Определение № 208 от 08.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1675/2019 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Т. А., подадена чрез адв.Г. от САК, против определение № 82 от 18.02.2019г. по ч.гр.д. № 515/2019г. по описа на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд, в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от него частна жалба вх. № 10973/18.ХІІ.2018г. срещу определението на ВКС, ІІІ ГО, № 432/06.ХІІ.2018г. по гр.д. № 3800/2018г. С последното съставът на ВКС е оставил без разглеждане молбата на Д. П. А. за отмяна на влязло в сила решение № 7319 от 04.10.2016 г. по гр. дело № 6037/2012 г. на Софийски градски съд, ГО, І – 17 състав, потвърдено с решение № 1829 от 24.07.2017 г. по гр. дело № 1281/2017 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 4 състав. Жалбоподателят моли да се отмени определението по съображения, изложени в частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира,че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна. Съображенията за това са следните: С влязло в сила решение № 7319 от 04.10.2016 г. по гр. дело № 6037/2012 г. на Софийски градски съд, ГО, І – 17 състав, потвърдено с решение № 1829 от 24.07.2017 г. по гр. дело № 1281/2017 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 4 състав, недопуснато до касационно обжалване с определение №223 от 29.03.2018г. по гр.д.№ 3812/2017г. на ВКС, ІІІ ГО, е уважен предявен от „Мурсалево проджект” Е. против А. Т. А. иск по чл.61 ал.2 ЗЗД за сумата 12322,35лв. - припадаща се част от стойността на извършени СМР за довършване на общите части на сграда, в която се намира притежаван от касатора апартамент /№.6/, и 17682,94лв., 601,24лв. и 1392,60лв. стойност на подобрения в същия и прилежащото мазе и гараж /№.20/. Молба за отмяна на това влязло в сила решение е подадена от Д. П. А. – съпруга на А. Т. А. и трето неучаствало в производството по иска по чл.61 ал.2 ЗЗД лице. По тази молба е образувано гр.д. № 3800/2018г. по описа на ВКС, ІІІ ГО. С постановеното по делото определение №432 от 06.12.2018г., съставът на ВКС не е допуснал до разглеждане молбата на Д. П. А.. За да обоснове извод за нейната недопустимост е посочил, че молителката не е процесуално легитимирана да иска отмяна на същото - не е взела участие в съдебното производство по осъдителния иск по чл. 61, ал. 2 ЗЗД / не е била страна в процеса/ и влязлото в сила решение няма сила на пресъдено нещо спрямо нея; не е имала качеството на необходим другар на страната на ищеца или ответниците по делото; не е задължителен другар, тъй като естеството на спора по чл. 61, ал. 2 ЗЗД не налага задължителното участие на двамата съпрузи. Против така постановеното определение са подадени частни жалби от адвокат Е..Д. като процесуален представител на Д. П. А. и от адвокат Кр.Г. като процесуален представите на А. Т. А.. По тези жалби е образувано ч.гр.д.№ 515/2019г. по описа на ВКС, ІV ГО. С постановеното по делото определение № 82 от 18.02.2019г. съставът на ВКС е оставил без уважение частната жалба на Д. П. А. и без разглеждане – частната жалба на А. Т. А.. За да обоснове извод за недопустимост на частната жалба на А. А. съставът на съда е посочил, че тази жалба е недопустима като подадена от страна, не разполагаща с право на обжалване – тази страна е участвала в инстанционното производство по гр.д. № 6037/2012г. на СГС и по гр.д. № 1281/2017г. на САС, не е лице по смисъла на чл.304 ГПК, имащо право да иска отмяна, и не е подала молбата за отмяна на това основание, която е оставена без разглеждане. Настоящото производство е образувано по частната жалба на А. Т. А. против тази част на определението. Същата е валидна, допустима и правилна. С постановеното по гр.д.№3800/2018г. на ВКС, ІІІ ГО, определение не се засягат процесуални права на настоящия жалбоподател А. Т. А., доколкото не негова молба за отмяна, а такава на друго лице - Д. П. А., е оставена без разглеждане, като недопустима. Легитимирана да обжалва определението, с което молбата за отмяна е оставена без разглеждане, е само страната, подала молбата, защото съдебният акт препятства упражняването на нейните процесуални права. Съгласно чл. 26, ал. 2 от ГПК никой не може да предявява от свое име чужди права в съда. Изключенията са изрично и изчерпателно уредени, като не обхващат случаите на житейски интерес от постигане на определен правен резултат. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС, обективирана в определение № 230 от 31.05.2018 г. по гр. д. № 973/2018 г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., определение № 174 от 06.03.2014 г. по ч. гр. д. № 619/2014 г. на ВКС, ГК, ІV г. о и др. Предвид изложеното частната жалба на А. Т. А. е неоснователна - предходният състав на ВКС е постановил валидно, допустимо и правилно определение, което следва да бъде потвърдено. Съобразно изхода разноски на жалбоподателя не се следват. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,