Решение № 2090 от 13.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5029/2012 г.

Решение № 2090 от 13.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5029/2012 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба, подадена от "Единство" АД гр. Габрово срещу определение № 149 от 31.01.2012 г. по адм. д. № 2057/2011 г. на Административен съд Бургас, с което е оставена без разглеждане подадената от дружеството жалба срещу акт за установяване на публично общинско вземане № 0068/29.07.2011 г., издаден от старши експерт "Ревизии" в Дирекция МДТ при Община Приморско, изпратена е преписката на Община Приморско за произнасяне от компетентния решаващ орган по смисъла на ДОПК и е прекратено производството по делото. В частната жалба се сочи, че актът е обжалван в срок чрез Дирекция "Местни данъци и такси" Приморско до кмета на Община Приморско, но в 14-дневен срок от получаване на преписката не се е произнесъл, поради което следва да се счете, че е налице мълчалив отказ /мълчаливо потвърждаване на акта/ и на обжалване подлежи първоначалния акт, поради което е подадена жалба до Административен съд Бургас и е образувано адм. д. № 2057/2011 г. Ответната страна не е взела становище в настоящото производство. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да прекрати производството по делото, съдът е установил, че предмет на оспорване е акт за установяване на публично общинско вземане № 0068 от 29.07.2011 г. издаден от старши експерт "Ревизии" в Дирекция МДТ при Община Приморско, констатирал е, че оспореният акт не е обжалван по административен ред, както изискват приложимите разпоредби на ЗМДТ и ДОПК, изложил е мотиви, че административното оспорване е задължителна фаза при оспорването на процесния акт, поради което е прекратил производството и изпратил жалбата за разглеждане на по-горестоящия административен орган. Определението е правилно. С оглед твърденията в частната жалба, че актът за установяване на публично общинско вземане е обжалван пред кмета на общината, който не е произнесъл в законно определения срок и установяването, че към нея не е приложен препис /или копие/ от жалбата до кмета на общината, както е заявено, изрично е дадена възможност на жалбоподателя да представи копие от жалба вх. № 68-Е-90/7.09.2011 г., която твърди, че е подадена до кмета на общината, тъй като не е представено с частната жалба. Независимо от това, жалбоподателят не е представил доказателства в тази насока, с оглед което следва да се приеме, че твърденията му са недоказани и неоснователни. От подадената жалба пред Административен съд Бургас, вх. № 68-Е-88/2.09.2011 г. по описа на общината, срещу акт за установяване на публично общинско вземане № 0068/29.07.2011 г. също е видно, че е подадена до съда, а не до кмета на общината. Посоченият от жалбоподателя входящ номер на жалба касае друга преписка. Според чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите. Съгласно чл. 156, ал. 2 ДОПК ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред. Законосъобразно административният съд е прекратил съдебното производство и е изпратил жалбата за разглеждане по административен ред. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение,