Решение № 2980 от 17.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6946/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, подадена чрез процесуален представител гл. юрк. К. Недялкова, против решение № 3373 от 09.04.2025 г., постановено по адм. дело № 2479/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменено негово Уведомително писмо изх.№ 02-110-2600/436 от 26.06.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г., и Държавен фонд „Земеделие“ е осъден да заплати на жалбоподателя „Агропродукт Стойкови“ ЕООД, ЕИК 201543218 разноски по делото. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По изложените подробни съображения се иска неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което да се потвърди законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт. Касаторът претендира направените пред двете инстанции съдебно-деловодни разноски, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът – „Агропродукт Стойкови“ ЕООД, в депозиран писмен отговор развива доводи за неоснователност на касационната жалба. Моли съдът да я остави изцяло без уважение и да му присъди направените по делото разноски съгласно представен списък на разноските. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Счита, че са налице заявените касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид данните по делото, доводите и възраженията на страните, преценени с оглед на всички събрани доказателства, приема следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е допустима като подадена от надлежно легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на „Агропродукт Стойкови“ ЕООД срещу Уведомително писмо изх. № 02-110-2600/436 от 26.06.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г. (УП), издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. Оплакванията на жалбоподателя са за липса на посочени в акта фактически и правни основания за извършване на въпросните намаления и прихващания и несъществуване на неясно описаните в административния акт нарушения. При проверката за законосъобразност на оспореното УП, въз основа на представените с преписката и събраните в хода на съдебното производство доказателства, включително заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебна агро-техническа експертиза (САТЕ), първоинстанционният съд е приел, че УП е издадено от компетентен орган в рамките на делегираните му със заповед на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ правомощия, в предвидената от закона писмена форма, но при липса на мотиви и в нарушение на административнопроизводствените правила. Съдът е посочил, че в УП е налице дословно възпроизвеждане на норми от различни нормативни актове, но липсват каквито и да е съображения относно основанието за прилагането им в конкретния случай и относно причините, поради които органът е приел като недопустими посочените в Таблица 1 от УП площи. Според съда този извод се подкрепя от липсата на доказателства за извършвани проверки на място, от непредставените в пълнота резултати от автоматичните проверки, извършени на 13.05.2020 г., както и от признанието на ответната страна пред първата инстанция, че не са запазени документите от проверките и не са констатирани несъответствия. Съдът приема, че от съдържанието на оспореното УП не може да се установи на какво се базират заключенията на административния орган и на какво основание част от заявените площи са приети за недопустими. В тази връзка съдът счита, че поясненията към съдържащите се в УП таблици, ведно с бланкетното посочване на приложимите разпоредби, не представляват същински мотиви на акта. Такива не се съдържали и в други документи, част от административната преписка. Съдът е възприел изцяло възражението на жалбоподателя, че едва в хода на съдебното производство по искане на ответния административен орган са събрани доказателства от трети страни и е изготвена САТЕ, като целта на тези процесуални действия била да се допълнят мотивите на административния акт, каквито той първоначално не съдържал. На следващо място съдът е приел, че представените в съдебното производство документи от ОДЗ – Ловеч не могат по никакъв начин да спомогнат за установяване на спорните обстоятелства по делото, тъй като съдържали данни, обозначени по начин, който затруднявал съпоставката за наличие на застъпени парцели. Въпросът за застъпените имоти на „Агропродукт Стойкови“ ЕООД с тези на Д. П. С. и „Лорд – МП“ ООД не се изяснявал и въз основа на представените от ОДЗ – Пловдив документи. Съдът не е кредитирал и заключението по изготвената САТЕ, като се е мотивирал с обстоятелството, че не са изследвани всички представени по делото доказателства, установяват се противоречиви данни в представените от ОДЗ – Ловеч и ОДЗ – Пловдив документи и е налице непълнота на информацията в протоколите от автоматичните проверки, което възпрепятствало възможността съдът да установи действителната воля на административния орган. По изложените съображения първоинстанционният съд е отменил процесното УП в неговата цялост. Постановеното решение на АС - Пловдив е неправилно. Настоящият касационен състав не споделя изводите на АС – Пловдив за немотивираност на административния акт както досежно наложените намаления на исканите суми по всяка от схемите за подпомагане (Таблица 14), така и в частта му, в която са извършени прихващания на оторизираните суми по заявените схеми за подпомагане (Таблица 15 от УП), поради което неправилно е било отменено от решаващия съд. Противно на възприетото от административния съд, обжалваното УП съдържа конкретни обстоятелства и точно посочване на правното основание за намаляване на размера на плащането по заявените схеми. От данните, отразени в Таблица 1 от УП, е видно, че намаленията на субсидията са наложени поради констатирано застъпване на площи от повече от един заявител, което не е било отстранено. Завените от „Агропродукт Стойкови“ ЕООД площи, по отношение на които е констатирано застъпване с площи, заявени от други производители, са следните два парцела с идентификатор на деклариран БЗС/парцел: 20688-1469-24-1 и 20688-1673-43-1. В поясненията към колона 3 на Таблица 1 от УП органът се е позовал на разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба № 5/27.02.2009 г.), съгласно която при изясняване на правото на ползване на площите, заявени от повече от един земеделски стопанин, Разплащателната агенция използва данните, предоставени от МЗХГ (понастоящем МЗХ) по реда на чл. 41, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), както и на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от същата наредба, в която е закрепено основанието за налагане на санкции на земеделските стопани при наличието на данни за регистрирани правни основания за ползване на земеделски земи, доказващи правото на ползване от двама или повече от кандидатите. В настоящия случай, след извършена кръстосана проверка съгласно чл. 17, ал. 1 от Наредба № 5/27.02.2009 г. административният орган е констатирал двойно заявени площи между жалбоподателя и други двама земеделски производители, като въз основа на данните, предоставени по реда на чл. 41, ал. 5 от ЗПЗП, е установил, че за застъпените площи са регистрирани правни основания за ползване на земеделските земи и от двете участващи в застъпването страни. Предвид ненастъпилото отстраняване на констатираното застъпване и на основание чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП административният орган е пристъпил към процесното намаление на размера на плащането за площта от заявените парцели с идентификатор [БЗС]-1469-24-1 и [БЗС]-1673-43-1, която е приета за недопустима поради неотстранено застъпване със заявени площи от други земеделски стопани. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че така формулирана, волята на административния орган е неясна и не дава възможност да се установят конкретните причини за намаляване на искания размер на плащанията по заявените схеми за подпомагане. Видно от съдържанието на УП, състоящо се от таблична и пояснителна част, конкретното основание за недопустимост на площите, част от парцели с идентификатор [БЗС]-1469-24-1 и [БЗС]-1673-43-1, е наличието на двойно заявени площи и регистрирани правни основания за тяхното ползване от двама кандидати. Става въпрос именно за площ в размер 0.2 ха от парцел с идентификатор [БЗС]-1469-24-1 и площ в размер 0.32 ха от парцел с идентификатор [БЗС]-1673-43-1. При тези обстоятелства правилно административният орган е приложил разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от Наредба № 5/27.02.2009 г. (в редакцията й - ДВ, бр. 20 от 2019 г., в сила от 8.03.2019 г.), като преди това е спазил процедурата, предвидена в чл. 17, ал. 1 от същата разпоредба. Видно от представените с касационната жалба писмени доказателства, в Системата за електронни услуги (СЕУ) са били публикувани данни за констатираните застъпвания при кръстосаните проверки за кампания 2020 г., като в ИСАК – Регистър „Директни плащания“ е въведена детайлна информация за конкретните застъпвания. Установява се, че по отношение на декларираното от „Агропродукт Стойкови“ ЕООД БЗС с [идентификатор]-1469-24-1 е налице двойно застъпена площ в размер на 0.2 ха (цялата декларирана площ). Застъпеният имот е с кадастрален номер 20688-026-201 и за него са постъпили документи за регистриране на правно основание за ползване (договор за аренда) от двама кандидати - „Агропродукт Стойкови“ ЕООД и Д. П. С.. По отношение на декларираното от „Агропродукт Стойкови“ ЕООД БЗС с [идентификатор]-1673-43-1 се установява съответно, че застъпването е за площ в размер на 0.32 ха (при размер на целия парцел 0.50 ха), имотът притежава кадастрален номер 20688-067-034 и за него са постъпили документи за регистриране на правно основание за ползване (договор за аренда) от „Агропродукт Стойкови“ ЕООД и „Лорд-МП“ ООД. При тези данни несъответен на фактите и обстоятелствата по спора е изводът на съда за недоказване на соченото в административния акт фактическо, респективно правно основание за намаляване на субсидията за подпомагане. Не се споделя и изводът за липса на мотиви в УП в частта на извършените намаления. Приложимата в случая процедура по чл. 17, ал. 1 – 3 от Наредба № 5/27.02.2009 г., в относимата редакция, предвижда уведомяване за констатираното застъпване единствено чрез публикуване на данните в СЕУ и чрез уведомление за публикацията на електронната страница на Държавен фонд „Земеделие“, т.е. изцяло по електронен път. В отговора си към касационната жалба „Агропродукт Стойкови“ ЕООД не оспорва факта на публикуването на информацията за застъпването в СЕУ, като дори посочва, че това е „стъпка, която дава възможност на бенефициента да реагира“. Следва да се посочи, че именно такава е функцията на публикуваната в СЕУ информация в случаите на установено застъпване (пресичане на границите) на два или повече блока на земеделски стопанства – да информира заявителите за констатираното застъпване с оглед предприемането на съответни действия за неговото отстраняване. Оттук следва, че „Агропродукт Стойкови“ ЕООД е имал достъп да тази информация в хода на производството по извършване на кръстосани проверки за кампания 2020 г. и оповестяване на резултатите от тези проверки, а следователно и възможността да се запознае детайлно с тези данни преди издаването на процесното УП. В последното административният орган препраща към информацията за резултатите от кръстосаните проверки, публикувана в СЕУ и на интернет страницата на ДФ „Земеделие“, с което несъмнено приобщава данните от тези проверки към съвкупността от факти и обстоятелства, съставляваща фактическото основание за издаване на процесния акт. Липсата на въпросните разпечатки от СЕУ и сайта на ДФЗ в кориците на административната преписка обаче не представлява порок, обуславящ извод за немотивираност или непълнота на доказателствения материал по преписката. Доколкото съдържащата се в тях информация е била несъмнено достъпна за жалбоподателя в електронна среда преди издаването на процесния административен акт и доколкото по делото липсват данни достъпът до тази информация да е бил ограничен или възпрепятстван по някакъв начин, в случая не е било необходимо тези детайлни данни да се преповтарят и като мотиви на издаденото УП, а достатъчно е било само препращането към тях от страна на административния орган в УП, какъвто в действителност е настоящият случай. Предвид горното неоснователно е възражението на ответника по касация, че въпросните писмени доказателства – разпечатки от СЕУ и от сайта на ДФЗ, е следвало да бъдат представени като част от съдържанието на административната преписка или най-късно пред първата съдебна инстанция, а представянето им за първи път пред касационната инстанция е недопустимо. Съгласно чл. 219, ал. 1 от АПК за установяване на касационните основания се допускат писмени доказателства. Представените с касационната жалба на заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ писмени доказателства са именно от категорията на визираните в чл. 219, ал. 1 от АПК такива, тъй като с тях се цели установяване на незаконосъобразността на изводите на първоинстанционния съд – като противоречащи на материалния закон и доказателствата по делото, досежно приетите за установени основания за отмяна на оспореното УП. От всички събрани по делото доказателства се установява, че административният орган е издал процесното УП при наличие на сочените в него фактически основания, спрямо които правилно са приложени относимите материалноправни разпоредби. Както бе посочено по-горе, извършените намаления на оторизираните суми за подпомагане се дължат на наличието на застъпени площи, заявени за подпомагане от повече от един земеделски стопанин, по отношение на които са регистрирани правни основания за ползването им и от двамата участващи в застъпването стопани. Процедурата при установяване на застъпване на два или повече блока на земеделски стопанства е формална, извършва се по документи и същата не е обвързана от извършването на административни проверки и/или проверки на място по смисъла на чл. 37 от ЗПЗП, поради което неотносими към преценката за законосъобразност на УП в частта на наложените намаления са съображенията на административния съд, свързани с липсата на данни и резултати от такива проверки. Настоящата инстанция не споделя и мотивите, с които съдът не е кредитирал представените от трета, неучастваща по делото страна – Областна дирекция „Земеделие“ гр. Ловеч, чрез Общинска служба по земеделие гр. Луковит, писмени доказателства. Тъкмо обратното, същите следва да бъдат кредитирани като достоверни и обективни, съдържащи служебно изготвена информация от съответните местни служби на МЗХ. От тях по недвусмислен начин се установяват застъпените площи на жалбоподателя „Агропродукт Стойкови“ ЕООД с тези на Д. П. С. и „Лорд-МП“ ООД и наличието на регистрирани правни основания за ползване на процесните имоти, както следва: за имот с кадастрален номер [номер] (съответстващ на деклариран БЗС с [идентификатор]-1469-24-1 по заявлението на „Агропродукт Стойкови“ ЕООД) е регистрирано правно основание „договор за аренда“ от „Агропродукт Стойкови“ ЕООД и от Д. П. С.; за имот с кадастрален номер [номер] (съответстващ на деклариран БЗС с [идентификатор]-1673-43-1 по заявлението на „Агропродукт Стойкови“ ЕООД) е регистрирано правно основание „договор за аренда“ от „Агропродукт Стойкови“ ЕООД и „Лорд-МП“ ООД. Предвид тези данни касационният състав счита, че спорните по делото обстоятелства се изясняват в достатъчна степен от събраните писмени доказателства и за правилното им установяване не се явява безусловно необходимо наличието на специализирано знание на вещо лице. Поради това без решаващо значение в случая е изготвеното заключение по назначената САТЕ, като единствено с оглед пълнота и прецизност на изложението следва да се посочи, че изводите на вещото лице кореспондират с останалия доказателствен материал по делото. Предвид всичко гореизложено настоящата инстанция приема, че решението на първоинстанционния съд е неправилно в частта, в която оспореното УП е отменено в частта му, в която са наложени намаления по заявените суми за подпомагане по схемите СЕПП, ЗДП и СПП. В тази част решението на АС – Пловдив е постановено при неправилна преценка на доказателствата по делото, довела до неправилно приложение на материалния закон. Решението е неправилно и в частта, в която е отменено УП в частта на извършените прихващания на оторизираните суми по заявените схеми за подпомагане (Таблица 15 от УП). От съдържанието на Таблица 15 на УП, и разясненията към Колона 4 стават ясни съображенията на административния орган за извършените прихващания. Посочено е, че прихванатата сума отразява приспадната сума в размер на 1643,75 лв., представляваща част от недължимо изплатена сума по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ в размер на 4620,14 лв., за която недължимо изплатена сума е издаден АУПДВ с изх. № 01-153-2600/546 от 03.11.2020г., получен на 24.11.2020г. от П. П.. Предвид изясняването на спора от фактическа страна, налице е основание касационната инстанция да се произнесе с ново решение по съществото на спора, като отхвърли жалбата на „Агропродукт Стойкови“ ЕООД срещу Уведомително писмо изх.№ 02-110-2600/436 от 26.06.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ в частта, в която са наложени намаления на заявените суми за подпомагане и в частта на извършените прихващания с оторизираните суми, отразени в Таблица 15 от УП. По отношение на разноските: С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и заплатено възнаграждение на вещо лице се явява основателна и следва да бъде уважена. Ответната страна- „Агропродукт Стойкови“ ЕООД следва да бъде осъдена да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ разноски по делото както следва: 255,65 евро възнаграждение за вещо лице и по 150 евро юрисконсултско възнаграждение за всяка една от инстанциите. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение