Определение № 760 от 23.12.2019 г. на ВКС по т. д. № 2646/2019 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 вр. ал.1, Т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Голдмън” ООД и М. Д. против определение № 2358 от 15.07.2019г. по в.ч.гр.д. № 3054/2019г., с което Апелативен съд - София е оставил без разглеждане частната му жалба вх. № 56284/ 15.05.2013г. против указанията на Софийски градски съд ищецът да предприеме действия по вписване на исковата си молба с посочване на последиците от невписването й. Частните жалбоподатели считат, че определението е неправилно, поради което искат отмяната му по съображения, подробно изложени в жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателите, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна. За да остави без разглеждане частната жалба срещу разпореждането на първата инстанция, с което са дадени указания на ищеца за вписване на исковата молба с посочване на последиците от невписването й, въззивният съд е приел, че обжалваният акт не подлежи на инстанционен контрол по чл.274 ГПК. Аргументирано е, че определението не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито е от категорията определения, за които изрично в закона е предвидена възможността за обжалване, съгласно чл.274, ал.1, т.2 ГПК. Определението е правилно. Определението за вписване на исковата молба няма преграждащ производство характер, а е акт по движение на делото, чиято обжалваемост не е предвидена в закона. С оглед на това, че атакуваният пред апелативния съд акт не попада в нито една от очертаните в чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК категории съдебните актове, подлежащи на въззивен контрол, частната жалба се явява неоснователна, като обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд