Определение № 460 от 10.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 414/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.2, вр. ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. И. И., [населено място], В. И. И. и С. П. И., [населено място] срещу определение № VІ-1221/10.05.2012г., постановено по ч.гр.д.№ 763/12г., с което Бургаският окръжен съд е обезсилил разпореждане № 6220/08.03.2012г. по гр.д.№ 3818/2008г. на Бургаския районен съд за оставяне без уважение на молба от 07.02.12г. за обезсилване на изпълнителен лист и е оставена без разглеждане частната жалба против разпореждане от 17.09.2009г. за издаване на изпълнителен лист и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Ответникът Г. оспорва частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е допустима, но неоснователна. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд не разполага с правомощието да се произнася по молба за обезсилване на издаден изпълнителен лист. Молбата е квалифицирана като жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителния лист по влязлото в сила решение. На молителите е признато правото да обжалват разпореждането за издаване на изпълнителния лист като наследници на осъдения с решението ответник, но предвид на получаването на покана за доброволно изпълнение на 11.05.2010г., подадената частна жалба на 17.02.2012г. е просрочена. Определението е правилно. Изложените от частните жалбоподатели съображения, че разпореждането за издаване и изпълнителният лист нямат действие спрямо наследниците на лице, което е починало още преди завеждане на исковата молба, не обосновават извод за основателност на молбата за обезсилване на изпълнителния лист. Въззивният съд правилно е посочил, че обезсилването на изпълнителния лист е допустимо от съда, постановил разпореждането за издаването му, само в конкретно предвидените в закона хипотези. Правните последици от влязлото в сила съдебно решение, с което е осъдено лице, починало преди предявяване на иска, не отпадат само въз основа на извършена констатация на този факт от съдебния изпълнител или от съда, издал изпълнителния лист. Това съдебно решение се ползва със сила на присъдено нещо и изпълнителна сила спрямо наследниците на починалото лице – чл.298, ал.2 ГПК, като наследниците разполагат с право на жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист и евентуално могат да се искат отмяна по реда на чл.303 ГПК, ако са налице визираните в процесуалния закон основания. Законосъобразни са и изводите на въззивния съд, че подадената молба на 17.02.2012г. би могла да се квалифицира като частна жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист, но същата е просрочена. Жалбоподателите са конституирани като длъжници в изпълнителния процес и им е връчена покана за доброволно изпълнение на 11.05.2010г., поради което частната жалба правилно е оставена без разглеждане. По тези съображения обжалваното определение следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд