. По тези съображения е направен краен извод за недопустимост на подадената жалба на основание чл. 159, т. 1 АПК, и е постановен атакувания пред касационната инстанция прекратителен съдебен акт. Определението е неправилно. Видно от приложените по делото доказателства, със заявление рег.№ ОСИСД26000970ПР/02.03.2026 г. П. М. е поискала от кмета на район "Приморски" при Община Варна да поднови за срок от три години, наемното й правоотношение като наемател /по силата на сключен договор от 28.04.2023 г. и настанителна заповед № 150/25.04.2023 г./ на общинско жилище, находящо се в гр. Варна, [улица], [адрес], при условията на чл. 21, ал. 5 и чл. 13, ал. 1 от Наредбата. В тази връзка с решението си по т. 1 от протокол № 2/09.04.2026 г., Комисията, назначена със заповед № 437/11.11.2025 г. на кмета на района приема, че на основание чл. 46, ал. 1, т. 6 ЗОбС и чл. 21, ал. 5 НУРУЖНГНПОЖ, поради изтичане срока на договора за отдаване под наем на общинския имот, наемателката и членовете на нейното семейство/домакинство следва да освободят жилището, в което са настанени, като е формулирано изрично волеизявление, че същото следва да бъде предадено в 10-дневен срок от прекратяване на действието на договора съгласно клаузата на неговия чл. 29. Комисията се мотивира с подадените годишни декларации от наемателите на общински жилища и извършената служебна проверка по документи, във връзка с които е направена преоценка на нуждата от жилище, с изтъкване на обстоятелството, че жилищният фонд на район "Приморски" е ограничен. Така, съобразявайки критериите за подбор на картотекирани граждани, предвидени в раздел V от правилата за работата й, прави извод, че П. М. вече не е крайно нуждаещ се гражданин, като в заключителната част от решението си изрично сочи, че ако общинското жилище не бъде освободено доброволно в 10-дневен срок кметът на район "Приморски" следва да издаде заповед за принудителното му изземване съгласно чл. 22 НУРУЖНГНПОЖ. С атакуваната пред първоинстанционния съд заповед № 129/22.04.2026 г. кметът утвърждава решенията по протокол № 2/09.04.2026 г., в това число и това по т. 1, касаещо жалбоподателката. При тази фактическа установеност, противно на възприетите от административния съд мотиви, касационната инстанция счита, че оспорената заповед на кмета на район "Приморски" при Община Варна, с оглед естеството и породените от нея правни последици - отказ за продължаване на наемно правоотношение и задължение за освобождаване на общинското жилище, а при липса на доброволно изпълнение от страна на наемателката - издаване на заповед за принудително изземване, по съществото си представлява властническо волеизявление, засягащо неблагоприятно правната сфера на П. М., определящо я като индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. Следва да се посочи, че в мотивите на определение № 6735/17.06.2026 г. по адм. дело № 5283/2026 г., IV отделение на ВАС, този съд вече е имал възможност да обоснове аналогичен извод относно правния характер на заповед № 129/22.04.2026 г., с която е утвърдено решение, взето по т. 5 от протокол № 2/09.04.2026 г., относно друг наемател, от което разрешение настоящият състав не намира основание да се отклони. По изложените съображения, обжалваното определение се явява неправилно и следва да бъде отменено, а делото - да бъде върнато на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на П. Г. М.. При този изход от спора искането на частния жалбоподател за присъждане на разноски се явява основателно. Община Варна следва да бъде осъдена да заплати на П. М. сума в размер общо от 315.34 евро, представляваща направени за настоящото производство разноски, от които 15.34 евро - за държавна такса, и 300 евро - изплатено адвокатско възнаграждение в установен по представените по делото доказателства, размер. Водим от горното, Върховният административен съд, четвърто отделение,