Определение № 5270 от 14.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3684/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на Я. С. Ж., подадена чрез адвокат Н. Русинов против протоколно определение от 12.03.2026 г., постановено по административно дело № 546/2026 г. по описа на Върховния административен съд, Пето отделение, с което по молба на касационния жалбоподател „Вива Кредит“ АД е спряно производството по делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-676/2025 г. В частната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното определение, тъй като не са налице предпоставките за спиране на производството на основанието по чл. 154а, ал. 1 т. 8 АПК. Поддържа се становището, че не е налице идентитет между процесното съдебно производство и висящото пред СЕС дело, поради което отговорът на отправеното преюдициално запитване няма да е от значение за изхода на спора. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба „Вива Кредит" АД посредством писмен отговор, изготвен от адвокат А. Николовска оспорва частната жалба и изразява становище в подкрепа на съдебния акт, с молба да бъде оставен в сила. Частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и против подлежащо на съдебен контрол определение съгласно чл. 154а, ал. 2 АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Съдебното производство по административно дело № 546/2026 г. е образувано по касационна жалба на „Вива Кредит“ АД против Решение № 10350/24.11.2025 г. по административно дело № 1145/2025 г. по писа на Административен съд – Бургас, с което е отменен отказ на дружеството като администратор на лични данни, обективиран в писмо от 05.06.2025 г. и преписката му е изпратена за разглеждане и произнасяне по подадената на 13.04.2025 г. от Я. С. Ж. молба, съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. В хода на висящото касационно производство, "Вива Кредит" АД е поискало на основание чл. 154а, ал. 1, т. 8 АПК спиране на съдебното производство поради отправено преюдициално запитване от друг съд, по което е образувано дело № С-676/2025 г. на Съда на Европейския съюз до приключване на същото. С процесното определение, Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение е приел, че е налице хипотезата на чл. 154а, ал. 1, т. 8 АПК и е спрял производството по делото до приключване на производството по дело С-676/2025 г. на СЕС. Мнозинството от настоящия съдебен състав счита съдебното определение за правило. Касационният съд правилно е преценил, че е налице сходство между предмета на спора по разглежданото от него дело и фактическата обстановка, описаната в Определение № 11385/21.10.2025 г. по административно дело № 1643/2025 г. на Административен съд – Варна, с което е отправено преюдициалното запитване до СЕС. Спорните въпроси са свързани с правото на заявителя да получи носителите на лични данни, обработвани и съхранявани от администратора на лични данни, включително след като е приключило активното им обработване и същите се съхраняват за целите на Закона за мерките срещу изпиране на пари. Съгласно член 12, параграф 1 ОРЗД, независимо дали личните данни на заявителя са в процес на активна обработка или се съхраняват за определен период след като са приключили облигационните отношения между страните, субектът на данни може да поиска от администратора информация за обработването на личните му данни, тоест без значение е дали се касае за активни или приключили договорни отношения, на която теза са развити възраженията в частната жалба. Спорен е въпросът в каква форма се дължи предоставянето на лични данни - достатъчно ли е извлечение от носителите на данни с информацията за личните данни на субекта, които се обработват от администратора или последният следва да предостави същите в цялост. В този контекст поставените въпроси в отправеното преюдициално запитване са относими за решаването на спора по делото, чието производство е спряно. Действително подобен въпрос е бил предмет на решение по дело № С-307/22 г. и по дело № С-487/21 г. на СЕС, но в случая е поставен на различна плоскост - относно вида на обработване на данните, независимо че третира сходна проблематика. Съгласно чл. 154а, ал. 1, т. 8 от АПК, съдът спира производството по делото при отправено преюдициално запитване от друг съд по въпрос, обуславящ изхода на спора. В разглеждания случай спорът е относно обема на правата на субектите на данни по чл. 15 и чл. 20 от Регламент /ЕС/ 679/2016, поради което произнасянето на Съда на Европейския съюз по дело № С-676/2025 г. е преюдициално и е от значение за изхода на спора. Предвид изложеното, поставените въпроси в преюдициалното питане са относими към спорния предмет по делото и съдът като е съобразил правилото на чл. 154а, ал. 1, т. 8 АПК и с оглед задължителния характер на решението на СЕС, правилно е спрял производството по делото до произнасянето СЕС по дело № С-676/2025 г. Воден от горното, петчленен състав на Върховния административен съд, Втора колегия,