Определение № 3754 от 26.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4151/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на П. П. С. с направено искане за изменение на постановеното по делото определение по реда на чл.288 ГПК в частта за разноските. Ответникът по молбата я оспорва, с писмен отговор. С определение № 2263/10.05.2024 г., постановено по реда на чл.288 ГПК, състава на ВКС не е допуснал до касационно обжалване решение № 285/13.03.2023 г., постановено по гр.д.№ 2325/2022 г. от ІІ-ри състав на САС. С определението П. П. С. е осъден да заплати на адвокат Н. Н. Д. на основание чл.38 ЗА сумата 2000 /две хиляди/ лева. При определяне на горното възнаграждение, съдът не е приложил разпоредбите на Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения, поради което доводите в тази насока на молителя са неоснователни. При определяне на дължимото възнаграждение, съдът е отчел фактическата и правна сложност на спора по делото и обема на осъществената защита от пълномощника на ответника по касационната жалба, като не се сочат доводи, налагащи преразглеждането на изводите на съда в тази насока. Предвид изложеното, молбата с правно основание е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, състав на ВКС