Определение № 174 от 29.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3542/2017 г.

Производството е по реда на чл.248 от ГПК. Образувано е по искане на Л. П. К. за изменение на определението по делото в частта, с която е осъден да заплати 2 200 лв. разноски на противната страна. Молителят твърди, че адвокатското възнаграждение не е реално заплатено, поради което не се дължи. Ето защо желае определението в тази част да бъде отменено и искането на другата страна за присъждане на разноски да бъде оставено без уважение, а евентуално-възнаграждението да бъде намалено поради неговата прекомерност. Ответницата по молбата М. С. не взема становище по нея. Съдът, като взе предвид становищата на страните и данните по делото, намира следното: Заради прекратяване на касационното производство поради недопустимост на касационната жалба съставът е осъдил молителя да заплати на противната страна 2 200 лв. разноски за адвокатско възнаграждение. Видно от договора за правна защита и съдействие, приложен към отговора на касационната жалба/стр.43 по описа на ВКС/, това възнаграждение не само е било уговорено, но е било и внесено от страната. Ето защо основното възражение на молителя против присъждането на разноски е неоснователно. Евентуалното искане за намаляване на адвокатското възнаграждение обаче следва да бъде уважено. С оглед цената на иска/4 055,55 лв./ и липсата на правна сложност да се възрази против допустимостта на касационната жалба, съдът намира, че на основание чл.78, ал.5 от ГПК възнаграждението на адвокат С. Н. трябва да бъде намалено до посочения в чл.9, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. минимален размер от 500 лв. Воден от горното, съдът