Определение № 564 от 25.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 7/2013 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 30.01.2012 г. по гр.д. № 8943/2011, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 20.01.2011 г. по гр.д. № 37730/2010, с което са уважени предявените по реда на чл. 422 ГПК искове за съществуване на вземането за цена на доставена топлинна енергия със законни лихви. Недоволен от решението е касаторът И. Г. Д., представляван от адв. Е. Т. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да отстрани последиците от непроизнасянето на първоинстанционния съд по искане за ползване на правна помощ, който има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата [фирма], С. не вземат становище Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответникът не е направил възражение за изтекла погасителна давност в срока за отговор на исковата молба, както и че такова възражение не може да бъде направено едва с въззивната жалба, но е пропуснал да се произнесе по оплакването във въззивната жалба, че в срока за отговор на исковата молба ищецът е направил искане за правна помощ, по което първоинстанционният съд не се е произнесъл. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият правен въпрос обуславя решението по делото и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение