Решение № 638 от 8.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1832/2009 г.

Решение № 638 от 8.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1832/2009 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Таня Митова Производството е по чл. 290 ГПК. Касационна жалба е постъпила от И. Х. К. от С., чрез процесуалните му представили адвокати Г. и С. от АК-С., срещу решение от 24.06.2009 г. по гр. д. № 1387/2008 г. на С. градски съд, с което е отменено решение от 10.12.07 г. по гр. д. № 7744/2007 г. на Софийския районен съд, 38 състав и вместо него е постановено друго, като е отхвърлен иск на касатора срещу Д. Ц. П. от С. за признаване за установено, че И. Х. К. от С. е изключителен собственик на апартамент № 8, находящ се в С., бул. "Ч. връх" № 8, бл. 4, вх. А, със застроена площ от 96,49 кв. м., придобит по време на брака с ответницата, поради закупуването му с извънбрачни средства - иск с правно основание чл. 21, ал. 1 СК (отм.). В жалбата се излагат съображения за неправилност на решението поради постановяването му в разрез с процесуалния и материален закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответницата Д. Ц. П., чрез пълномощника си адв. Г., в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила въззивното решение. Изпратила е и писмена защита. Жалбата е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с оглед представени решения на съдилищата, които решават противоречиво въпроса за доказателствената тежест в процеса в случай на безвъзмездно предоставяне на средства от родител/родители на единия съпруг на името на този съпруг, но вложени в имущество, което е придобито в режим на съпружеска имуществена общност, както и за разбора на относимите писмени и гласни доказателства. В отговор на поставения въпрос следва да се има предвид становището, изразено в решение № 727/23.11.2010 г. по гр. д. № 978/2010 г. на ВКС, състав на IV г. о. на ВКС. Това решение е постановено по реда на чл. 290 ГПК и е задължително за съдилищата по силата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /т. 2 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/. Даденият в него отговор в смисъл, че безвъзмездно прехвърлените от родителите на единия съпруг права /средства/ в полза на низходящия им предполага дарствено намерение в полза на този съпруг, а не на семейството като цяло, се възприема изцяло и от настоящия състав. В конкретния казус фактическите данни по делото установяват следното: Безспорно е между страните, а това е прието за установено и с въззивното решение, че придобивната цена на закупения по време на брака между страните апартамент е заплатена изцяло от бащата на ищеца - в тази насока представеното по делото банково бордеро /вносна бележка/ на [фирма] от 14.08.2000 г., с което Х. К. е внесъл на името на сина си И. К. сумата 18 434,34 лева за покупка на жилище съгласно заповед ДИ 03-29/28.07.2000 г. Сумата съответства напълно на стойността на жилището по договор за продажбата, сключен по реда на ЗОбС на 15.08.2000 г. между С. община - Район "Л.", представляван от кмета на района Т. Н. и ищеца И. Х. К. По делото са разпитани и свидетели - родителите на ищеца И. К., а именно Х. К. и С. Костова, неговия брат Д. Томангелов и леля му Г. М., които са установили намерение за дарствено разпореждане в полза на ищеца, на името на когото са внесени средствата. Свидетелката на ответницата Д. П., а именно Я. М. е посочила, че чула свекървата да казва "няма Д. да излизаш, той И. е виновен, ние сме взели този апартамент да живеят децата", а Ц. П. - баща е посочил, че сватовете са закупили апартамента "преди всичко за внуците и младите". В този смисъл са и показанията на свидетелите С. П. и Р. Т. Разборът на писмените и гласни доказателства, обаче, не обоснова твърдението на ответницата, че има принос в придобиването на имота, тъй като дарението е направено в полза на двамата на съпрузи. Въззивният съд не е имал основание за такъв извод при положение, че свидетелите на ответницата са установили желанието на дарителите семейството и децата да живеят и се ползват от жилището, но това установяване няма нищо общо с релевантното - воля на родителите на ищеца да направят дарение в полза на двамата съпрузи. Неправилно въззивният съд е възложил доказателствената тежест, свързана с твърдение на ответницата, на ищеца по делото като е посочил, че не се установява по категоричен начин преведените средства от бащата на ищеца да са били дарени лично на него. С оглед изложеното, което е в допълнение към мотивите на цитираното задължително решение на ВКС, следва да се приеме, че въззивното решение е неправилно поради допуснати нарушения на процесуалния закон и необоснованост. Съобразно правомощията си по чл. 293 ГПК Върховният касационен съд ще се произнесе по съществото на правния спор, като отмени неправилното въззивно решение и уважи иска по чл. 21, ал. 1 СК (отм.). Презумпцията на чл. 19 СК (отм.) не намира приложение, тъй като извън нея остават случаите, в които не се установява съвместен принос на съпрузите при придобиването на процесния апартамент. Той е лично имущество на съпруга по силата на направено в негова полза дарение /чл. 20, ал. 1 СК (отм.)/ и това предположение не е оборено от ответницата с всички доказателствени средства, които са допустими в тази насока. При този изход на делото ще се присъдят и направените по делото разноски поради уважаването на иска в пълния му размер. По изложените съображения Върховният касационен съд - състав на III г. о.