Определение № 25 от 20.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4268/2019 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на касатора - Център за специална образователна подкрепа „Проф. ДПН Г. А.“, гр. София, за изменение на определение № 845/06.12.2019г., постановено по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК, в частта за разноските досежно присъдения в полза на ищцата Д. Б. хонорар за един адвокат. Молителят възразява, че платеното от ищцата адвокатско възнаграждение е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като касационното производство е протекло в рамките на едно закрито съдебно заседание, без участието на страните, при което е постановено определение по чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Моли последното определение да бъде изменено в частта досежно присъдения в полза на ищцата адвокатски хонорар, който да бъде намален като прекомерен до 500 лв.. Ответникът по молбата – Д. Х. Б. представя отговор в срок, в който поддържа становище за неоснователност на направеното искане по чл. 248 ГПК, тъй като адвокатското възнаграждение е заплатено по три обективно съединени иска, по всеки от които се дължи отделно възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Молбата е допустима като подадена в едномесечния преклузивен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице – ответника в исковото производство. Разгледана по същество тя е основателна по следните съображения: С определение № 845/06.12.2019г., чието изменение е поискано, молителят Център за специална образователна подкрепа „Проф. ДПН Г. А.“, гр. София, е осъден да заплати на ищцата Д. Х. Б. хонорар за един адвокат пред касационната инстанция в размер на 1 000 лева, съгласно представен към отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие от 15.10.2019г.. Направеното с молбата по чл. 248 ГПК възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение в полза на ищцовата страна е своевременно заявено. Ответницата по касационната жалба е направила искането за присъждане на тези разноски и е представила доказателства за извършването им с отговора на касационната жалба, преписи от който и от приложенията му не се връчват на молителя-касатор, а производството пред касационната инстанция е приключило без провеждане на открито съдебно заседание, тъй като с определение № 845/06.12.2019г., чието изменение в частта за разноските е поискано, обжалваното въззивно решение не е допуснато до касационен контрол. Когато страната, поради естеството или развитието на процеса, не е могла да вземе участие в него, поради непровеждане на открити заседания и неосъществена размяна на книжа, в тази хипотеза тя разполага с възможност да заяви прекомерността по чл. 78, ал. 5 ГПК, в срока и по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. В гореизложения смисъл е и задължителното разрешение, дадено в ТР № 6 от 06. 11. 2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. С разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможност да бъде намалено заплатеното от страната възнаграждение за един адвокат в случаите, когато то е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Размерът на адвокатския хонорар не може да бъде намален под минимума, посочен в приложимия чл. 9, ал. 3 Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредбата/. Цитираната норма, регламентираща хонорара за един адвокат за изготвяне на отговор по касационна жалба без процесуално представителство, предвижда размерът му да се определя като 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или чл. 8, но не по-малко от 500 лв.. В конкретния случай, платеният хонорар за един адвокат от ищцата /1 000 лева/ е прекомерен, предвид установения в нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК критерий. Настоящото дело не е с висока правна и фактическа сложност, а процесуалните действия на процесуалния представител на ищцата са се изразили единствено в изготвяне и подаване на отговор на касационната жалба, без явяване в открито съдебно заседание. Поради това са налице основания за намаляване поради прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение до минималния размер, посочен в Наредбата. Съгласно чл. 9, ал. 3 вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 и вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от последната, възнаграждението за изготвяне на отговор на касационна жалба без процесуално представителство, е в размер на 3/4 от това по чл. 7, но не по-малко от 500 лева. В случая адвокатската защита е предоставена по трудов спор, включващ три обективно кумулативно съединени иска – по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Съгласно чл. 7, ал.1, т.1 Наредбата, по двата неоценяеми иска по чл. 344, ал.1, т.1 и т. 2 КТ минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 200 лв. за всеки от исковете, т.е. общо за двата – на 400 лв.. За оценямия иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ минималният адвокатски хонорар се определя според правилата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата и възлиза на 399.70 лв.. Следователно минималният размер на адвокатското възнаграждение в полза на ищцата, изчислено като 3/4 от 799.70 лева /400+399.70/, е 599. 78 лева и до тази сума следва да бъде намалено присъденото в полза на ищцата адвокатско възнаграждение. На основание изложеното и на основание чл. 248 вр. с чл. 78, ал. 5 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,