Определение № 1929 от 16.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1408/2025 г.

Производството е по чл.282, ал.2 ГПК. Образувано е по молба на „Професионален футболен клуб Берое – Стара Загора“ ЕАД, чрез процесуален представител адв.М.Р., за спиране на изпълнението на въззивно решение №349 от 26.11.2024г. по гр.д.№557/2024г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което е потвърдено решение №654 от 10.07.2024г. по гр.д.№1210/2024г. на Районен съд – Стара Загора, с което е осъден „Професионален футболен клуб Берое – Стара Загора“ ЕАД да заплати на А. С. Й. сумата от 15156,40лв., представляваща обезщетение, съставляващо размера на брутното трудово възнаграждение за времето, през което А. Й. е останал без работа за периода от 01.09.2023г. до края на срока на договора – 10.06.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от 12.03.2024г. до окончателното плащане. Според молителя следва да се приеме, че е изпълнено изискването на чл.282, ал.2 ГПК, тъй като по молба на ищеца първоинстансционният съд е допуснал обезпечение на исковете в размер на 14057лв. чрез запор на вземанията на ПФК Берое от Сдружение „Български футболен съюз“. Ответникът по молбата А. С. Й. взема становище по нея, инкорпорирано в отговора на касационната жалба, като оспорва да е изпълнено изискването на чл.282, ал.2, т.1 ГПК, тъй като не е внесено обезпечение в размер на присъдените суми по сметка на ВКС, каквото е изискването на чл.282, ал.2, т.1 ГПК, а отделно от това: че обезпечението на иска по определението на първоинстанционния съд е в по-нисък размер, а от друга страна „няма представени доказателства от молителя, че по тази обезпечителна мярка – запор на вземанията, има блокирани средства по техни сметки до сумата 14057лв.“. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото намира следното: Молителителят „Професионален футболен клуб Берое – Стара Загора“ ЕАД е подал касационна жалба срещу въззивното решение, изпълнението на което се иска да бъде спряно и въз основа на което е образувано настоящото касационно дело. С въззивното решението е потвърдено решение №654 от 10.07.2024г. по гр.д.№1210/2024г. на Районен съд – Стара Загора, с което е осъден „Професионален футболен клуб Берое – Стара Загора“ ЕАД да заплати на А. С. Й. сумата от 15156,40лв., представляваща обезщетение, съставляващо размера на брутното трудово възнаграждение за времето, през което А. Й. е останал без работа за периода от 01.09.2023г. до края на срока на договора – 10.06.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от 12.03.2024г. до окончателното плащане. Молителят сочи, че по молба на насрещната страна първоинстанционният съд е допуснал обезпечение на исковете в размер на 14057лв. чрез запор на вземанията на ПФК Берое от Сдружение „Български футболен съюз“, с което молителят счита, че е изпълнено изискването на чл.282, ал.2 ГПК. Настоящият касационен състав намира, че при данните по делото към настоящия момент не може да бъде постановено спиране на изпълнението на въззивното осъдително решение по следното съображение: Съгласно разпоредбата на чл. 282, ал. 2, т.1 ГПК размерът на обезпечението, което следва да бъде представено, по решения за парични вземания, е присъдената сума. Наличието на допуснати обезпечения във връзка с други производства са ирелевантни, защото те обезпечават други права и за тях съществува друг ред, по който подлежат на замяна или отмяна. Целта на обезпечението в производството по чл. 282, ал. 2 ГПК е конкретна - да гарантира удовлетворяването на признатото с решението притезание, респ. обезщетяването на ответника по жалбата за вреди от евентуално неоснователно забавяне на изпълнителното производство. Касае се за изрично изискване на процесуалния закон, целящо охрана на интереса на другата страна, в чиято полза е налице постановеното невлязло в сила въззивно решение, за постигането на която цел е предвиден специален процесуален ред. С оглед на изложеното на молителя следва да бъде дадена възможност да представи доказателства за внесено обезпечение, като съдът ще се произнесе по молбата за спиране на изпълнението на обжалваното въззивно осъдително решение след представяне на доказателства за надлежно внесено обезпечение от молителя. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение