Определение № 60329 от 26.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3984/2021 г.

Производство по чл.278, вр. чл.274, ал.2 ГПК. Образувано по частна жалба на Т. К. К. чрез адвокат А. П. от АК-В. срещу определение № 601/21.07.2021 г. по гр.д.№ 2577/2021 г. на Върховния касационен съд, III г.о., с което се оставя без разглеждане молбата му за отмяна, на основание чл.303, ал.1, т.1, 2 и 5 ГПК, на влязло в сила решение № 3344/22.07.2020 г. по гр.д.№ 12305/2019 г. на Районен съд Варна. В жалбата се поддържа, че изводите на съда са неправилни и не са във връзка с направените твърдения, поради което се иска да бъде отменено определението и да се допусне разглеждането по същество на молбата за отмяна по чл.303 ГПК. От ответника по частната жалба „Магнолиа Пропъртис“ ЕООД е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в нея, с твърдения, че не са налице изчерпателно посочените от закона основания за допустимост на производството по чл.303 и сл. ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че определението е постановено от друг състав на Върховния касационен съд и с него се прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което подлежи на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. Частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва съдебния акт лице, поради което е редовна и процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, съдебният състав приема, че изложените в молбата за отмяна твърдения не покриват нито един от съставите по чл.303, ал.1, т.1-7 ГПК, а доказателствата не са „нови писмени доказателства“ по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като са били съставени след приключване на устните състезания. Изложените твърдения за неистински свидетелски показания не е установено по надлежния ред в хипотезата на чл.303, ал.1, т.2 ГПК, а липсата на връзка с особения представител и невъзможността да се представят всички относими за изхода на спора доказателства, не покрива предпоставките на чл.303, ал.1, т.5 ГПК - молителят да е бил лишен от възможност да участва в делото вследствие на нарушаване на правото му на защита и съответните процесуални правила. По изложените съображения съдебният състав е достигнал до извод, че молбата не отговаря на изискванията по чл.306, ал.1 ГПК, поради което следва да се остави без разглеждане. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено поради следните съображения: Предвиденото в чл.303, ал.1, т.1 ГПК основание за отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за изхода на делото, означава те да не са включени в доказателствения материал, но без да са новосъздадени, т.е. когато въз основа на тях се установяват юридически и доказателствени факти, които са съществували при постановяване на влязлото в сила съдебно решение, но то обективно не отразява правнорелевантните факти, като пропускът се дължи на обективна извинителна невъзможност да бъдат представени. Молителят е посочил, че живее в чужбина от 2016 г., но от данните по делото е видно, че не е заявил промяна на настоящия си адрес (чл.99 ЗГР) и не е открит на вписания в страната постоянен адрес, на който да получава съобщения. По отношение на останалите доказателства, съставени след приключване на делото, съдът е посочил, че не са „нови“, поради което не са налице изискванията на чл.306, ал.1 ГПК за мотивиране на основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Основание за отмяна на влязлото в силата съдебно решение по чл.303, ал.1, т.2 ГПК, при твърдения за неистинност на свидетелските показания, следва да бъде установена по съответния надлежен ред – с влязла в сила присъда на наказателния съд, споразумение по реда на НПК или решение на гражданския съд по чл.124, ал.5 ГПК, т.е..липсата на твърдения в този смисъл не удовлетворява изискването за точно и мотивирано изложение, както правилно е прието в обжалваното решение, поради което молбата за отмяна не подлежи на разглеждане по същество. Доводите за наличие на основанията за отмяна на влязлото в сила решение в хипотезата на чл.303, ал.1, т.5 ГПК също са неоснователни. В посочената хипотеза се обхващат случаите, в които страната е била лишена от възможност да участва в производството поради допуснато нарушение на съответните процесуални правила. В случая, обаче, молителят твърди, че назначеният му особен представител не е бил наясно със съществуването на всички правнорелевантни обстоятелства по делото, без да се позовава на допуснати нарушения на процесуалните правила, поради което не може да се приеме, че е налице мотивирано изложение на основанията по чл.303, ал.1 ГПК, както е приел и състава на Върховния касационен съд, съобразявайки разясненията в ТР № 7/31.07.2017 г. тълк. дело № 7/2014 г., ОСГТК, т.10, Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение