Определение № 3369 от 01.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2239/2024 г.

Производството е по чл.282 ГПК. Образувано е по молба на М. Ц. М. за спиране на изпълнението на невлязло в сила въззивно решение на Софийски градски съд № 2269 от 16.04.2024 г. по гр.д.№ 236/ 2023 г., с което е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 31641/ 2021 г. и по този начин е разрешен спора между молителката и М. А. Б. Р. за родителска отговорност по отношение на детето им Ф. В.-А. Б., като е постановено детето да живее при баща си в САЩ, а майката е осъдена да заплаща месечна издръжка и е регламентиран режим на лични отношения между нея и детето. Молителката твърди, че е подала касационна жалба срещу посоченото решение и моли изпълнението му да бъде спряно срещу представяне на гаранция. Размерът на гаранцията е определен с разпореждане № 108/ 17.06.2024 г., постановено по настоящето дело – 7 000 лв. Върховният касационен съд, като взе предвид че с преводно нареждане от 27.06.2024 г. по сметката на Върховен касационен съд е преведена от молителката сума в размер 7 000 лв, намира искането за спиране за основателно. Въззивното решение е обжалвано пред Върховния касационен съд и не е влязло в сила, но подлежи на изпълнение. По сметка на Върховния касационен съд е внесено обезпечение в определения от съда размер. Постъпилата по делото молба от процесуалния представител на М. А. Б. Р. съдът не обсъжда, тъй като в първата си фаза производството по чл.282 ГПК е уредено като едностранно, предвид обезпечителния му характер. В тази фаза законът не предвижда възможност за даване на становище от ответната страна. Налице са условията, които ГПК изисква за да бъде постановено спирането, поради което Върховният касационен съд