Решение № 1301 от 05.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11835/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП/Комисията) срещу Решение №24066 от 11.07.2025 г. на Административен съд - София-град (АССГ) по административно дело №12908/2024 г. С обжалваното решение съдът е отменил Заповед №5435 от 20.11.2024 г. на председателя на КЗП, с която на основание на чл. 68л, ал. 1, във връзка с чл. 68в и чл. 68г, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и чл. 5, ал. 1, т. 1; чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката и на нейната администрация и Решение на Комисията по т. 25 съгласно Протокол № 40 от 18.11.2024 г., е забранено "Мъни Лийз" ЕАД да използва нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 във вр. с чл. 68в ЗЗП, а именно: да не посочва в договора за потребителски кредит по ясен и разбираем за потребителя начин годишния процент на разходите (ГПР), като посочва ГПР само с цифри, без да посочва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, в т.ч. кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият. Касационният жалбоподател – Комисията за защита на потребителите, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага, ча съдът не е съобразил естеството, законовата цел и съдържанието заповедта за прилагане на принудителната административна мярка (ПАМ). Счита, че заповедта отговаря на изискванията за законосъобразност, а с нея се установява, че в дейността си „Мъни Лийз“ АД прилага нелоялна търговска практика в пряко нарушение на изискването ЗЗП за проява на добросъвестност и професионална компетентност. Твърди, че с вноска „неустойка“ кредитът се оскъпява, най-малкото защото с нея се покриват разходи, свързани с кредита и същите са били известни на кредитора, поради което тези разходи е следвало да бъдат включени в ГПР. С невключването й е посочен по-нисък размер ГПР, относим при евентуални условия, а не към реалните условия в момента на сключване на договора. Сочи, че съдът не е извършил пълна, всеобхватна и изчерпателна правна оценка на събраната и приложената по делото доказателствена съвкупност, с произтичащите от това последици и същият не е обосновал валидни правни изводи. Прави искане решението да бъде отменено и да бъде постановено решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу заповедта. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендираните от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение. Касаторът се представлява от юрисконсулт Гергов. Ответникът по касационната жалба "Мъни Лийз " ЕАД, в представен по делото писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски съгласно представен списък. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административното производство е започнало във връзка с постъпила в Регионална дирекция - София на КЗП жалба, вх. № Ц-03-5785 от 11.06.2024 г. относно проблем по договор за потребителски кредит, предоставен от „Мъни Лийз“ ЕАД, по повод на която с Писма, изх. №Ц-03-5785 от 27.08.2024 г. и изх. № Ц-03-5785 от 11.09.2024 г. на председателя на КЗП, от дружеството са изискани документи за проверка, включително досието по отпуснат потребителски кредит по Договор № 10196713 от 29.02.2024 г. (договора). На 19.09.2024 г. от “Мъни Лийз” ЕАД са представени изисканите документи. На 15.11.2024 г. от главния директор на Регионална дирекция “Контрол на пазара” към КЗП е изготвена Докладна записка, изх. № Ц-03-6785 от 15.11.2024 г., в която са обсъдени събраните по преписката доказателства и е направен извод за наличие на невярна и заблуждаваща информация в индивидуален Договор за заем №10196713 от 29.02.2024 г. На 18.11.2024 г. е проведено редовно заседание на КЗП, като в Протокол № 40, т. 25 са обсъдени констатациите посочени в докладната записка, като единодушно е прието от КЗП, че при извършване на дейността си “Мъни Лийз” ЕАД прилага нелоялна търговска практика по чл. 68г, ал. 1 ЗЗП в противоречие на изискването за добросъвестност и професионална компетентност. Със Заповед №5434 от 20.11.2024 г. на председателя на КЗП, въз основа на взетото решение на заседанието на КЗП, на “Мъни Лийз ” ЕАД, ЕИК: 131289899 на основание чл. 68л, ал. 1 във вр. с чл. 68в и чл. 68г, ал. 1 ЗЗП е забранено да използва нелоялна търговска практика, а именно – дружеството да не посочва в договора за потребителски кредит по ясен и разбираем за потребителя начин ГПР, като посочва ГПР само с цифри, без да посочва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита, в т.ч. кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият. Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че при анализ на представените документи от страна на КЗП е установено, че на 29.02.2024 г. кредиторът "Мъни Лийз” ЕАД (заемодател) е предоставил по Договор № 10196713 от 29.02.2024 г. на потребителя (заемател) кредит в размер на 409,03 евро, срещу следните условия: да го върне в срок от 6 месеца, с шест погасителни вноски по 76,28 евро (149,20 лв.) и обща сума за плащане - 457,71 евро (895,20 лв.) - при обезпечение на кредита или обща сума за плащане - 653,43 евро (сума включваща вноска "неустойка" в размер на 195,72 евро при необезпечен кредит). Самият кредит е отпуснат като необезпечен, но с изискване за обезпечаване при условия, които ако не се изпълнят, се начислява неустойка в размер на 195,72 евро (382,80 лв.) и така се получава допълнително възнаграждение за кредитора и съответно се увеличават разходите за потребителя. За така отпуснатия кредит е обявена от кредитора информация за ГПР в размер на 42.44%, който включва само разходите за възнаградителната лихва, без разходите за такса "неустойка". Стойността на ГПР в размер на 42.44% е посочена в чл. 3, от Договор № 10196713 от 29.02.2024 г. Установено е, че „Мъни Лийз" ЕАД посочва ГПР, който не включва вноска "неустойка", т.е. посочва по-нисък размер ГПР, относим при евентуални условия, а не към реалните условия в момента на сключване на договора. С посочената от кредитора по-ниска стойност на ГПР, потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт, съответно не може да направи информиран и икономически обоснован избор за сключване на договор. Също така от предоставените от страна на дружеството-кредитор документи безпротиворечиво се установява липсата в сключения договор за потребителски кредит на ясна информация и методика относно изчислението на ГПР. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него кредит. Въз основа на така установените факти, съдът е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но в противоречие с материалноправните норми и с целта на закона. След анализ на разпоредбите на § 13, т. 23 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЗП, чл. 68в и чл. 68г, ал. 1, ЗЗП, първоинстанционният съд е приел, че в настоящия случай, от „Мъни Лийз“ ЕАД не е осъществена нелоялна търговска практика, предвид факта, че дружеството не е следвало да включи в индивидуалния договор за заем ясно разписана методика по определяне на ГПР както и при изчисляване размера на ГПР да включи като компонент предвидената в чл. 11, ал. 4 от договора неустойка. Съдебният състав на АССГ подробно е анализирал разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК), като е установил, че процесният Договор № 10196713 от 29.02.2024 г. има необходимото минимално задължително съдържание предвидено в чл. 11, ал. 1 ЗПК. Първоинстанционният съд е посочил, че спорни по делото са въпросите следва ли дружеството „Мъни Лийз“ ЕАД, в качеството му на кредитор (заемодател) да: а) определи ГПР като включи в него неустойката, предвидена в чл.11, ал. 4 от договора и б) да посочи в договора ясно разписана методика за формиране на годишния процент на разходите по кредита. Аргументирайки изводите си с относимата нормативна регламентация, първоинстанционният съд е обосновал, че отговорът и на двата релевантни за спора въпроси е отрицателен. Приел е, че начинът на изчисляване на ГПР по договор за потребителски кредит, включително компонентите от които ГПР се определя, са нормативно установени в ЗПК, предвид което неправилно административният орган е приел, че в индивидуалния Договор № 10196713 от 29.02.2024 г. следва задължително да бъде посочена ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а не само ГПР да бъде посочен с цифри. По отношение на установеното, от административния орган, че в ГПР по договора не е включена предвидената в чл. 11, ал. 4 от него неустойка, съдебният състав на АССГ, след анализ на чл. 19, ал. 3 ЗПК, е обосновал, че тази неустойка правилно не е била включена в ГПР, тъй като по закон не е част от разходите, които се включват като компонент при изчислението на ГПР. Въз основа на горното, първоинстанционният съд е отменил оспорваната заповед и е присъдил разноски с оглед изхода на спора. Решението е правилно. Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените доводи фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви – чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. С оглед на горното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни. Доводите на касатора за противоречие на обжалваното решение с материалния закон и за необоснованост са свързани с преценката на съда за наличие на елементите на фактическия състав на нелоялната търговска практика. По делото е безспорно, че касаторът е търговец по смисъла на § 13, т. 2 ДР ЗЗП, който предоставя услуги по смисъла на § 13, т. 14 ДР ЗЗП. Съгласно § 13, т. 23 ДР ЗЗП "търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. С оглед защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от техните вредни последици, разпоредбата на чл. 68в ЗЗП забранява императивно използването на такава. В съответствие с чл. 68г, ал. 1 ЗЗП, търговска практика от страна на търговец към потребител е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. В конкретния случай, ГПР по договора от 29.02.2024 г., представлява информация, която определя цената на услугата, включваща всички задължителни разходи по договора, като предоставянето на тази информация може да бъде определено като действия от страна на търговеца насочени към потребител, които са пряко свързани с насърчаването на предоставянето на услуга и като такива представляват търговска практика. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно Приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. В §1, т. 1 от ДР ЗПК е регламентирано, че "Общ разход по кредита за потребителя” са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с кредита, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси." Както правилно приема и първоинстанционният съд, след като ГПР се изчислява по законоустановена формула, то не следва в съдържанието на самия договор за кредит да бъде включена „ясно разписана методика“ по формирането на ГПР. В чл. 11, ал. 1 ЗПК е установено минимално задължителното съдържание на договора за потребителски кредит, включително общия размер на кредита и условията за усвояването му, като в нито една от точките не разпоредбата не се съдържа изискване за включване на методиката за изчисляване на ГПР. В случая става въпрос за законоустановена формула по определяне размера на ГПР, а не за посочена от заемодателя по негова преценка формула за изчисляване на ГПР. След като методиката за изчисляване на ГПР е определена от закона и предвижда кои компоненти задължително следва да се съдържат при определяне на размера й, а не се изчислява по преценка на кредитора за всеки конкретен случай, неправилно административния орган е приел, че същата следва да бъде „ясно разписана“ в договора за кредит. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая, за да отговаря на минималното съдържание по закон предвидено в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е достатъчно ГПР да бъде посочен с цифри в договора за кредит, така както е сторено в чл. 3, ал. 8 от договора, съгласно който ГПР е в размер на 42.44%. Предвид изложеното, приетото от страна на административния орган виждане, че договорът, задължително трябва да съдържа „ясно разписана методика“ на формиране на ГПР по кредита е неправилно. По отношение на втория спорен по делото въпрос, първоинстанционният съд правилно е приел, че неустойката предвидена в чл. 11, ал. 4 от договора не следва да бъде включена като компонент определящ крайния размер на ГПР по кредита. В чл. 11, ал. 1 от договора е предвидено, че заемателят се задължава на основание чл. 23 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), в срок от седем дни след сключването на договора, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи, неустойки. В чл. 11, ал. 4 от договора е предвидено, че в случай, че заемателят, в определения срок не изпълни задължението си посочено в чл. 11, ал. 1, за когото са изпълнени условията на чл. 11, ал. 3, същият дължи на заемодателя неустойка в размер на 195,72 евро (382,80 лева). Както бе посочено по-горе чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, гласи, че договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. След съпоставка на предвиденото в чл. 11, ал. 4 от договора и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК се установява, че в ГПР се включват дължими разходи по кредита изчислени към момента на сключване на същия. Неустойката предвидена в чл. 11, ал. 4 от договора е поставена под условие, че ще бъде дължима единствено, ако в седем дневен срок от сключването му, заемателят не осигури трето лице - поръчител, което да поеме солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, в случай на просрочие от страна на заемателя. След като неустойката не е дължима към момента на сключване на договора, а възникването й зависи от едно несигурно бъдещо събитие, то правилно същата не е включена в размера на ГПР. В чл. 19, ал. 3 ЗПК изрично е предвидено, че при изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Предвид правния характер на неустойката, същата се явява дължима едва при неизпълнение на задължение по договора. Такъв разход е и неустойката, предвидена в чл. 11, ал. 4 от договора, предвид което същата правилно не е била включена при определяне размера на ГПР. Последният включва всички общите разходи по кредита за потребителя, а неустойката е разход, който не е задължително да възникне и зависи от поведението на заемателя, предвид, което няма как да бъде предвидено, че ще бъде дължима за да се включи при изчисляване на ГПР към момента на сключване на договора. По изложените съображения, правилен е изводът на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на Заповед № 5435 от 20.11.2024 г. на председателя на КЗП, с която на „Мъни Лийз“ ЕАД е забранено да използва нелоялна търговска практика. Не са налице сочените от касатора отменителни основания, с оглед на което обжалваното първоинстанционно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да осъди касатора да заплати на ответника разноски по делото в размер на 102,26 евро, равняващи се на 200 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,