Определение № 2739 от 30.09.2025 г. на ВКС по т. д. № 1794/2025 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 от ГПК. Постъпила е молба вх. № 87114 от 17.07.2025г. на „София парк“ АД и „Билдест“ ЕООД за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК на влязлото в сила решение № 179 от 04.07.2025г. по т.д. № 1049/2024г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, в частта, с която, като е отменено решение № 796 от 21.12.2023г. по т.д. № 568/2023г. на Апелативен съд – София, потвърждаващо решение № 450 от 04.04.2023г. по т.д. № 1726/2020г. на Софийски градски съд, молителите - ответници са осъдени да заплатят солидарно на „Кор Кънстракшън“ ООД на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД сумата от 1 350 424. 34 лева, представляваща горница над сумата от 21 946. 55 лева до 1 372 370. 89 лева, възнаграждение с ДДС за изпълнени довършителни СМР по договор за доставка и строителство от 25.01.2019г., ведно със законната лихва за забава от 11.09.2020г., датата на исковата молба, до окончателното плащане. За да отмени решението на Апелативен съд – София съставът на ВКС, ТК, е приел, че страните са били обвързани от договора от 25.01.2019г. От ответниците не са били оспорени изводите на въззивния съд за доказаност от събраните по делото доказателства на изпълнена и предадена на ответниците работа на стойност от 1 372 370. 89 лева с ДДС. Такива доказателства са били включително представеният и неоспорен протокол, изготвен от нотариус Гетов, за провела се на 10.09.2019г. среща за извънсъдебно уреждане на спора, разменената кореспонденция между страните и заключението на СТЕ, основано на приложен по делото към писмо от директора на проекта И. Й. от 27.12.2019г. проект на окончателен сертификат за изпълнени СМР. За неоснователно е било прието възражението на ответниците, че не дължат плащане, доколкото изпълнението не е предадено и установено по уговорения с договора начин и при съставяне на съответните протоколи за приемане на работата. Също съгласно касационното решение не е било направено своевременно възражение по чл. 265, ал. 1 от ЗЗД за некачествено изпълнени СМР и не е имало основание да бъде намалявано претендираното възнаграждение за изпълнението на същите СМР с цената на необходимите разходи и труд за отстраняване на недостатъците. С изтичане на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопостави възражения, основани на съществуващи известни му към този момент факти относно възникването, съществуването или погасяването на спорното право. В подадените от „София парк“ АД и „Билдест“ ЕООД отговори на исковата молба на „Кор Кънстракшън“ ООД са били изложени възражения за допусната забава при изпълнението, общи възражения досежно наличието или липсата на признание на вземането за възнаграждение в претендирания размер, както и липсата на представени писмени доказателства за изпълнени точно, качествено и в срок СМР, които да са приети от възложителя и да не са разплатени. Разглеждането от въззивния съд на възражение за намаляване на цената по чл. 265, ал. 1 от ЗЗД е било определено от касационния съдебен състав като съществено процесуално нарушение и имащо за последица неправилност на решението. Съгласно изложеното в молбата за отмяна на „София парк“ АД и „Билдест“ ЕООД при постановяване на съдебния акт от ВКС е било допуснато съществено нарушение на правото на защита на дружествата - ответници. Не са били обсъдени техни доводи, възражения и доказателства. В исковата си молба ищецът „Кор Кънстракшън“ ООД е обосновал претенцията си с направено „извънсъдебно признание“, обективирано в електронно писмо на И. Й. от 27.12.2019г., наименувано „Меморандум за разбирателство“, с което се признава като „неоспорима сумата по задължението“. С отговорите си (първоначални и допълнителни) „София парк“ АД и „Билдест“ ЕООД са оспорили изявлението - то не е било направено от законен представител или упълномощено лице. Възразено е било, че проектът за окончателен сертификат не е бил подписан от страните. По делото са липсвали доказателства, че И. Й. е директор на проект и на какъв точно. Същевременно от ответника „София парк“ АД са били приложени доказателства (частна жалба вх. № 86770 от 25.08.2020г.), че представляващият дружеството веднага след узнаване се е противопоставил на всички изявления, направени от името на дружеството от лица, което не са упълномощавани и не са негови официални представители. Тези възражения и доказателство не са били разгледани от първоинстанцинния съд. Въззивният съд в мотивите си също не е изложил съображения защо счита, че ищецът при условията на пълно и главно доказване е установил изпълнени и неразплатени СМР, а ВКС се е позовал на заключението на СТЕ, обосновано с приложения към електронното писмо от 27.12.2019г. проект за окончателен сертификат за изпълнени СМР. Молителите искат решението на ВКС, ТК в оспорената част да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – София. „Кор Кънстракшън“ ООД оспорва подадената молба за отмяна като неоснователна. Според дружеството проформа е посочена като основание за отмяна разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Молителите не са изложили дори твърдения за това основание. Категорично не е налице и нито едно от основанията, посочени в правната норма. Молителите в продължение на целия процес са били представлявани от процесуалния си представител адв. Наталия Костадинова Пачилова, чрез която е подадена и молбата за отмяна. Молителите не само са участвали като ответници, но дори са предявили и насрещна искова молба. Изложените мотиви са по същество на спора, каквито не са допустими за разглеждане в производството по отмяна. Единствената цел на молителите е да направят опит да ревизират постановеното от ВКС решение, което не е в тяхна полза. Молбата за отмяна е подадена няколко дни след постановяване на решението и в нея липсват каквито и да са твърдения за конкретно приложимо основание по чл. 303, ал. 1 от ГПК. По подадената молба настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо търговско отделение, намира следното: Отмяната е извънредно средство за защита срещу влязло в сила съдебно решение, което е неправилно поради обстоятелства (основания), посочени в чл. 303 от ГПК. В хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 от ГПК, на която се позовават молителите, страната трябва да не е могла да вземе участие лично във воденето на делото, тъй като поради нарушение на съдопроизводствените правила е била лишена от възможността: да бъде изслушана от съда преди да бъде постановен акт от значение за нейните права и интереси; да посочи фактите, на които основава исканията си; да представи доказателствата си; да се запознае с исканията и доводите на насрещната страна; с предмета на делото, неговото движение или да изрази становище по тях и др. При такива обстоятелства, свързани със състезателното начало по чл. 8 от ГПК, законът предполага, че делото е останало непопълнено с отнасящи се до него факти и доказателства и постановеното решение е неправилно. В случая липсват изложени такива обстоятелства. От молителите се изразява несъгласие с изводите в решение № 179 от 04.07.2025г. по т.д. № 1049/2024г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, за доказаност на факта, че по сключения между страните договор за доставка и строителство от 25.01.2019г. от изпълнителя „Кор Кънстракшън“ ООД са били изпълнени, предадени и одобрени от ответниците строително-монтажни работи на стойност от 1 372 370. 89 лева с ДДС. Според молителите от състава на ВКС, ТК не е било обсъдено и съобразено, че И. Й., изпратил електронното писмо от 27.12.2019г., не е бил законен представител на никое от дружествата, нито упълномощаван, а извършените от него действия са били оспорени, както и че проектът за окончателен сертификат, приложен към писмото, не е бил двустранно подписан. Касае се за оплаквания срещу правилността (обосноваността) на решението на касационната инстанция по чл. 290 от ГПК относно водения иск по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, но това е извън обхвата на производството за отмяна на влязло в сила решение. Както се посочи, първото основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК е налице, когато страната е била лишена от възможност да участва в разглеждане на делото поради нарушение на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството (чл. 8 от ГПК). С оглед изложеното молбата на „София парк“ АД и „Билдест“ ЕООД по делото следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като не отговаря на изискването за редовност. Редовността на молбата за отмяна е положителна процесуална предпоставка за нейната допустимост, тъй като е условие за надлежното упражняване на правото на отмяна. За нея Върховният касационен съд следи служебно, но в случая редовността на молбата е оспорена и от насрещната страна. Не е необходимо даването на възможност молителите допълнително да изложат конкретни и надлежни твърдения, обосноваващи отмяната на влязлото в сила решение на ВКС, ТК (т. 10 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017г. по тълк. дело № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС). Биха се потвърдили вече изложените обстоятелства. Самите молители квалифицират решението на ВКС, ТК, чиято отмяна се иска, като такова с допуснато съществено нарушение на правото им на защита и попадащо в приложното поле на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Този довод не се споделя от настоящия съдебен състав по изложените вече съображения. Воден от горното съдът