Определение № 341 от 17.10.2017 г. на ВКС по д. № 1581/2016 г.

Производството е по чл.95 ГПК. Постъпило е искане от Руси С., молител в производството по чл.303 и сл. ГПК, за предоставяне на правна помощ във връзка с подадената от него частна жалба срещу постановеното по делото определение на ВКС №250 /17.08.17 г., с което молбата за отмяна е оставена без разглеждане. С допълнителна молба от 29.09.17 г. Руси С. е декларирал и представил доказателства за обстоятелствата по чл.23, ал.3 от Закона за правната помощ /ЗПП/. ВКС намира, че правна помощ не следва да се предоставя на осн. чл.24, т.1 ЗПП – предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на лицето, което кандидатства за нея. Молителят е подал в срок частна жалба срещу посоченото по-горе преграждащо за производството определение на ВКС, в която подробно е изложил съображения за неправилността на определението с искане за неговата отмяна. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.