Определение № 542 от 03.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4375/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр 1 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от [община] против определение № 133/29.04.2014г. по гр.д.№ 3/2014г. на Апелативен съд-Бургас, с което е спряно на основание чл. 229, ал.1 т.4 ГПК производството по делото до приключване с влязло в сила решение на производството по т.д.№ 964/2014г. на Софийски апелативен съд. Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила, тъй като предмет на другото дело е наличието на правоприемство между Мюсюлманско вероизповедание /ищец по настоящото дело/ и Мюсюлмански вероизповедни общини и Мюсюлманската вероизповедна общност в различни общини, между които и тези в Ямбол, а този въпрос е такъв на доказване по настоящото дело. Предвид нормата на чл. 266 ГПК възможността за доказване на това обстоятелство е преклудирана, а решението по другия спор няма преюдицциално значение за настоящото дело. Ответникът по частната жалба Мюсюлманско вероизповедание /ищец по делото/ не взема становище. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение за спиране на делото е, с което се прегражда макар и временно развитието на делото, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.1 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Предявени са обективно съединени искове за собственост по чл. 108 ЗС във вр. с чл. 2, ал.2 ЗВСОНИ и пар. 5, ал.1 и 2 от ПЗР на ЗВ и по чл. 59 ЗЗД от Мюсюлманското вероизповедание [населено място] против ответника Община [населено място] за сграда „Безистен”. Първата инстанция е отхвърлила исковете. След даване ход на делото по същество по молба на ищеца, въззивният съд е спрял на основание чл. 229, ал.1 т.4 ГПК производството, тъй като в САС е било висящо дело по охранително производство с предмет установяване на правоприемство между Мюсюлманското вероизповедание и Мюсюлмански вероизповедни общини и Мюсюлманската вероизповедна общност в различни общини, между които и тези в Ямбол. Постановеното решение от СГС, като първа инстанция е обжалвано и е образувано т.д. № 964/2014г. на Софийски апелативен съд, до решаването на което с влязъл в сила съдебен акт, производството по настоящото дело е спряно с обжалваното определение. Определението е правилно. Спорът по т.д. 964/2014г. на Софийски апелативен съд е преюдициален по отношение на настоящото дело, тъй като той касае активната материално правна легитимация на ищеца като собственик. Един от спорните въпроси по настоящото дело е този за правоприемството, между Мюсюлманката вероизповедна община-Ямбол и ищеца, наред с въпроса дали тя е била собственик и дали ако е била, си е запазила това право, т.е. дали друг правен субект не го е придобил. Същевременно решението по другото дело ще обвърже ищеца и е задължително за съда, до колкото е в охранително производство, целящо установяване на подлежащи на вписване обстоятелства. Целта на нормата на чл. 229, ал.1 т.4 ГПК е да се избегне постановяване на противоречиви решения, които да не могат да разрешат правния спор между страните. Нормата на чл. 266 ГПК не е пречка за приемане на това решение като доказателство, тъй като то ще бъде новонастъпил факт, а и защото касае приложение на императивни правни норми. за правоприемството в конкретния случай, които съдът и служебно трябва да приложи, а ако се налага - да събере и доказателства – ТР № 1/2013г. т.2 ОСГТК на ВКС. По изложените съображения, обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила, поради което Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение