Определение № 875 от 25.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 539/2024 г.

Производството е по реда на чл.228 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба от А. Азис, гражданин на Сирия, подадена чрез процесуален представител - адв. Косарова, против Разпореждане от 10.11.23г., постановено от Административния съд София-град (АССГ) по адм.д.№ 8695/23г., с което е върната частната му жалба против Определение № 7656/12.09.2023г., постановено от същия съд по същото дело Иска отмяна на разпореждането. Твърди, че в разпореждането се сочело като фактическо основание за постановяването му, че не били изпълнени указанията за представяне на доказателства за семейно и имуществено състояние на жалбоподателя, предвид направеното от него искане за освобождаване от внасяне на държавна такса. Поддържа неправилност на разпореждането и на дадените указания, тъй като декларация за семейно и имуществено състояние на жалбоподателя е представена още със жалбата, въз основа на която съдът го е освободил от внасяне на държавна такса. Ответникът - началникът на сектор "Незаконна миграция" при отдел Миграция-СДВР не изразява становище по частната жалба, която му е изпратена със съобщение от 14.12.23г. и е получена на 18.12.23 година. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява частната жалба като допустима, тъй като е подадена в срока по чл.230, ал.1 АПК, от засегната страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Частната жалба е и основателна. Административният съд е допуснал терминологична непрецизност при постановяване на разпореждането си от 21.09.23г., обективирано върху частната жалба на А. Азис на лист 40 от адм.д.№8695/23г. по описа на АССГ, като е проявил съща непрецизност в употребените правни термини и в обжалваното разпореждане от 10.11.23г., обективирано върху съобщение, находящо се на лист 42 от същото дело. В посочените разпореждания административният съд е употребил термините "касационно производство" и "касационна жалба" вместо "производство, образувано по частна жалба" и "частна жалба". Въпреки допуснатата терминологична неточност, хронологията на подаване на частната жалба и касационната жалба убеди настоящият съдебен състав, че с обжалваното разпореждане от 10.11.23г. е върната именно частната жалба на А. Азис, а не касационната му жалба. Времево, касационната жалба на А. Азис е подадена на 23.11.23г., поради което няма как, разпорежданията "за без движение" и обжалваното( първото от 21.09.23г., а второто от 10.11.23г.) да касаят касационната жалба на А. Азис. Логично е да се приеме, че въпреки употребените в тях термини, те касаят частната му жалба с вх.№ 33621/21.09.23г. в АССГ. Недопустимо е обаче, съдът, компетентен да се произнесе по частната жалба, да "открива" предмета й по делото при извършване на логически анализ на постановените актове от първоинстанционния съд и съпоставяне на тяхната хронология. Редно е, предметът на частната жалба да става ясен веднага от делото, гаранция за което е правилната употреба на правните термини в съдебния акт. Частната жалба е основателна. Указанията, дадени от административния съд с разпореждането му от 21.09.23г. са в отговор на искането на частния жалбоподател, направено в частната му жалба, да бъде освободен от заплащането на държавна такса за обжалване на определението. Искането е било безпредметно, респективно указанията са били ненужни, тъй като от определение на административния съд от 09.09.23г., обективирано на лист 5 от делото е видно, че съдът "Освобождава от ДТ жалбоподателя". Съдържанието на определението не дава основание да се смята, че жалбоподателят е освободен единствено и само от държавната такса, дължима по жалбата му до АССГ. В мотивите на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, ясно е посочено следното: "Следва да се има предвид и това, че искането по чл. 83, ал. 2 ГПК, дори когато е направено при обжалване на съдебен акт, се преценява не само с оглед на конкретно задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по жалбата, съответно във връзка с отговора по нея, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство. В случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл. 83, ал. 2 ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата." Въз основа на гореизложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че освобождаването на жалбоподателя А. Азис от д.т., направено с определението на административния съд от 09.09.23г. е от държавна такса за всички инстанции на съдебното производство и за всички обжалвания във връзка с образуваното дело. Обжалваното разпореждане следва да се отмени, а вместо това делото се върне на същия съд за администриране на частната жалба на А. Азис. Воден от горното и на осн. чл.236 АПК вр. с чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд