Решение № 3443 от 26.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10631/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 38 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба СД "Малпен - С - Събков и С-ие", представлявано от адв. В. Джостов, срещу Решение № 636/11.09.2025 г. на Министерски съвет за отчуждаване на имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на Обект „Път II- 56 пътен възел „Скобелева майка“ - път П-86 (Югоизточен обход на гр. Пловдив)“, привеждане на проектен габарит Г 10,50 към габарит Г20 на участъка от км 98+000 до км 102+820“, в землищата на гр. Пловдив, община Пловдив, и с. Ягодово и с. Брестник, община Родопи, област Пловдив“. С жалбата са изложени съображения за нищожност на обжалваното решение, алтернативно – за незаконосъобразност, като постановено в нарушение на материалния закон – основания по чл. 146, т. 1 и т. 4 от АПК. Излагат се съображения за липса на компетентност за издаване на оспорения акт. Направено е искане за обявяване на нищожност на обжалваното решение. Алтернативно е направено искане да бъде отменено като незаконосъобразно в частта за определения размер на обезщетението за поземлен имот с идентификатор 56784.104.78 – собственост на жалбоподателя и да бъде постановено ново решение по същество на спора, с което да се завиши определеното обезщетение, съобразно пазарната стойност на отчуждения имот. В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв. В. Джостов, който поддържа жалбата на основания изложени в нея. Представя писмени бележки и списък на разноските. Ответникът - Министерски съвет на Република България (МС), чрез процесуален представител В. Ангелов, представя административната преписка с придружително писмо с изх. № 17.00-79/21.10.2025 г. (вх. № 21700/22.10.2025 г.), в което е изложено становище по оспорването, като се сочи, че същото е неоснователно. От Министъра на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) чрез процесуален представител П. Пенев, с молба с вх. № 23320/07.11.2025 г. са представени доказателства във връзка с публикуване на обявление за започналата процедура по отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на Обект „Път II- 56 пътен възел „Скобелева майка“ - път П-86 (Югоизточен обход на гр. Пловдив)“, привеждане на проектен габарит Г 10,50 към габарит Г20 на участъка от км 98+000 до км 102+820“, в землищата на гр. Пловдив, община Пловдив, и с. Ягодово и с. Брестник, община Родопи, област Пловдив“. В писмото е изразено становище относно неоснователността на жалбата, като се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна – министърът на финансите, чрез процесуален представител Д. Димитрова ангажира писмено становище с вх. № 5411/20.02.2026 г., в което жалбата се оспорва като неоснователна и недоказана. Сочи се, че обжалваният административен акт е валиден, правилен и законосъобразен, поради което не са налице основания да бъде изменен. Размерът на паричното обезщетение е определен въз основа на правилна и законосъобразна експертна оценка, отговаряща на определените в Закона за държавната собственост изисквания. Твърди се още, че оплакванията в жалбата не се основават на конкретни доказателства, от които да се заключи, че не е спазена процедурата за законосъобразно отчуждаване на процесиите имоти или че равностойното парично обезщетение е определено неправилно. Иска се от съда да потвърди обжалвания административен акт като правилен и законосъобразен. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна – Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), чрез процесуален представител юрк. Н. Маринова ангажира писмени доказателства относно връчването на оспореното решение на жалбоподателя. Излага становище за неоснователност и недоказаност на жалбата и иска същата да бъде отхвърлена. С писмо с вх. № 5564/23.02.2026 г. са представени писмени бележки по съществото на спора и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд – четвърто отделение, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа страна: Предмет на съдебен контрол е Решение № 636/11.09.2025 г. на Министерски съвет за отчуждаване на имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на Обект „Път II- 56 пътен възел „Скобелева майка“ - път П-86 (Югоизточен обход на гр. Пловдив)“, привеждане на проектен габарит Г 10,50 към габарит Г20 на участъка от км 98+000 до км 102+820“, в землищата на гр. Пловдив, община Пловдив, и с. Ягодово и с. Брестник, община Родопи, област Пловдив“, като жалбоподателят излага твърдения за неговата нищожност. Алтернативно оспорва решение в частта, досежно определеното с него парично обезщетение в размер от 6592 лева за отчуждената част от имот, собственост на жалбоподателя - СД "Малпен - С - Събков и С-ие", а именно: Поземлен имот с идентификатор 56784.104.78 по КККР (част от стар 56784.104.39), с площ 4915 кв. м., представляващ урбанизирана територия и трайно засегната площ за отчуждаване - 0, 052 дка, посочен в позиция № 3 на Приложение към на Решение № 636/11.09.2025 г. на Министерски съвет на РБ. Посоченият имот е собственост на СД "Малпен - С - Събков и С–ие, видно от Нотариален акт № 23/22.01.2015 г. за продажба на недвижим имот. По силата на чл. 34а, ал. 1 от ЗДС "Отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. В производството не се спори, че с Решение на МС № 675/14.11.2019 г. на основание § 5, т. 62 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за устройство на територията (ЗУТ) и § 1 от ДР на ЗДС, републикански път II- 56 „Брезово-Пловдив-Път II- 86“, участък от км 90+000 до км 102+820, е обявен за обект с национално значение и за национален обект. По делото е приложена цялата административна преписка по издаване на оспореното РМС, въз основа на която се установява, че заинтересуваното ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и министъра на регионалното развитие и благоустройството, надлежно обосновано със съответна документация по чл. 34, ал. 2 от ЗДС. На основание чл. 34а ЗДС със съвместен доклад министрите на финансите и на регионалното развитие и благоустройството са направили предложение за отчуждаване на имотите до Министерски съвет на Република България. В административното производство са извършени необходимите уведомления по реда на чл. 34а, ал. 3 от ЗДС. Размерът на определеното парично обезщетение е основан на оценителски доклад на независима експертиза, назначена от административния орган, като паричното обезщетение е определено по реда на чл. 32 от Закон за държавната собственост /ЗДС/. Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно - техническа експертиза – основна и допълнителна, на вещото лице инж. А. Аврамова, поземления имот е с идентификатор 56784.104.78, област Пловдив, община Пловдив с отчуждена площ 0,052 дка. При изготвянето на експертизата са взети предвид всички сделки, съобразно представената на вещото лице информация от делото. Службата по вписванията гр. Пловдив, в изпълнение на условията на чл. 32, ал. 4, е предоставила справка за вписвания /пазарни аналози/ в едногодишния период. За определяне на средна пазарна цена в землището на гр. Пловдив, район Тракия –урбанизирана територия, вещото лице е използвало четири сделки, които отговарят на изискванията на Закона за държавната собственост за избор на аналог, като същите са използвани и при извършване на оценката на Агенция „ Пътна инфраструктура. Първоначално определеното равностойно парично обезщетение в заключението на СТЕ е в размер на 7696,26 лева. С определение от 29.01.2026 г. по делото е допусната допълнителна съдебно - техническа експертиза със задача вещото лице да изчисли вариант, при който определената стойност на отчуждения имот да е със същите пазарни аналози, но при посочените две сделки №1 и №4 от таблицата на съдебно-техническата експертиза добавения ДДС да се извади от стойността на изчисление. Съгласно изготвеното допълнително становище, стойността на обезщетението в лева е 6643,78 с равностойност в евро – 3396,91. Допълнително, в съдебно заседание, на поставените от пълномощниците на страните въпроси, вещото лице пояснява, че в един от нотариалните актовете по използваните като пазарен аналог сделки, площта на имота е вписана по документ за собственост с една стойност, а предмет на сделката е имот с идентификтор с различна площ. Оттук идва и разликата в изчисленията на паричното обезщетение в размер от 52 лева. След направени изчисления в проведеното на 16.02.2026 г. съдебното заседание, с използване на площта по документ за собственост, а не по скицата на имота, вещото лице сочи стойност на обезщетението – 6592.04 лева, като вещото лице е потвърдило, че стойността на квадратен метър е идентична с тази, по която административния орган е изчислил стойността на обезщетението. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд – четвърто отделение, въз основа на приетите за установени факти и след служебна проверка на оспорения акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, счита следното по допустимостта и основателността на оспорването: Предявената жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС от страна, която е адресат на оспореното решение в съответната му част, касаеща определеното паричното обезщетение. Налице е и правен интерес от оспорване с оглед размера на определеното обезщетение и искането за по-висок такъв. Жалбата отговаря на изискванията както на чл. 150 от АПК за форма и реквизити, така и на чл. 151 от АПК за необходимите приложения. По изложените причини същата е процесуално допустима за разглеждане. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните съображения: На първо място, относно твърдението на жалбоподателя за нищожност на оспорения административен акт, настоящият съдебен състав намира, че същото е неоснователно по следните съображения: Съгласно § 9 от ПЗР към ЗИД на ЗДС (ДВ, бр. 74 от 2025 г.) започналите и неприключили до влизането в сила на този закон производства по реда на глава трета, раздел III се прекратяват. В случая обаче, процесното производство се развива по реда на раздел I, който урежда принудителното отчуждаване на имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица за задоволяване на държавни нужди, докато Раздел III Обезщетение при отчуждаване на земеделски земи и горски територии, преди измененията в ЗДС (ДВ, бр. 74 от 2025 г.) урежда принудителното отчуждаване на имоти - частна собственост, представляващи земеделски земи или горски територии, при което, като равностойно обезщетение може да се предостави имот - частна държавна собственост, от държавния поземлен фонд и от горските територии - държавна собственост. С измененията в ЗДС (ДВ, бр. 74 от 2025 г.) Раздел III Обезщетение при отчуждаване на земеделски земи и горски територии е изцяло отменен поради което с цитираната разпоредба от преходните и заключителните разпоредби на изменителния закон е разпоредено прекратяване на неприключилите процедури. Обжалваното решение касае изграждането на национален обект, поради което е издадено от компетентен орган съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС, а именно Министерски съвет на РБ. Същото е издадено в предвидената от закона форма, при спазване на административно-производствените правила и материалния закон. Представените в административната преписка доказателства установяват, че е изпълнена изцяло предвидената в чл. 34а и чл. 34б ЗДС процедура по издаване на решението на Министерския съвет на РБ. Решението съдържа всички реквизити по чл. 34б от ЗДС, като е посочена нуждата, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението, размерът, цената (размерът на обезщетението) и собствениците на имотите. Наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, е установена с влязъл в сила подробен устройствен план - парцеларен план, одобрен със заповед на зам.-министъра на регионалното развитие и благоустройството, с което са изпълнени изискванията на чл. 33, ал. 2 от ЗДС. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗДС имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение, като съгласно ал. 2 равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. "Пазарни цени" по смисъла на § 1а, т. 2 ДР ЗДС са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези, с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки. При принудителното отнемане на собствеността от частно лице по реда на Закона за държавната собственост, за изграждане на национален обект и в случаите, когато обезщетението ще се осъществи, чрез парично обезщетение, а не с равностоен имот, целта на законодателя е собственикът на имота да получи като парично обезщетение такъв размер, който да е равностоен като размер на паричната сума, която би получил при свободно предлагане на пазара на този имот. В случая за отчуждаването на площ от 0. 052 дка от процесния имот е определено обезщетение в размер на 6592 лева. В оценителския доклад, изготвен в хода на административното производство е посочен начинът, по който ще бъде извършено определянето на равностойното парично обезщетение за имотите предмет на отчуждаването, като въз основа на пазарни аналози е изготвена осреднена цена за един декар за землището в гр. Пловдив – урбанизирана територия – в размер на 126767,52 лева. От съдържанието на оценителския доклад е видно, че обезщетението е определено въз основа на писмо от Службата по вписванията – гр. Пловдив, придружено с копие на всички вписани сделки с имоти - реални пазарни аналози, отговарящи на изискванията на чл. 32, ал. 4 и § 1а т. 2 от ДР на ЗДС. Оценката е извършена по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, т. е. методът на изготвяне на възложената оценка е въз основа на пазарни цени на имотите с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания - имоти в урбанизирана територия, намиращи се в едно и също землище, по пазарни цени по смисъла на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. В конкретния случай са взети предвид сделки, сключени в периода от 24.5.2024 г. до 27.05.2025 г. вписани в Служба по вписванията - гр. Пловдив. Използваните от оценителя в административното производство пазарни сделки, като аналози за процесния поземлен имот са описани в таблици, които са приложени към делото. Този факт е установен и от вещото лице, изготвило заключението по приетата съдебно-оценителна експертиза. Според експерта са използвани 4 пазарни аналога за определяне на равностойното парично обезщетение за процесния имоти. Предмет на правния спор е съществуване правото на жалбоподателя на изменение в посока завишаване стойността на дължимото за отчуждения поземлен имот парично обезщетение, в съответствие с разпоредбата на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. Настоящият съдебен състав не кредитира заключението относно първоначално определения вариант на обезщетение, при който към две от сделките ползвани като пазарни аналози (сделки №1 и №4 от таблицата на съдебно-техническата експертиза) е добавен ДДС, поради следното: За разлика от доброволните сделки, каквато е покупко-продажбата, отчуждаването не се основава на съгласието на страните, а се извършва по силата на административен акт. Собственикът на имота не участва като равнопоставена страна в договорно правоотношение, а е адресат на властническо волеизявление, по силата на което правото му на собственост се прекратява по законов ред. Обезщетението, което той получава, има компенсаторен характер и цели да възстанови имущественото му състояние. От гледна точка на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), на облагане с ДДС подлежат възмездните доставки на стоки и услуги, извършени от данъчно задължени лица. Съществен елемент на облагаемата доставка е наличието на правна връзка между доставчик и получател, при която се извършва прехвърляне на собственост или предоставяне на услуга срещу възнаграждение. В случая на отчуждаване обаче липсва такава договорна връзка. Прехвърлянето на собствеността не е резултат от свободно изразена воля, а от едностранен акт на публичната власт. Поради това обезщетението, изплатено при отчуждаване, не може да се квалифицира като възнаграждение за доставка по смисъла на ЗДДС. То не формира данъчна основа и не поражда задължение за начисляване на ДДС. Тази позиция е възприета както в административната практика на Националната агенция за приходите, така и в съдебната практика, където последователно се приема, че обезщетението има обезвредителен, а не възмезден характер. При отчуждаване на недвижим имот за държавна или общинска нужда, извършено по реда на закона, върху определеното обезщетение не се начислява данък върху добавената стойност, тъй като липсва облагаема доставка по смисъла на ЗДДС. С оглед определяне размера на равностойното парично обезщетение следва да се вземат предвид пазарните цени на имоти, които да са с подобни характеристики и да се намират в близост до отчуждавания, а съгласно §. 1а, т. 4 от ДР на ЗДС имоти в близост до отчуждавания за земеделските територии са имотите, разположени в едно и също землище. Настоящият съдебен състав не кредитира и втория вариант на заключението на вещото лице относно определения вариант на обезщетение, при който при една от сделките ползвани като пазарни аналози е възприета площ на имота по скица, вместо по документ за собственост, поради следното: В практиката по определяне на обезщетения при отчуждаване на недвижими имоти за държавни и общински нужди съществено значение има правилното използване на пазарни аналози. Един от спорните въпроси в тази връзка е коя площ следва да се вземе предвид при изчисляване на цената на квадратен метър – тази по документ за собственост или тази по кадастрална скица. В тази насока съгласно практиката на Върховния административен, релевантна е площта по документа за собственост. Това становище е правилно и следва да бъде подкрепено по следните съображения: Предмет на сделките с недвижими имоти е правото на собственост. Нотариалният акт удостоверява обема на това право и именно в тези граници собственикът може валидно да се разпорежда. Следователно площта, посочена в документа за собственост, представлява юридически признатата площ, която се прехвърля и за която се уговаря продажната цена. Купувачът заплаща цена за правото на собственост в неговия доказан обем, а не за технически установена площ, която не е обвързваща за вещноправния режим. Кадастралната скица има удостоверително значение относно идентификацията на имота, но не и относно обема на правото на собственост. Данните в кадастъра произтичат от административна дейност и могат да съдържат непълноти или неточности. Те не могат да дерогират съдържанието на титула за собственост, нито да променят обема на притежаваното право. Поради това използването на площта по скица като база за определяне на единичната цена би довело до подмяна на правния критерий с технически такъв, което е несъвместимо с вещноправния характер на сделките. На следващо място, използването на площта по документ за собственост гарантира съпоставимост и правна сигурност при анализа на пазарните аналози. Всяка реална сделка се сключва въз основа на титула за собственост, който е проверен от нотариуса и вписан в имотния регистър. Ако при оценяването се използва различна площ (например по кадастър), се създава риск от изкуствено изкривяване на единичните цени – чрез увеличаване или намаляване на знаменателя при изчислението. Това би довело до неточни и икономически необосновани изводи относно пазарните стойности. Този подход съответства на принципа за равностойно обезщетение при отчуждаване. Целта на оценката е да възпроизведе цената, която собственикът би получил при свободна пазарна сделка. Тъй като при такава сделка цената се договаря въз основа на признатия обем на правото на собственост, именно тази площ следва да бъде използвана и при анализа на аналозите. В противен случай би се стигнало до определяне на обезщетение, което не отразява реалното пазарно поведение. При изведените по-горе законови критерии съдът намира, че относно процесния имот в землището на гр. Пловдив е приложим последният вариант на заключението на вещото лице, изготвен в проведеното на 16.02.2026 г. съдебното заседание, по сравнителния метод на оценяване по чл. 32, ал. 2 ЗДС и § 1а, т. 2 и т. 4, буква "в" от ДР на ЗДС. Видно от него, размерът на обезщетението за имота в землището на гр. Пловдив е в размер на 6592.04 лв., при обстоятелството, че се взема стойността на имота без ДДС и се съобразява размера на площта на имота според отразеното по документ за собственост, а не по скицата на имота. Съдът кредитира заключението на вещото лице, във варианта, който сочи стойност на обезщетението – 6592.04 лева, като счита, че получената разлика от 0,04 лв. е в резултат на различен подход при математическото закръгляване при определяне на размера на обезщетението, получено при умножаване на отчуждената площ и пазарната стойност на квадратен метър. В съдебно заседание вещото лице потвърди, че средната цена от четирите пазарни аналога за квадратен метър е в размер на 126,77лв. Видно от приложение към административната преписка оценителен доклад осреднената оценка е 1267676,52лв за декар. При това положение според настоящият състав получената разлика не е свързана с определяне на оценката, а се дължи на математическа неточност при закръгляване на стойността за един квадратен метър. Ето защо, като е определил размерът на обезщетението за имота в землището на гр. Пловдив в съответствие с разпоредбата на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС административният орган е спазил закона. Всички останалите представени доказателства за сключени сделки са неотносими, по различни причини: касаят имоти в урбанизирана територия или с друго предназначение или само между физически лица или идеални части или множество имоти, които не са със сродни характеристики, без посочени отделни цени за всеки от тях. На основание на изложеното, крайният извод, който се налага е, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. На основание чл. 143, ал. 3 АПК, следва да се присъди в полза на ответника на сторените деловодни разноски за депозит за допълнителна експертиза в размер на 51, 13 евро с равностойност 100 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 153, 39 евро с равностойност 300 лева, определен съобразно чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ при съобразяване на конкретната правна и фактическа сложност на делото. На основание чл. 143, ал. 4 АПК, следва да се присъди в полза на Министерството на финансите на юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро с равностойност 200 лева, определен съобразно чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ при съобразяване на конкретната правна и фактическа сложност на делото. На основание чл. 143, ал. 4 АПК, следва присъждане в полза на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, на юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро с равностойност 200 лева, определен съобразно чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ при съобразяване на конкретната правна и фактическа сложност на делото. На основание чл. 143, ал. 4 АПК, следва присъждане в полза на Агенция "Пътна инфраструктура", на юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро с равностойност 200 лева, определен съобразно чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ при съобразяване на конкретната правна и фактическа сложност на делото. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд – състав на четвърто отделение,