Определение № 6083 от 05.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5076/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от П. Р. Р. срещу определение № 13962 от 23.04.2025 г., постановено по административно дело № 1125/2025 г. от Административен съд София-град, с което по молба на насрещната страна – Директорът на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) е изменено постановеното поделото определение № 4742 от 12.02.2025 г. в частта за разноските, като е оставено без уважение искането му за присъждане на направените в производството деловодни разноски. Ответникът по частната жалба – директорът на СДВР в представен от процесуален представител писмен отговор излага становище за неоснователност на частната жалба и моли съда да постанови определение, с което да я отхвърли, като му присъди и юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Производството е образувано по подадено от Р. заявление с вх. № 513000-778/07.01.2025 г. до Директора на СДВР с искане да бъдат изтрити обработваните от него лични данни на заявителя. Съдебното производство е образувано пред АССг по подадената от Р. жалба вх. № 1290/20.01.2025 г. срещу мълчаливия отказ на Директора на СДВР да се произнесе по това му заявление, като след получаване на препис от жалбата на 27.01.2025 г. (л. 41 от адм. дело № 1125/2025 г. на АССг) органът постановява решение рег. № 313005-16/28.01.2025 г., с което на основание чл. 45, ал.1 и чл. 56, ал. 2 от Закона за защита на личните данни разпорежда да се изтрият обработваните от него лични данни на заявителя. При това с определение № 4742 от 12.02.2025 г. АССг оставя без разглеждане жалбата на Р. поради липса на правен интерес, като приема, че в случая е налице хипотезата по чл. 143, ал. 2 АПК – оттеглен мълчалив отказ на Директора на СДВР след подаване на жалбата и осъжда администрацията към него да заплати на жалбодателя направените делото разноски в размер на 1010 лв., съобразно своевременно направеното искане. С обжалваното пред настоящия състав определение № 13962 от 23.04.2025 г., постановено по молба на процесуалния представител на ответника по реда на чл. 248 ГПК съдът изменя посоченото определение в частта за разноските, като оставя без уважение искането на Р. за присъждането им, като приема, че в случая към момента на подаване на жалбата срокът за произнасяне от органа не е бил изтекъл и съответно не е бил формиран, подлежащ на обжалване акт. Определението е правилно. Правилно в случая съдът приема, че приложимата норма в случая е чл. 53, ал. 3 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), тъй като производството е по глава Осма - Правила за защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване от с.з. При това наведените доводи, че в случая се касае до искане за извършване на административна услуга, която органът е следвало да извърши в 7-дневен срок от образуване на производството – в случая до 14.01.2025 г., при което е станал повод за завеждане на делото са неоснователни, тъй като на първо място в случая се касае до акт на орган, обработващ лични данни, а на второ дори да се приеме тази несъстоятелната теза, че в случая е поискана административна услуга, приравнена на индивидуален административен акт, то към датата на подаване на жалбата – 20.01.2025 г. не са били налице предпоставките по чл. 84, ал. 2 АПК. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. В производствата по реда на чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК разноски не се дължат, при което искането на ответника за присъждане на такива е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл.221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение