Решение № 3930 от 07.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12128/2025 г.
ВАСПето отделение07.04.2026 г.докладчик Илиана Славовска
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 31630 от 29.09.2025 г., постановено по административно дело № 6142/2025 г. от Административен съд София-град. ОСЪЖДА Д. С. К., с [ЕГН] да заплати на „Сити Кеш“ ООД, с ЕИК 202531869 деловодни разноски в размер на 100 (сто) евро. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ АННА ДИМИТРОВА секретар: Членове: /п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА /п/ ТИНКА КОСЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. С. К. чрез процесуален представител, срещу решение № 31630 от 29.09.2025 г., постановено по административно дело № 6142/2025 г. от Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против отказ на „Сити кеш“ ООД да изтрие личните му данни, обективиран в писмо на длъжностното лице по защита на личните данни от 23.05.2025 г. По наведени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т.3 АПК се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалвания от него отказ бъде отменен. Ответникът по касационната жалба – „Сити кеш“ ООД в представен от процесуален представител отговор оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение и му присъди деловодни разноски - юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против акт на администратор на лични данни от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него акт на администратор на лични данни е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и при неправилно приложение на материалния закон. Решението е законосъобразно. Правилен е изводът в обжалваното решение, че личните данни на жалбодателя се обработват от ответника при наличие на предпоставките по чл. 6, § 1, б. „в“ от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на съвета от 26.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (ОРЗД), доколкото е свързано със задължението му по чл. 56, ал. 2 от Закона за кредитните институции и чл. 10, ал.1 и ал.3 от Наредба № 22от 16.07.2009 за Централния кредитен регистър, задължаващи ги да предоставят информация в електронен вид за всички кредити на техните клиенти и за настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им погасяване. В случая жалбодателят твърди, че кредитът не е изтеглен от него, а от друго лице, както и, че същият е погасен по давност, но тези твърдения се оспорват от ответника, К. не представя доказателства, които да установяват наличие на тези обстоятелства, при което правилно АССГ приема, че обработването на личните му данни от ответника е законосъобразно и не са налице основания за изтриването им. При извършената проверка за постановяване на акта в съответствие с предвидените съдопроизводствени правила настоящият състав намира, че такива не са допуснати а и касаторът не навежда доводи за конкретно извършени такива. Решението е обосновано. Съдът е обсъдели представените от страните доказателства, формирал е правните си изводи въз основа на анализа им и е изложил правите си изводи подробно и аргументирано. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото касационният жалбодател следва да бъде осъден да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 100 евро, определено по реда на с чл.78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 144 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение
Цитирани разпоредби
12- чл. 144 АПК
- чл. 209, т. 3 АПК
- чл. 218, ал. 2 АПК
- чл. 221, ал. 2 АПК
- чл. 78, ал. 8 ГПК
- чл. 1
- чл. 10, ал. 1
- чл. 208
- чл. 24
- чл. 37
- чл. 56, ал. 2
- чл. 6