Определение № 50198 от 29.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 1423/2022 г.

В едномесечен срок след постановяване на определение № 50466 от 04.09.2023 г. по т.д.№ 1423/2022 г. на ВКС, II т.о. за недопускане на касационно обжалване на въззивно решение, по делото е постъпила молба от особения представител на касатора по делото Г. И. Д. - адвокат И. Д.-Н. с искане за допълване на определението в частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК и определяне на възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция за особения представител, в размер на 1810,29 лв. Страните по делото са надлежно уведомени за постъпилата молба по реда на чл. 276, ал.1 ГПК. Съдът констатира, че полагащото се независимо от изхода на спора възнаграждение на особения представител е определено от администриращия въззивен съд – Софийски апелативен съд, с разпореждане № 796 от 07. 03. 2022 г. в размер на 1810,29 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 и чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/09. 07. 2004 г. във вр. с чл. 47, ал. 6 ГПК. Ищецът в производството по делото- „Юробанк България“ АД е надлежно уведомен за разпореждането на апелативния съд на 11. 03. 2022 г., но по делото няма данни възнаграждението за особения представител да е внесено. Впоследствие съдията-докладчик по настоящото дело, с разпореждане от 03. 10. 2023 г. е задължил „Юробанк България“ АД да представи до делото доказателства за внесен депозит в размер на 1810,29 лв., представляващ възнаграждение на особения представител. „Юробанк България“ АД е уведомено за разпореждането на 13. 10. 2023 г., но в рамките на дадения едноседмичен срок не е представило доказателства за внесена сума в размер на 1810,29 лв. С оглед на гореизложеното и поради факта, че възнаграждение на особения представител се полага независимо от изхода на спора и следва да се внесе предварително, съдът намира постъпилата молба по реда на чл. 248 ГПК за допустима и основателна. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,