Определение № 460 от 07.08.2015 г. на ВКС по т. д. № 1970/2015 г.

Производството е по чл.282, ал.2 ГПК. Образувано е по молба от 03.08.2015г. от [фирма], [населено място], с която е направено искане за спиране на изпълнението на решение № 94 от 24.07.2015г. по в.т.д. № 76/2015г. на Шуменски окръжен съд. С решението, чието спиране се иска, е потвърдено решение № 778 от 27.10.2014г. по гр.д. № 2413/2014г. на Шуменски районен съд, с което [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] сумата 24 566 лева, заплатена от ищеца по сключен между страните договор за изработка № 90 от 24.10.2011г. и получена от ответника на отпаднало основание /развален договор/, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 21.08.2013г. до окончателното изплащане на задължението, и сумата 287,18 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата 24 566 лева за периода от 09.07.2013г. до 21.08.2013г., и са отхвърлени предявените от [фирма] против [фирма] искове с правно основание чл.82 ЗЗД и чл.92 ЗЗД. Въззивното решение е постановено на 24.07.2015г., а молителят е подал касационна жалба срещу него на 04.08.2015г., т.е. в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК. Касаторът е внесъл по сметка на ВКС държавна такса за преценка на допускането на касационно обжалване в размер на 30 лева и надлежно обезпечение по смисъла на чл.282, ал.3 ГПК в размер на 29 728,12 лева, която сума е постъпила по сметката за обезпечения на ВКС на 01.08.2015г. Въз основа на изложените фактически констатации се налага изводът, че са налице условията за спиране изпълнението на решение № 94 от 24.07.2015г. по в.т.д. № 76/2015г. на Шуменски окръжен съд. Така мотивиран, ВКС, Търговска колегия, Второ отделение