Определение № 50487 от 01.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 774/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Ватия Трейдинг“ ЕООД, представлявано от адв. В., и частна жалба на „Булгар Минерали – Стрелча“ АД /н./, представлявано от адв. В., срещу определение № 24 от 17.01.2022г. по в.т.д. № 81/2021г. на САС, 9 състав, с което на основание чл.248 ГПК е допълнено постановеното по делото решение № 784 от 17.12.2021г., като „Булгар Минерали – Стрелча“ АД /н./ е осъдено да заплати на „Ватия Трейдинг“ ЕООД направените по делото разноски за възнаграждение на вещи лица в размер на 1280 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 3600 лева и е отхвърлено направеното от „Ватия Трейдинг“ ЕООД искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в останалата му част над 3600 лева до 36 000 лева. Частният жалбоподател „Ватия Трейдинг“ ЕООД поддържа, че в договора за правна помощ е уговорено възнаграждение с размер, определен по реда на чл.7, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004г., тъй като договорът се отнася и за стадия на предявяване и приемане на вземанията в делото за несъстоятелност. Поддържа, че от данните по делото е видно, че такава защита е надлежно и ефективно изпълнена. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено в частта, с която е отхвърлено искането му, и да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение в пълния договорен размер. Постъпил е отговор от „Булгар Минерали – Стрелча“ АД /н./, с който частната жалба е оспорена и са изложени съображения за нейната неоснователност. Частният жалбоподател „Булгар Минерали – Стрелча“ АД /н./ поддържа, че въззивният съд неправилно е присъдил адвокатско възнаграждение в размер, надвишаващ шест пъти размера по чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1/2004г., която разпоредба е приложима в случая. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено в частта, с която е осъден да заплати на ответника адвокатско възнаграждение за разликата над 600 лева. Не е постъпил отговор на подадената от „Булгар Минерали – Стрелча“ АД /н./, частна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частните жалби са подадени по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК от легитимирани страни, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. С решение № 50113 от 30.11.2022г. по т.д. № 775/2022г. на ВКС, ТК, II т.о. е отменено изцяло решение № 784 от 17.12.2021г. по т.д. № 81/2021г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав и делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане, като е указано, че на основание чл.294, ал.2 ГПК при новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за настоящото производство. Настоящият състав намира, че частното производство следва да бъде прекратено поради липса на предмет на частните жалби. Определението по чл.248 ГПК няма самостоятелен характер и след отмяната на решението извършването на проверка за неговата правилност е безпредметно. В случая въпросът, свързан с отговорността за разноските, е от компетентност на въззивния съд при повторното разглеждане на материалноправния спор в зависимост от неговия изход. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС – определение № 106 от 15.03.2022г. по ч.т.д. № 453/2022г. на ВКС, I т.о., определение № 406 от 16.09.2022г. по ч.т.д. № 1104/2021г. на ВКС, II т.о. и др. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение