Определение № 50012 от 31.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3435/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Н. Н. (конституирана като правоприемник на починалата и майка С. А. И.) срещу въззивно решение № 276/07.03.2022 г. по в.гр.д.№ 2704/2021 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 262270/14.07.2021 г. по гр.д. № 1171/2021 г. на Варненски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от С. А. И. срещу М. Н. К. иск с правно основание чл.59 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата 20 666.67 лева, представляваща получена част от продажна цена по нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №, том, рег. № г., на нотариус с рег. № на НК и район на действие: района на Районен съд – Варна. Ответницата по касационната жалба М. Н. К. в писмен отговор оспорва основанията за допускане на касационно обжалване, както и основателността на касационната жалба. Жалбата е процесуално допустима, подадена е срещу подлежащо на обжалване въззивно решение от страна по делото, която има право и интерес да обжалва въззивното решение и е редовна. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното: Искът е основан на следните фактически твърдения: Ищцата С. А. И. и двете и дъщери Р. Н. Н. и ответницата М. Н. К. притежавали недвижим имот при квоти / ид.ч. за ищцата и по / ид.ч. за нейните дъщери. Апартаментът бил продаден за сумата 65 000 лева, като при сключването на сделката ищцата била представлявана от дъщеря си Р. Н. Н.. Частта от продажната цена, съответстваща на притежаваните от ищцата / ид. ч. от имота, е преведена по сметките на нейните дъщери. Р. Н. Н. е превела по сметка на ищцата сумата 22 666.67 лева, но ответницата М. Н. К. отказала да преведе на ищцата сумата 20 666.67 лева въпреки отправената и покана и неоснователно я задържала, поради което ищцата е предявила иска си срещу нея. От правна страна въззивният съд е приел следното: За да се квалифицира искът по чл.59 ЗЗД, следва в исковата молба да са изложени твърдения, че няма възникнало валидно правоотношение, което да оправдае имущественото разместване, какъвто е процесният случай. Съгласно разглежданата правна норма, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Няма спор по делото, че продажната цена е била в размер на 65 000 лева и че ответницата е получила процесната сума. Не е налице спор и че ищцата в сделката по покупко-продажба на имота е действала чрез своя пълномощник – Р. Н. по силата на изрично представено по делото пълномощно. Предвид наличното упълномощаване няма как да се приеме, че ответницата М. К. е получила процесната сума без валидно основание. Въз основа на горното, съдът намира, че не са налице елементите от фактическия състав на чл.59, ал.1 ЗЗД - обогатяване на ответницата и обедняване на ищцата. Отношенията на страните във връзка с упълномощителната сделка се уреждат по правилата, регламентиращи договора за поръчка. Ако пълномощникът в кръга на учредената му представителна власт извърши правното действие, за което е упълномощен – доколкото не се установява друго за вътрешните отношения между страните - следва да се приеме, че е налице договор за поръчка между тях, като довереникът дължи отчет по нея. С получаването на сумата, за последния възниква задължение да отчете (предаде) на упълномощителя полученото от негово име и за негова сметка – чл.284, ал.2 ЗЗД. Съгласно цитираната разпоредба, в изпълнение на задължението по отчетната сделка довереникът следва да предаде на доверителя всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. Когато договорът обвързва валидно страните и в нарушение на задълженията си по чл.284, ал.1ЗЗД довереникът не е дал сметка за изпълнението на поръчката на доверителя си, последният разполага с възможността по чл.284, ал.2 ЗЗД да иска от него прехвърляне на резултатите от изпълнителната сделка и връщане на всичко получено при изпълнение на поръчката. С оглед на изложеното, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на първоинстанционния съд – да бъде потвърдено. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: Във връзка с доводи в касационната жалба, че въззивният съд необосновано и неправилно е приел извод, че по делото не е установено неоснователно обогатяване, в представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателката описва хипотезата (фактическите обстоятелства), на която е основан искът и задава въпроса дали в такъв случай следва да се приеме, че е налице обедняване на неполучилия съответната част от продажната цена (продавач) и обогатяване на получилия по-голяма сума от стойността на дяла си (продавач) и дали полученото в повече е на валидно правно основание. Въпросът се свежда до въпроса: дали в случаите, когато при продажба на съсобствен имот продажната цена бъде преведена от купувачите по сметка само на част от съсобствениците-продавачи, е налице обедняване на неполучилия съответната част от продажната цена продавач и обогатяване на получилия по-голяма сума от стойността на дяла си продавач и дали полученото в повече е на валидно правно основание? Въпросът е обуславящ, защото видно от изложеното за мотивите му, въззивният съд е приел: че при сключване на договора за покупко-продажба С. А. И. е била представлявана от своята дъщеря Р. Н. Н., която е била упълномощена изрично за това (не е установено да е била упълномощена за получаване на продажната цена), че продажната цена е получена изцяло от другите две съсобственици (дъщерите на ищцата Р. Н. и ответницата М. К.), но предвид наличното упълномощаване (на Р. Н.) няма как да се приеме, че ответницата М. К. е получила процесната сума без валидно основание, а отношенията на страните във връзка с упълномощителната сделка се уреждат по правилата, регламентиращи договора за поръчка регламентиращи договора за поръчка. При формулиране на този правен извод въззивният съд не е обсъждал доводи и възражения на ответницата М. Н. К., следователно е приел, че изводът за неоснователност на иска следва от самите твърдения на ищцата. Или: видно от изложеното за мотивите му, въззивният съд е приел, че С. А. И. има право да търси от М. Н. К. част от продажната цена на основание чл.284, ал.2 ЗЗД по силата на договор за поръчка между тях, свързан с упълномощаване за продажбата, като не е съобразил, че упълномощена е била Р. Н. Н., а не М. Н. К.. Изложеното обосновава съмнение за очевидна необоснованост, съответно за очевидна неправилност – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК Жалбоподателката следва да представи доказателства за заплатена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 413.33 лева. Воден от изложеното съдът