Определение № 50205 от 11.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1709/2022 г.

Производството е по чл.282, ал.5 ГПК. Образувано е по молба /„становище“/ вх. № 503577/09.08.2023г. с пощенско клеймо от 08.08.2023г. на „СИТИ БИЛД 12“ ЕООД за освобождаване на внесено обезпечение за спиране на изпълнението на решение № 260503/10.02.2022 г. по в.гр.д.№ 10376/2020 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отменено решение № 74775/22.04.2020 г. по гр. дело № 19097/ 2019 г. по описа на Софийски районен съд -162-ри състав в частта, с която са отхвърлени исковете на „Сити Билд 12“ЕООД срещу С. Й. С. с правно основание чл. 266 и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата 10 800 лв., представляваща неплатено възнаграждение за изпълнение на стоманено бетонова конструкция на басейн по Протокол № 3/11.04.2018 г. и в частта на разноските и е постановено друго за осъждане на С. Й. С. да заплати на ЕООД сумите в размери и на основание, както следва: сумата 10 800 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 29.03.2019г., до изплащането й, представляваща неплатено възнаграждение за изработка на стоманено бетонова конструкция /груб строеж/ на басейн по акт обр. 19- протокол № 3/11.04.2018г. във Ваканционно селище в м. Буджака, землището на [населено място], УПИ VІІ-8135. В молбата се подкрепят доводите по искане вх. № 503149/03.07.2023г. на ЧСИ С. С., че по настоящето дело с определение № 50459/28.06.2023 г. по т.д. № 1709/2022 г. на ВКС, I т.о. не е било допуснато касационно обжаване на осъдителното въззивно решение на СГС в посочената по-горе част. Направено е искане цялата внесена като обезпечение сума да бъде преведена по специалната сметка на ЧСИ С. С. за погасяване на задължението на С. С. по изпълнително дело № 20208590400154. Ответникът по молбата С. Й. С. оспорва основателността на молбата, тъй като с определение № 4360/25.07.2023 г. по гр.д. № 8257/2022 г. на РС-Бургас е било допуснато обезпечение на предявените искове от С. С. против „Сити Билд 12“ЕООД за осъждане на дружеството да заплати на ищеца сумата от 19 225,70 лв., представляваща разлика между заплатено възнаграждение и действително извършени работи по договор за строителство, както и сумата от 5862, 28 лв. – мораторна лихва за периода 21.11.2019 г. до 20.11.2022 г., чрез налагане на обезпечителна мярка по чл.397, ал.1, т.3, предл. последно ГПК– спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20208590400154 по описа на ЧСИ С. С. при условията на парична гаранция в размер на 2508,80 лв., до приключване на гр.д. № 8257/2022 г. на РС-Бургас с влязъл в сила съдебен акт. Твърди, че след внасяне на гаранцията е била издадена обезпечителна заповед и същата е била представена на ЧСИ след депозирането от последния на искането до ВКС. Счита, че ЧСИ не може да извършва действия по принудително изпълнение в рамките на спряното изпълнително дело. За да се произнесе по постъпилата молба, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, взе предвид следното: С определение № 217/18.05.2022 г. по ч.т.д. № 1069/2022 г. на ВКС, ТК, II т.о., на осн. чл.282, ал.2, т.1 ГПК, след констатация, че е внесено по набирателната сметка на ВКС обезпечение в размер на 14 223,27 лв., включващ посочената в диспозитива на обжалваното въззивно решение главница от 10 800 лв., е спряно изпълнението на въззивно решение № 260503/10.02.2022 г. по в.гр.д.№ 10376/2020 г. на Софийски градски съд в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 74775/22.04.2020 г. по гр.дело № 19097/2019 г. по описа на Софийски районен съд-162-ри състав, като краен резултат са уважени исковете на „Сити Билд 12“ЕООД срещу С. Й. С. с правно основание чл. 266 и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата 10 800лв., представляваща неплатено възнаграждение за изпълнение на стоманено бетонова конструкция на басейн, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 29.03.2019г., до изплащането й. С определение № 50459/28.06.2023 г. по т.д. № 1709/2022 г. на ВКС, I т.о. на ВКС, I т.о. по настоящето дело на ВКС не е било допуснато касационно обжаване на осъдителното въззивно решение на СГС. От направената на справка от счетоводител при ВКС е видно, че обезпечението в общ размер на 14 223,27 лв. се намира по набирателната сметка на ВКС. Върховния касационен съд, състав на I т.о., намира, че внесеното по специалната сметка на ВКС обезпечение от страна на длъжника следва да бъде освободено до размера на 10 800 лв. Няма основание за задържане на сумата като обезпечение по делото по сметката на ВКС и доводите на ответника по молбата в обратния смисъл не могат да бъдат споделени. Обезпечението по чл.282, ал.2 или ал.3 ГПК обезпечава изпълнението на невлязлото в сила решение за парично вземане или на вредите от забавеното изпълнение на невлязлото в сила решение. В случаите на спиране на изпълнението на въззивно решение по реда на чл.282, ал.2 ГПК, с влизането в сила на обжалваното въззивно решение отпада интересът и необходимостта от допуснатите обезпечителни мерки /така и разясненията по т.3 на ТР по т.д. №6/2014г. на ОСГТК на ВКС/. Смисълът, който изискването на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК свързва с внасянето на обезпечението, е да се гарантира, че в хипотеза, когато обжалваното осъдително въззивно решение се окаже потвърдено от ВКС, съответно въззивното решение не бъде допуснато до касационно обжалване или касационното производство бъде прекратено, и въззивното решение влезе в сила, предстоящото му принудително изпълнение няма да бъде осуетено. Съгласно чл.282, ал.5 от ГПК при обезпечение на изпълнението на присъденото с въззивното решение вземане, обезпечението се освобождава по искане на касатора и се връща на вносителя в две хипотези: при отхвърляне на иска или при прекратяване на делото. Съдебната практика приравнява на тези хипотези и случаите, когато присъдената сума е доброволно заплатена или принудително събрана от ответника и това не се оспорва от кредитора. В производството по чл.282 от ГПК обаче не подлежат на разрешаване спорове между страните относно изпълнението на задължението по влязлото в сила осъдително решение, вкл. и чрез последващо изявление за прихващане. Производството по освобождаване на внесени като гаранции по сметка на ВКС суми, макар и двустранно съгласно задължителните разяснения в ТР № 6/2014 от 23.10.2015г. на ОСГТК на ВКС, не е исково производство, в което могат да се събират доказателства във връзка с направени от страните оспорвания. Следва да се има предвид, че настоящето производство за освобождаване на обезпечението е по молба на ответника по касацията, а не в резултат на предприето действие от съдебния изпълнител по събиране на вземанията на последния срещу длъжника в изпълнителното производство /съгласно т.2 от ТР№ 6/23.10.2015г. по тълк.д. № 6/2014г. на ОСГТК на ВКС, съдът не представлява трето задължено лице по см. на чл.508 ГПК по отношение на вземания за суми, внесени като гаранция по сметка на съда/. Дори и съгласно волята на ответника по касацията освободеното обезпечение да постъпи по специалната сметка на съдебния изпълнител, същият е задължен съобразно издадената обезпечителна заповед и сумата ще се пази по неговата сметка. При тези данни молбата за освобождаване на обезпечението следва да се уважи до размера на сумата от 10 800 лв. Внесената гаранция обезпечава само присъдената сума, на осн. чл.282, ал.2, т.1 ГПК, т.е. в настоящия случай главницата. Вземанията за изтекли след предявяване на иска лихви са предмет на бъдещ изпълнителен процес и те не са обхванати от даденото по чл.282, ал.2 ГПК обезпечение. В подкрепа на горното е и приетото в разясненията по т.1 от ТР № 6/2014г. на ОСГТК на ВКС, според които в хипотезата на чл.282, ал.2, т.1 ГПК изискването за размера на заложената парична сума е същата да съответства на присъдената по невлязлото в сила осъдително въззивно решение сума. За касатора следва да съществува яснота какъв е размерът на дължимото обезпечение по чл.282, ал.2, т.1 ГПК още при предявяване на искането му за спиране изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение, поради което следва да се приеме, че в понятието „присъдена сума” се включват уважените от съда за конкретна сума главни и акцесорни вземания, предмет на предявения иск, респ. искове, но не и относително определени и променливи във времето вземания, каквото е акцесорното вземане за лихви, изтекли след предявяване на иска, респ. исковете, чийто размер е обусловен и от периода от началния им момент до момента на погасяване на главното вземане. Още в определение № 217/18.05.2022 г. по ч.т.д. № 1069/2022 г. на ВКС, ТК, II т.о., на осн. чл.282, ал.2, т.1 ГПК, е констатирано, че е внесено по набирателната сметка на ВКС обезпечение в размер на 14223,27лв., включващ посочената в диспозитива на обжалваното въззивно решение главница от 10 800 лв. и мораторна лихва за периода 29.03.2019 г. – 12.05.2022 г. от 3 423,27 лв. При тези данни молбата за освобождаване на обезпечението следва да се уважи за сумата от 10 800 лв. и да се отхвърли за разликата над 10 800 лв. до 14 223,27 лв., която разлика е била надвнесена и може да бъде поискана от вносителя за възстановяване. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение