Определение № 5910 от 14.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4131/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуален представител юрк. Д. Кънева - Иванова против определение № 2799 от 08.03.2024г., постановено по адм. д. № 2464/2024г. по описа на Върховния административен съд. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение, поради допуснато нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Иска отмяната му и връщане на делото за произнасяне по същество по подадената частна жалба. Ответникът – " Жетом Транс" ЕООД не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, счита, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения: С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, срещу определение №184 от 17.01.2024г., постановено по КАНД № 422/2023 г. по описа на Административен съд - Русе и е прекратено производството по делото. С цитираното определение Административен съд - Русе, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, във вр. с чл. 631, ал.1 ГПК във връзка с чл.144 и чл.228 от АПК спира производството по делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С - 61/2023 г., образувано по преюдициално запитване, отправено с определение № 113/31.01.2023 г. по КАНД № 997/2022 г. по описа на Административен съд - Хасково. За да постанови този резултат, тричленният състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното определение, с което е спряно производството по делото не е от категорията обжалваеми съдебни актове съгласно изричната разпоредба на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК, поради и което частната жалба е процесуално недопустима. Посочено е, че определението, обективиращо преценката на съда, пред който делото е висящо и пряко зависимо от отговора по образуван от друг състав преюдициален спор, е изключено от обхвата на инстанционния контрол по силата на чл.631, ал.1, изр. второ ГПК. Обжалваното определение е постановено в нарушение на материалния закон. Неправилно тричленният състав на Върховния административен съд приема, че необжалваемостта на съдебните определения, постановени от съда по чл. 631, ал. 1 от ГПК, с които се спира производството по делото, поради отправено от съда преюдициално запитване до СЕС, предопределя и необжалваемост на определенията, постановени по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, от друг съд във връзка с това отправено преюдициално запитване. Действително разпоредбата на чл. 631, ал. 1 ГПК съдържа хипотеза, изключваща инстанционен контрол, но само в случаите когато запитването е отправено от съда по висящото дело, чието разрешаване е преценено, че предполага съответното тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз. В хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, спирането на производството по делото до приключване на производството по дело С - 61/2023 г. на СЕС, поради отправено запитване по различно от висящото производство, съдържа възприета от съда преценка на преюдициалност, пряко обуславяща прилагането на процесуалния закон по глава седемнадесета, раздел първи ГПК. Поради това определението за спиране подлежи на обжалване, като съдът следва да прецени дали делото пред СЕС е от съществено значение за правилното решаване на спора по конкретния казус. След като е налице спиране на производството до произнасянето на СЕС по дело С - 61/2023 г., то това спиране подлежи на контрол за законосъобразност с оглед очертаните критерии, тъй като всяко спиране лишава страните за определен срок да извършват процесуални действия. Поради това се дължи от касационната инстанция отговор дали подвигнатите с преюдициалното запитване до СЕС въпроси също са от значение за изхода на спора по спряното на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, във вр. с чл. 144 от ГПК, дело. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е неправилно и същото следва да се отмени, а делото да се върне на тричленния състав на Върховния административен съд за произнасяне по същество по подадена от Агенция „Пътна инфраструктура“ частна жалба. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 236 АПК Върховният административен съд, петчленен състав,