Определение № 1344 от 13.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 52/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 60, ал. 8 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от председателя на Комисията за защита на потребителите против Определение № 25373/29.11.2024 год., постановено по административно дело № 11875/2024 год. по описа на Административен съд – София-град, с което е отменено разпореждане за допускане на предварително изпълнение на Заповед № 5135/13.11.2024 год. на председателя на Комисия за защита на потребителите (КЗП), с която на „ЗИ-МЕТРИКС“ АД е забранено да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предложение І-во (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща) във вр. с чл. 68г, ал. 4, вр. с чл. 68в от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), а именно – дружеството да предоставя на потребителите невярна информация за размера на ГПР и общите разходи, като не включва и ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство/гарант. Заявено е твърдение, че оспореният съдебен акт е неправилен, поради нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3, във вр. с чл. 236 от АПК. В подкрепа на това твърдение е заявено, че са неправилни изложените от съдебния състав мотиви, свързани с позоваването на административния орган на несъществуващо правно основание, доколкото в разпореждането за предварително изпълнение на акта се е позовал на важни държавни или обществени интереси. Твърди се, че видно от самото разпореждане, предварителното изпълнение на административния акт е допуснато с цел защита живота и здравето на гражданите, както и да се защитят особено важни обществени интереси. В подкрепа на това твърдение се възпроизвеждат доводите, обективирани в оспореното разпореждане, съгласно които, голяма част от потребителите-кредитополучатели не разполагат с необходимите за водене на съдебни производства финансови средства, което обосновава необходимостта от допускане на предварително изпълнение, посредством което се създава търсената защита и гаранция за предоставянето на ясна, недвусмислена и прозрачна информация за условията на договора за потребителски кредит. По мнение на оспорващия, „ЗИ-МЕТРИКС“ АД не е предоставило и не е ангажирало конкретни доказателства, че засягането на правната сфера на адресата на акта, на неговите права и интереси от предварителното изпълнение по интензитет е противопоставимо на особено важни обществени интереси, които обжалваният административен акт цели да защити. С оглед тези доводи, частният жалбоподател приема, че в оспореното от „ЗИ-МЕТРИКС“ АД разпореждане за допускане на предварително изпълнение на издадената от председателя на КЗП Заповед № 5135/13.11.2024 год., са посочени конкретни измерения на засегнатите особено важни обществени интереси, мотиви за осигуряване живота и здравето на гражданите, както и непосредствената причинна зависимост на защитените интереси от момента на изпълнение на административния акт. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспорения съдебен акт и постановяване на акт по съществото на спора с отхвърляне на жалбата на „ЗИ-МЕТРИКС“ АД срещу разпореждане за допускане на предварително изпълнение на издадената от председателя на КЗП Заповед № 5135/13.11.2024 год. Ответникът – „ЗИ-МЕТРИКС“ АД с ЕИК 200888528 със седалище и адрес на управление в гр. София, [улица], [адрес], представлявано от изпълнителния директор Р. Д., в срока по чл. 232 от АПК представя писмен отговор, в който оспорва частната жалба, като заявява конкретни доводи и аргументи за нейната неоснователност. Заявява твърдения, че оспореният съдебен акт е правилен и обоснован, поради което формулира искане за оставянето му в сила, доколкото процесното разпореждане за предварително изпълнение на ПАМ, наложена със Заповед № 5135/13.11.2024 год. на председателя на КЗП е незаконосъобразно и неправилно. В съответствие с тези доводи, формулира искане за отхвърляне на частната жалба и оставяне в сила на оспорения съдебен акт. Като взе предвид заявените от страните становища, приложените по делото доказателства и като съобрази закона, настоящият касационен състав приема, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд – София-град е образувано по жалба от „ЗИ-МЕТРИКС“ АД срещу разпореждане за допускане на предварително изпълнение на Заповед № 5135/13.11.2024 год. на председателя на КЗП, с която на дружеството е забранено да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предложение І-во (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща) във вр. с чл. 68г, ал. 4, вр. с чл. 68в от ЗЗП, а именно – дружеството да предоставя на потребителите невярна информация за размера на ГПР и общите разходи, като не включва и ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство/гарант. В така постановената заповед, административният орган е включил и разпореждане с правно основание чл. 60, ал. 1 от АПК за допускане на предварително изпълнение на административния акт, с цел да бъдат защитени животът и здравето на гражданите, както и да се защитят особено важни обществени интереси. При мотивиране необходимостта от допускане на предварително изпълнение на заповедта, председателят на КЗП е приел, че процесната търговска практика уврежда икономическите интереси на потребителите и незабавното й прекратяване е абсолютно наложително, тъй като една част от потребителите се нуждаят спешно от финансов ресурс, който обикновено се ползва за покриване на най-неотложните и текущи нужди до заплата, които са и най-необходимите за нормалното съществуване на едно човешко същество. Развити са и мотиви по отношение на друга част от потребителите, които са хора, които поради лоша кредитна история или поради несигурност и нерегулярност на техните доходи не биха могли да се възползват от кредитите на банковите институции. Обобщено е, че и двете групи са хора, чието моментно финансово състояние е дотолкова тежко, че или не виждат друга възможност или изпитват срам да потърсят помощта на близки и познати, поради което нямат друго решение, освен да се обърнат до услугите на някоя от фирмите за бързи кредити. Твърди се, че тези хора са поставени в неблагоприятна житейска ситуация и търговското поведение на дружеството допълнително застрашава тяхното нормално човешко съществуване, като с несвоевременното предоставяне на съществена за избора на потребителя информация кредиторът го препятства, при сравняване на различните пазарни предложения, да вземе информирано решение за сключване на сделката. Развити са и мотиви, според които, с процесната нелоялна търговска практика, кредиторът има за цел да заобиколи законови разпоредби – тези на ЗПК. След запознаване със заявените от страните възражения и приложените по делото доказателства, първоинстанционният административен съд е отменил разпореденото от председателя на КЗП предварително изпълнение на Заповед № 5135/13.11.2024 год. При постановяване на този правен резултат, съдът е приел, че изложените от административният орган мотиви не покриват изискването на закона за посочване на убедителни конкретни факти и обстоятелства за наличието на едва или няколко от предпоставките на чл. 60, ал. 1 от АПК, включително ясното и пълното им мотивиране от страна на административния орган. Изрично е посочено, че според съда, мотивите на органа са необосновани и абстрактни. Развити са и мотиви, съгласно които, административният орган се е позовал на несъществуващо правно основание, доколкото е постановил разпореждане за допускане на предварително изпълнение на административния акт, позовавайки се на важни държавни или обществени интереси, а не съгласно нормативно изискуемите се – особено важни държавни или обществени интереси (в какъвто смисъл е и цитираната в съдебния акт практика на ВАС). Съдът е мотивирал и наличие на противопоставим интерес на жалбоподателя, който е от степен на защитените с нормата на чл. 60, ал. 1 от АПК. По мнение на съда, по никакъв начин не е обоснована необходимостта от незабавно изпълнение на наложената със заповедта принудителна административна мярка, която не е влязла в законна сила, като с допуснатото предварително изпълнение биха се засегнали в по-голяма степен от необходимото правата и законните интереси на адресата. В съответствие с тези мотиви, първоинстанционният административен съд е приел сезиращата жалба за основателна, поради което е отменил разпореждането за допускане на предварително изпълнение на Заповед № 5135/13.11.2024 год. на председателя на КЗП. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от АПК, в административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или, ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда. Съгласно правната теория и практика, предварителното изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт във всички случаи сериозно въздейства върху правната сфера на адресата, доколкото придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален административен акт. Това изпълнение винаги съдържа в себе си и потенциалната възможност да бъде причинена вреда на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. С оглед на това, в тежест на административния орган е да посочи наличието на една или няколко от лимитативно и алтернативно изброените в разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от АПК предпоставки, обосноваващи необходимостта от допускане на предварително изпълнение на административния акт, а след това и да я докаже. В мотивите на оспореното разпореждане за допускане на предварително изпълнение на Заповед № 5135/13.11.2024 год., председателят на КЗП е обосновал извод, съгласно който, твърдяната заблуждаваща нелоялна търговската практика, осъществявана от дружеството уврежда сериозно икономическите интереси на потребителите, а също и че потребителските интереси са важни обществени интереси, които следва да бъдат защитени. Обосновава разпореждането си и с това, че установената нелоялна търговска практика има за цел да заобикаля разпоредбите на Закона за защита на потребителите. Анализът на обективираните в оспореното разпореждане мотиви обосновава правилност на извода на първоинстанционния съд, относно липсата на ясни и конкретни мотиви за необходимостта от предварително изпълнение в съответствие с изискванията на чл. 60, ал. 1 и 2 от АПК. В диспозитива на оспореното разпореждане за допускане на предварително изпълнение на административния акт са въведени две независими една от друга предпоставки - защита на живота и здравето на гражданите, както и защита на особено важен обществен интерес. По отношение на първата въведена от органа предпоставка – защита на живота и здравето на гражданите, споделим е извода на Административен съд – София-град, че липсват конкретни фактически обстоятелства, които да удостоверят наличието на тази нормативно регламентирана предпоставка. Доводите на председателя на КЗП, че „Ноторно известен факт е, че в човешката история не са един или два случаите на хора, достигнали до крайното решение за самоубийство поради огромната си задлъжнялост“, както и че „търговското поведение на дружеството допълнително застрашава тяхното нормално човешко съществуване“, действително се явяват абстрактни и необосновани, както е приел и първоинстанционния съд. В случая, от страна на административния орган не са изложени конкретни и логически обосновани твърдения, от които да се изведе обоснован извод, че твърдяната нелоялна търговска практика действително застрашава живота и здравето на гражданите, което обстоятелство предполага допускане на предварително изпълнение на административния акт. Обективираните в разпореждането мотиви не удостоверяват нито конкретно застрашаване на живота и здравето на гражданите, нито удостоверяват възможността, предварителното изпълнение на заповедта да преустанови това застрашаване. С оглед на това, правилно в оспореният съдебен акт е прието, че мотивите на органа се явяват общи, условни и абстрактни, недостатъчни да обосноват допускането на предварително изпълнение на заповедта на това основание. По отношение на втората, въведена от органа нормативно изискуема предпоставка – защита на особено важни обществени интереси, следва да се отчете обстоятелството, че в процесното разпореждане липсват каквито и да е мотиви в тази насока. На първо място, от страна на административния орган не е разяснено кои са тези особено важни обществени интереси, които следва да бъдат защитени посредством допуснатото предварително изпълнение на акта. В този смисъл следва да се има предвид, че конкретният обществен интерес трябва да бъде очертан и дефиниран изрично, а с оглед конкретните фактически установявания да се обоснове и неговата особена важност, като съществена негова характеристика по смисъла на чл. 60, ал. 1 от АПК. В този смисъл, настоящият касационен състав намира за неоснователно възражението на частния жалбоподател, че поради строгата регламентация и регулация на обществените отношения в сферата на потреблението и в частност на кредитирането, то е налице защитим особено важен обществен интерес. Така заявеното твърдение се оборва от липсата на законодателна регламентация, указваща предварително изпълнение на административните актове, свързани със защитата на правата на потребителите, поради което, в тежест на административния орган е да дефинира конкретния интерес, който ще закриля и да обоснове и докаже, че той е особено важен във всеки случай на допускане на предварително изпълнение. В съответствие с горните доводи, обоснован се явява извода на първоинстанционния административен съд, че обжалваното разпореждане за допускане на предварително изпълнение е незаконосъобразно, доколкото административния орган не е изложил конкретни и достатъчно обосновани мотиви, нито е доказал наличието на сочените нормативно изискуеми предпоставки за допускането му. С оглед на това, иницииралата настоящото производство частна жалба се явява неоснователна, а оспореното определение, като правилно следва да се остави в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 от АПК Върховният административен съд, състав на седмо отделение,