Решение № 11206 от 24.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11061/2013 г.

Решение № 11206 от 24.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11061/2013 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 176 във вр. с чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 АПК. Образувано е по искане на Николай Евстатиев Статков, гр. Враца, ул. "Петропавловска" № 88 за допълване на решение № 6282 от 12.05.2014 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 11061/2013 г. С решение № 6282 съдът отменил решение № 358 от 24.06.2013 г. на Административен съд, гр. Плевен, постановено по административно дело № 281/2013 г. в частта, с която е оставена без разглеждане допълнителната жалба на Николай Евстатиев Статков, гр. Враца, ул. "Петропавловска" № 88; върнал делото за продължаване на съдебното производство в частта досежно оспорването на Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и права на територията на Община Враца в частта без чл. 14, ал. 2, чл. 15а, ал. 2 и чл. 24, ал. 3; обезсилил решение № 358 от 24.06.2013 г. на Административен съд, гр. Плевен, постановено по административно дело № 281/2013 г. в частта, с която са отменени чл. 15а, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 6 и чл. 24, ал. 3 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и права на територията на Община Враца; прекратил съдебното производство в тази част; оставил в сила решението в останалата част. Николай Евстатиев Статков е сезирал съда с "иск за допълване - касация жалба - защита". Иска съдът: "да допълни решението си по сочените свързани въпроси от естеството на Правата на Човека"; да му "укаже правата за защита по Закона за отговорността на държавата"; да спре съдебното производство и отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз и помоли "Председателя в сезиране Конституционния съд за тълкувателно решение по достойнството при наличната порочна практика или в сезиране на ОСС на ВС за тълкувателно решение по противоречивата тук недопустима и порочна практика"; Общото събрание на съдиите на Върховния административен съд "да сезира Конституционния съд за произнасяне с тълкувателно решение по противоконституционния правов ред"; да отмени решение № 6282 от 12.05.2014 г. по административно дело № 11061/2013 г. на Върховния административен съд в отменената и обезсилената част на първоинстанционното решение; да обяви за нищожна цялата оспорвана наредба; да му присъди разноските по всички дела и инстанции; да обнародва решението по начин, по който е обнародвана наредбата. Исканията на Статков са обособени в такива за допълване на съдебното решение и за отмяна на съдебното решение. Исканията за допълване на съдебното решение са поради непроизнасяне с нарочен диспозитив по искането за сезиране на Конституционния съд, както и по искането за "обявяване на нищожността на наредбата при намерени съществени процесуални нарушения на основание принципите и теорията на административното право". Сочи, че съдът не постановил диспозитив досежно обнародване на съдебното решение по начина, по който е обнародвана наредбата. Съдът не се произнесъл и по искането за присъждане на разноски по "приложените тук недопустимо провалени производства в злоупотреба, адм. д. № 135/2011 г. АС - Враца, адм. д. № 257/2011 г. АС - Монтана, адм. д. № 493/2011 г. АС - Враца и адм. д. № 588/2011 г. АС - Монтана". Исканията за отмяна на съдебното решение, обособени в раздел II "По касационната жалба", са поради недопустимо отнемане на "законни права, за формиране на съдебен контрол по жалбата" му. Въпреки, че правилно установил волята му съдът не извършил "собствена проверка за допустимостта на оспорването с оглед на релевантните за субективното право на оспорване юридически факти и е извършеното непълно обявяване по вина на съда, като дава недопустими указания". Счита, че оспорваното решение е "необосновано, когато мотивите са флагрантно и явно произволни, хвърлени в лицето на правосъдието и здравия разум и сами по себе си представляват нарушение на Конвенцията". Счита оспорваното решение и за "нищожно в противоречие на закона" в частта, с която е обезсилено решение № 358 от 24.06.2013 г. на Административен съд, гр. Плевен. Сочи, че ползва услугата диетично хранене, която е идентична с услугата социален патронаж. Излага доводи за неправомерното му облагане с данък върху спряно от движение превозно средство. Ответникът по искането - Общински съвет, Враца, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на молбата за допълване на съдебното решение - съдът се произнесъл по цялото оспорване в рамките на допустимия по закон обхват на касационния контрол. По отношение на искането за присъждане на разноски дава заключение за неоснователност - не е налице непроизнасяне на съда. Липсата на диспозитив с указание за правата на Статков по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди не е непълнота на решението. Искането за сезиране на Конституционния съд е процедурен въпрос. Искането за отмяна на решението по касационни основания не може да бъде разгледано в това производство. Върховният административен съд, като съобрази съдържанието на искането, с което е сезиран счита, че в един материален носител наречен "иск за допълване - касация жалба - защита" Статков отправя три различни по своя характер и процедура искания. Първо, искане по чл. 176, ал. 1 АПК за допълване на съдебното решение. Второ, искане по чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК за изменение на решението в частта за разноските. И трето - касационна жалба срещу решението. Решение № 6282 от 12.05.2014 г. е постановено от тричленен състав на Върховния административен съд в касационно производство по реда на чл. 208 и сл. АПК. С него съдът извършил проверка на валидността, допустимостта и правилността на първоинстанционното съдебно решение № 358 от 24.06.2013 г. на Административен съд, гр. Плевен, постановено по административно дело № 281/2013 г. Съгласно чл. 131 АПК съдебните производства по кодекса са двуинстанционни, освен ако в кодекса или в друг закон не е установено друго. Друго по отношение на делата с предмет по чл. 128, ал. 1, т. 1 АПК и в частност оспорване на подзаконов нормативен акт, издаден от общински съвет, не е установено нито в кодекса, нито в друг закон. В случая съдът, постановил касационното съдебно решение, е сезиран с касационна жалба срещу собственото му решение. Съдът, постановил касационното решение не може да се произнесе по допустимостта на подадена срещу това решение касационна жалба, поради което "иск за допълване - касация жалба - защита" в частта за "касация жалба" следва да бъде изпратена на заместник председателя на Върховния административен съд и председател на Втора колегия за администриране. Искането по чл. 248, ал. 1 АПК е недопустимо. Искането е подадено от надлежна страна, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, но при липса на абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на това право - по делото Статков не е представил в срока по чл. 80 ГПК - до приключване на последното съдебно заседание в касационната инстанция, списък на разноските. По направеното от Статков с касационната жалба и в съдебно заседание искане за присъждане на разноски, въпреки липсата на списък по чл. 80 ГПК, съдът се произнесъл и присъдил направените и доказани от касатора разноски за образуване и водене на делата, в т. ч. разноските по първоинстанционното дело. С настоящото искане Статков иска съдът да измени решението си в частта за разноските. Съгласно чл. 80, изречение 2 ГПК страната, която не е представила списък на разноските до приключване на последното заседание в съответната инстанция няма право да иска изменение на решението в частта за разноските. С оглед на изложеното съдебното производство в частта досежно искането за изменение на решение № 6282 в частта за разноските следва да бъде прекратено като недопустимо. Искането по чл. 176, ал. 1 АПК е допустимо - подадено е от надлежна страна и в срока по чл. 176, ал. 1 АПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. Първото искане на Статков за допълване на съдебното решение е поради непроизнасяне с нарочен диспозитив по искането за сезиране на Конституционния съд. Съгласно чл. 172а, ал. 1, т. 6 АПК със съдебното решение съдът се произнася по съществото на спора. Спора в касационното производство е за валидността, допустимостта и правилността на първоинстанционното съдебно решение. Това е предметът на съдебното производство и нищо извън този предмет съдът не може да установява с решението си. Искането за сезиране на Конституционния съд е въпрос относим към преценката за конституционосъобразността на приложимия материален закон, т. е. по въпрос, предхождащ постановяването на съдебното решение. Този въпрос е част от решаващата дейност на съда, резултата от която се обективира в съдебното решение. Следователно искането за допълване на съдебното решение с нарочен диспозитив досежно искането за сезиране на Конституционния съд е неоснователно. Следва да се посочи, че съдът е изложил подробно становището си по искането за сезиране на Конституционния съд в мотивите към съдебното решение. Несъгласието на Статков с изложеното само по себе си не е основание за допълване на съдебното решение. Второто искане на Статков за допълване на съдебното решение е за постановяването на нарочен диспозитив за обнародване на съдебното решение по начина, по който е обнародвана Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и права на територията на Община Враца. Безспорно е, че съгласно чл. 194 АПК съдебното решение, с което се отмяна подзаконов нормативен акт, се обнародва по начина, по който е бил обнародван акта. Това е изрично законово изискване, което независимо дали е или не е преповторено в съдебното решение, поражда задължение за органа, който е издал отменения подзаконов нормативен акт или негова отделна разпоредба. Условията за влизане в сила на съдебното решение не са предмет на делото, поради което не е налице непроизнасяне по част от предмета на спора по смисъла на чл. 176, ал. 1 АПК. Третото искане на Статков е за допълване на съдебното решение по "сочените свързани въпроси от естеството на Правата на Човека". Въпроси "от естеството на Правата на Човека" сами по себе си и извън предмета на делото не могат да бъдат предмет на съдебното решение. По относимостта на искането за сезиране на Конституционния съд за тълкуване на понятията "достойнство" и "личност" от преамбюла на Конституцията и по твърденията за нарушаване на правата на Статков съдът е изложил мотиви към съдебното решение. Не е налице непроизнасяне по целия спорен предмет по смисъла на чл. 176, ал. 1 АПК. И четвъртото искане на Статков за допълване на съдебното решение е за обявяване на нищожността на Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и права на територията на Община Враца. По това искане на Статков съдът се е произнесъл с решение № 6282. Именно защото е разгледал искането и е приел, че съдът не се е произнесъл по направеното от Статков искане за отмяна на цялата наредба касационният съд е отменил решение № 358 от 24.06.2013 г. на Административен съд, гр. Плевен, постановено по административно дело № 281/2013 г. в частта, с която е оставена без разглеждане допълнителната жалба на Николай Евстатиев Статков, гр. Враца, ул. "Петропавловска" № 88. Касационната инстанция не може да се произнесе по допустимостта и основателността на искането на Статков относно цялата наредба. Това трябва да стори първоинстанционният съд, тъй като в противен случай оспорващият ще бъде лишен от една съдебна инстанция. С оглед на това не е налице непроизнасяне по целия спорен предмет по смисъла на чл. 176, ал. 1 АПК. Видно от изложеното искането на Статков за изменение на решение № 6282 в частта за разноските е недопустимо, а искането за допълване на решението - неоснователно. По допустимостта на "касационното обжалване" на касационното решение № 6282 следва да се произнесе петчленен състав на Върховния административен съд. Водим от горното и на основание чл. 176, ал. 1 АПК, чл. 248, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и чл. 217, ал. 1 АПК Върховният административен съд