Определение № 1016 от 21.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 665/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] и Ж. Н. Л. от [населено място] срещу определение №1057 от 15.07.2011 г. по гр. д. № 412/2011 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отхвърлена подадената от същите лица молба вх. № 3813 от 17.06.2011 г. за изменение на постановеното по делото решение № 248 от 19.05.2011 г. в частта за разноските. Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение с доводи за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 80 ГПК. Ответникът по частната жалба – Община, [населено място] – не заявява становище по същата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да отхвърли молбата на въззивниците [фирма], [населено място] и Ж. Н. Л. за изменение на постановеното по делото въззивно решение в частта за разноските, Пловдивски апелативен съд е счел същата за неоснователна по съображения, че присъдените на тези лица разноски за въззивното производство са съобразени с посочения именно от тях размер в списъка по чл. 80 ГПК. По отношение на претендираните разноски за първата инстанция съдебният състав е преценил, че доколкото това производство все още не е приключило, окончателният размер на разноските следва да бъде определен при постановяване на надлежно решение по съществото на спора. Частната жалба е неоснователна. Преди всичко, необходимо е да се отбележи, че в случая изобщо не е следвало да се присъждат разноски за въззивното производство, с оглед обстоятелството, че първоинстанционното решение е обезсилено и делото е върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Действително, съгласно нормата на чл. 81 ГПК, с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Логическото тълкуване на посочената норма, а също и тълкуването й в съответствие с разпоредбите на чл. 78 ГПК, налага извода, че произнасянето по искането за разноски предпоставя приключване на делото в съответната инстанция по начин, изключващ разглеждането му отново от тази инстанция. Такива са случаите, в които съдът се произнася с акт по съществото на спора или с акт за прекратяване на производството по делото, тъй като едва в този момент съществува яснота относно всички направени от страните разноски. Следователно, в хипотезата на обезсилване на първоинстанционното решение поради недопустимост и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане, каквато именно е и настоящата хипотеза, присъждането на разноски /както за първоинстанционното, така и за въззивното производство/ е преждевременно. Поради това, неоснователно се явява и искането за изменение на въззивното решение в частта за разноските. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение