Определение № 3295 от 21.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 925/2025 г.

Производството е по чл.248 от ГПК. Образувано е по молба на Кооперация „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани – М. инвест“, с която страната моли да се допълни определение №2193 от 10.07.2025г. по т.д.№925/2025г. по описа на ВКС на РБ, ТК, І т.о., в частта за разноските, като й бъде присъдена сумата от 2300 лв., от които 500 лева внесено възнаграждение за особения представител на касатора и 1800 лева, с вкл. ДДС, направени разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство. Постъпил е писмен отговор от касатора Я. М. Д., чрез неговия особен представител адв. Д. М. Б.. В отговора се твърди, че искането за допълване е основателно, но се прави възражение за прекомерност на претендирания от ответника по касация размер на адвокатското възнаграждение, като несъответстващ на фактическата и правна сложност на спора. Моли се същото да бъде редуцирано до сумата от 700 лв. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение констатира следното: С определение №2193 от 10.07.2025г. по т.д.№925/2025г. по описа на ВКС на РБ, ТК, І т.о., не е допуснато касационно обжалване на Решение №1552 от 18.12.2024г. по в.гр.д. №2745/2024г. по описа на Пловдивски окръжен съд. В определението съдът е пропуснал да се произнесе по искането на ответната кооперация за присъждане на разноски. Молбата за допълване на определението е подадена в срока по чл. 248, ал.1 от ГПК. Искането за присъждане на разноските е заявено с отговора на касационната жалба и към същия е приложен списък по чл.80 от ГПК, договор за процесуално представителноство, данъчна фактура и преводно нареждане. Своевременно е депозирано и искането за присъждане на направените разноски за възнаграждение за особения представител в размер от 500 лева, внесени от ответника по касация на 18.06.2025г., в изпълнение на определение на съда от 09.06.2025г. по настоящото дело. Основателно се явява възражението на касатора Я. М. Д. по чл.78, ал.5 от ГПК за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение с оглед прекомерността му. Съгласно задължителното тълкуване, дадено с решение на СЕС по дело С-438/2022г. въведеният с разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК праг на разноските за адвокатско възнаграждение - в размер не по-нисък от минималния, определен в Наредба №1/2004г., следва да се счита за ограничение на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на чл.101, пар.1 от ДФЕС. Посоченото разрешение означава, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба №1/2004г. минимални размери на адвокатското възнаграждение. Както е изяснено с т.3 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк. д. №6/2012г. на ОСГТК на ВКС при разглеждане на искане по чл.78, ал.5 от ГПК съдът следва да извърши преценка на фактическата и правна сложност на спора и ако след тази преценка се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, да намали договорения адвокатски хонорар. Същият критерий е посочен и в определение №50015 от 16.02.2024г. по т.д. №1908/2022г. на ВКС, I т. о., в което се приема, че посочените в Наредба №1/2004г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая освен обжалваемия интерес и липсата на особена фактическа и правна сложност на спора следва да бъде отчетено и обстоятелството, че осъществената защита в производството пред ВКС се изчерпва само с депозиране на отговор на касационната жалба. Визираните обстоятелства обуславят извода, че с оглед вида и обема на извършената работа адвокатско възнаграждение от 1800 лв. е прекомерно, поради което и на основание чл.78, ал.5 от ГПК следва да бъде намалено на 700 лв, с включен ДДС. По изложените съображения определението по чл.288 от ГПК следва да бъде допълнено на основание чл.248 от ГПК, като касационният жалбоподател бъде осъден да заплати на ответника по касация на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 1200 лв., от които 500 лева за възнаграждение за особения представител на касатора и 700 лева, с вкл. ДДС, направени разноски за адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,