Решение № 791 от 26.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6862/2015 г.

Решение № 791 от 26.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6862/2015 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на директора на Дирекция "Местни приходи от данъци такси и реклама" при Община Бургас срещу решение № 794 от 4.05.2015 г. по адм. д. № 8/2015 г. на Административен съд Бургас, с което е отменен Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № АУ008227/3.11.2014 г., издаден от орган по приходите - главен експерт в отдел "Контрол и принудително събиране" на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклами" при Община Бургас, в частта, с която "Главно управление строителство и възстановяване" ЕАД е задължено да заплати данък недвижими имоти и лихви върху него за 2014 г. в размер на 151,77 лева и такса битови отпадъци и лихви върху нея в размер на 51,65 лв. и е върната преписката на орган по приходите - главен експерт в отдел "Контрол и принудително събиране" на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклами" при Община Бургас за определяне размера на задълженията за данък недвижими имоти и за такса битови отпадъци за 2014 г. съгласно дадените указания. Счита за неправилни изводите на съда относно изчисленията на органа по приходите за 2014 г., тъй като както е указано в решението на горестоящия административен орган задълженията са установени до месец юли 2014 г. Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна по съображения различни от изложените в нея. С акта са установени задължения на дружеството за такса битови отпадъци (ТБО) за 2013 г. в размер 96,21 лева, от които главница в размер на 85,94 лева и лихви 10,27 лева, както и данък върху недвижимите имоти общо 284,26 лева, от които главница в размер на 253,90 лева и лихви - 30,36 лева. Аналогично, за 2014 г. са установени както следва: ТБО в размер 51,65 лева, от които главница в размер на 50,13 лева и лихви 1,52 лева, както и данък върху недвижимите имоти общо 151,77 лева, от които главница в размер на 147,32 лева и лихви - 4,45 лева. Лихвите са определени към 03.11.2014 г. Посочените местни данъци и такси са определени за собствения на дружеството недвижим имот, представляващ земя с площ от 4 305 кв. м., с идентификатор 07079.8.824, заедно с построената върху имота сграда - войнишка кухня, с разгъната застроена площ 629 км. м., с идентификатор 07079.8.824.1, разположени в м. "Капчето" в гр. Бургас. Съдът е установил, че предмет на в. гр. д. № 985/2014 г. по описа на Окръжен съд Бургас е оспорване на Постановление за възлагане на имот с идентификатор 07079.8.824; 07079.8.824.1 и други от "ГУСВ" ЕАД, като жалбата на търговското дружество е оставена без уважение и тъй като решението на съда е окончателно, на основание чл. 496, ал. 2 от ГПК от датата на неговото постановяване - 28.07.2014 г. имотът вече не е в патримониума на жалбоподателя и от тази дата той не дължи данъци и такси за него. През цялата 2013 г. "ГУСВ" ЕАД е собственик на имота и следователно определените от органа по приходите задължения за тази година са дължими. Относно 2014 г. е прието, че от 28.07.2014 г. "ГУСВ" ЕАД не е собственик на имота. Органът по приходите не е съобразил този факт и е определил задълженията на дружеството за цялата календарна 2014 г., докато задължения за данък недвижими имоти и ТБО са дължими от жалбоподателя само за периода 01.01.2014 г. - 27.07.2014 г. включително. Съдът приел, че по делото не са налични данни относно методиката на определяне на посочените видове задължения за 2014 г. и съдът не е в състояние сам да определи конкретния размер на задълженията на жалбоподателя, поради което отменил АУЗД в частта относно задълженията за 2014 г. и върнал преписката на административния орган. Решението е неправилно. В потвърдителното решение на директора на Дирекция МПДТР относно твърденията на жалбоподателя, че имотът е продаден е посочено, че задълженията за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци се установени до месеца на продажба на имота, в случая до м. юли 2014 г. Доказателства в тази насока се съдържат в информационния масив на Дирекция "Местни приходи от данъци такси и реклама", отбелязано е, че партидата на имота е закрита към 28.07.2014 г. поради продажбата на имота. В нарушение на чл. 152, ал. 4 АПК съдът не е изискал административната преписка, по която е издаден АУЗД в цялост, за да установи дали задълженията за 2014 г. са начислени за цялата година или за периода до м. юли 2014 г. След като е констатирал, че административният орган не е представил необходимите доказателства за определяне на размера на задълженията за 2014 г. с АУЗД, както и ако е счел, че са необходими специални знания, съдът е следвало да даде необходимите указания, съгласно чл. 171, ал. 4 АПК, респ. да приложи чл. 171, ал. 2 АПК. Като се има предвид конкретният размер на задълженията за 2014 г. в АУЗД и при съобразяване на съдържанието на решението на Директора на Дирекция "МПДТР" е видно, че изводите на съда за това, че задълженията за чл. 2014 г. са определени за цялата година, а не само за периода, за който жалбоподателят е притежавал процесния недвижим имот, са необосновани. Допуснатите нарушения по чл. 152, ал. 4, чл. 171, ал. 2 и 4, чл. 9 АПК се явяват съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като са довели до необоснованост на решението. Съдът е отменил АУЗД в частта му за 2014 г. без да разполага с административната преписка в цялост и без да изпълни задълженията си по чл. 160, ал. 1 и 2, вр. с чл. 144 ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ по чл. 168, ал. 1 АПК да провери законосъобразността на оспорения АУЗД на всички основания по чл. 146 АПК. Касационният жалбоподател е посочил, че ще представи по делото подробна справка за за методологията на изчисления, с което ще докаже, че установените задължения за 2014 г. са до месеца на продажбата на имота, но не представил доказателства по делото. Налага се извод, че решението в обжалваната му отменителна част за АУЗД за 2014 г., се явява неправилно като необосновано и следва да се отмени, а предвид забраната за фактически установявания, съгласно чл. 220 АПК и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да се върне за ново разглеждане. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение