Решение № 1098 от 02.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7834/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния директор на Главна дирекция " Гражданска регистрация и административно обслужване" - МРРБ, подадена чрез юрисконсулт А. Събева, срещу решение № 17594 от 22.05.2025г., постановено по адм. дело № 12975/2024 г. по описа на Административен съд София – град, с което по жалба на "ИпоТех Софком" АД е отменен отказ, обективиран в писмо рег. № МЕУ -17379/15.10.2024г. и преписката е върната за ново произнасяне по заявление № МЕУ -16898/07.10.2024г. в законоустановения срок. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост на решението, алтернативно неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По подробно развити съображения в касационната жалба се прави искане за неговото обезсилване, респ. отмяна като неправилно. Касаторът претендира присъждане на направените пред двете инстанции разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Ответникът – "ИпоТех Софком" АД, чрез адв. Б. Текнеджиев в представен писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение като правилно да остане в сила. Не претендира разноски за настоящото производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на "ИпоТех Софком" АД, против становище, обективирано в писмо № МЕУ -17379/15.10.2024г. на главния директор на ГД "Гражданска регистрация и административно обслужване" при МРРБ, с което на дружеството е отказано по заявление № МЕУ -16898/07.10.2024г. включването му като потребител към информационната система за обмен на справочна и удостоверителна информация (RegiX) до регистър на населението - Национална база данни "Население". За да се произнесе по спора и отмени оспореният отказ, АССГ е приел, че оспореното становище, обективиращо отказ за предоставяне на достъп регистър на населението - НБД "Население", носи белезите на административен акт, който засяга законните интереси на заявителя и подлежи на проверка на законосъобразност по реда на АПК. Извел е извод, че акта е издаден от компетентен орган, но в противоречие със законовите изисквания за форма и съдържание, съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 АПК, поради липсата на изложени фактически и правни основания. Според АССГ от събраните по делото доказателства не може да се установи действителната фактическа обстановка, нито същата да бъде съотнесена към конкретни правни основания за издаване на акта, породил неблагоприятни правни последици за заявителя. АССГ е направил извод, че в писмото не е налице препращане към други документи от преписката и в същата липсват каквито и да е било писмени доказателства, от които да се изведат релевантни за правоотношението факти, което осуетява възможността на съда да извърши контрол по същество на приложимия материален закон и неговата цел. В хипотезата на чл.146, т.2 от АПК, съдът е отменил оспореният отказ, без да разгледа спора по същество и върнал преписката на касатора за ново произнасяне. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Доводите в касационната жалба за недопустимост на съдебното решение, като постановено срещу акт, който не носи белезите на административен акт са неоснователни. Според чл. 2, ал. 1 ЗЕУ административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, не могат да изискват от гражданите и организациите представянето или доказването на вече събрани или създадени данни, а са длъжни да ги съберат служебно от първичния администратор на данните или от централен администратор на данни. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба първичният администратор на данни е административен орган, който по силата на закон събира или създава данни за гражданин или организация за първи път, изменя или заличава данни за физически лица, юридически лица, обекти или събития. Той предоставя достъп на гражданите и организациите до цялата информация, събрана за тях. Условията за автоматизиран обмен на електронни документи като вътрешни електронни административни услуги са регулирани в Наредбата за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги (Наредбата, приета с ПМС № 3 от 09.01.2017 г., обн. ДВ, бр. 5 от 17.01.2017 г.), приета на основание чл. 7г, ал. 6, чл. 12, ал. 4 и чл. 43, ал. 2 ЗЕУ. Съгласно чл. 2, ал. 1 от тази наредба министърът на електронното управление води регистър на регистрите, в който се вписват регистри и бази данни на първичните администратори на данни, в които се съдържат първични данни. Разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от същата предвижда, че достъпът до регистрите и базите данни се осъществява чрез подаване на заявление, съдържащо минимум данни за произхода на заявлението - юридическото лице - заявител и информационната система; основанието за получаването на данните, включително номер на преписка, ако има такава; длъжностното лице, извършващо заявяването, ако има такова. Според ал. 3 на цитираната разпоредба първичният администратор на данни отказва достъп до данни на лицата, които ги заявяват, когато в заявлението за достъп по ал. 2 липсва един или повече от изискуемите реквизити или заявителят няма право да получи данните съгласно закон. Процедурата относно присъединяване към средата за междурегистров обмен е уредена в Общите условия за присъединяване на регистри и база данни към информационната система за обмен на справочна и удостоверителна информация (Regiх) и осигуряване на достъп до тях (ОУ) в редакцията им, утвърдени със заповед № МЕУ-13449/19.08.2024 г. на министъра на електронното управление, на основание чл. 7, ал. 8 от Наредбата. Съгласно чл. 14, ал. 3 ОУ в срок до четиринадесет дни от датата на получаване на заявлението, първичният администратор изпраща до МЕУ становище за предоставяне или отказ на достъп на съответния потребител до исканите регистри и бази данни. Оспорененото становище пред АССГ в случая е издадено от главния директор на ГД "Гражданска регистрация и административно обслужване" при МРРБ, именно в изпълнение на посочената по - горе процедура и в качеството му на първичен администратор на данни, съобразно легалната дефиниция, дадена на това понятие в чл.2, ал.2 ЗЕУ, с което на основание чл.8, ал.3 от Наредбата е отказано предоставянето на достъп на заявителя до Национална база данни "Население". Правилно съдът е стигнал до извод, че оспореното становище, обективира отказ и носи белезите на администаративен акт, с който непосредствено се засягат права и законни интереси на заявителя в негативен аспект, поради което подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Доводите в касационната жалба, че становището има единствено уведомителен характер не се споделят от настоящата съдебна инстанция. Самите разпоредба на чл.8, ал.3 от Наредбата за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги и чл.14, ал.3 и сл. от Общите условия за присъединяване на регистри и база данни към информационната система за обмен на справочна и удостоверителна информация (Regiх) и осигуряване на достъп до тях (ОУ), предоставят в изключителна компетентност на първичния администратор на данни да разреши или откаже достъп. Ето защо това становище за отказ рефлектира неблагоприятно в правната сфера на заявителя и засяга негативно правата му, поради което правилно АССГ е счел, че е годен за обжалване административен акт. Правилни и сътоветни на закона са изводите на съда, че оспореното становище представлява годен за обжалване административен акт, с което неспосредствено се засягат права и законни интереси на заявителя. Същото е издадено от компетентен орган, надлежно сезиран с подадено заявление от "Ипотех Софком" АД и обективира отказ за предоставяне на достъп до НБД "Население", което пряко рефлектира в правната сфера на заявителя, тъй като искането му не е удовлетворено. Наведените в касационната жалба доводи за недопустимост на съдебното решение в този смисъл на неоснователни. Оплакването за недопустимост на решението, поради отпаднал правен интерес с оглед постановено решение на КЗЛД № ПНМД -01 -109#3/2024г. от 15.01.2025г. е неоснователно. Постановеното от КЗЛД решение по реда на чл.106, ал.1, т.3 от Закона за гражданската регистрация, с което не е разрешено на МРРБ - ГД "ГРАО" да предостави на "ИпоТех Софком" АД директен достъп до НБД " Население", безспорно е неблагоприятно за дружеството. Същото представлява ИАА, издаден от друг административен орган, по друг ред и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност на други основания по преценка на засегнатото лице. Постановяването на този неблагоприятен за заявителя акт не може да обуслови отпадане на правния интерес за дружеството от обжалване на друг административен акт, издаден от различен административен орган и в друго производство. В този смисъл оплакването в касационната жалба за недопустимост на съдебното решение на двете посочени по - горе основания е неоснователно и следва да се отхвърли. Неправилни са правните изводи на първоинстанционния съд, че обжалваното становище не съдържа фактически и правни основания, относно постановения отказ, съгласно изискването на чл.59, ал.2, т.4 АПК. Противно на изложените от първоинстанционния съд мотиви, настоящата съдебна инстанция намира, че оспореното становище отговаря на изискванията за форма и съдържа конкретни и ясни фактически основания за постановения отказ. Видно от съдържанието му, органът е изложил съображения, че предоставянето на лични данни на физически лица, съдържащи се в РН - НБД "Население" представлява обработване на лични данни, съгласно легалната дефиниция по чл.4, ал.2 от ОРЗД и относно законосъобразното обработване на лични данни се прилага чл.6 от Регламент (ЕС) 2016/679. Според мотивите на органа, изложени в становището предоставянето на информация, съдържаща лични данни може да се извърши само при наличие на хипотезите на пар.1 от Регламента и в съответствие с чл.106 от Закона за гражданска регистрация и по - конкретно чл.106, ал.1, т.3 ЗГР след разрешение от КЗЛД. Посочените по - горе съображения на органа, изложени в становището покриват изискването на фактически основания за постановяването му. Това са съображенията на органа, които разкриват действителната му воля за издаване на акта. Същите са ясни, конкретни и разбираеми и дават възможност на заявителя да разбере причините за постановения отказ и да защити правата си като ги оспорва и оборва. Тези фактически основания кореспондират и на посочените в становището правни такива - тези на ОРЗД и чл.106, ал1, т.3 от ЗГР и дават възможност на съда да извърши преценка за законосъобразността на постановения отказ. Доказателство, че на заявителя е ясна волята на органа, обективирана в оспореното становище и причините да получи отказ на подаденото заявление е инициираното от самия него производство пред КЗЛД по реда на чл.106, ал.1, т.3 от ЗГР, приключило с решение. От изложеното по - горе се налага извод, че оспореното пред АССГ становище, отговоря на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 АПК, същото съдържа конкретни и ясни фактически и правни основания за постановения отказ, волята на органа е разбираема, а изложените фактически основания кореспондират на посочените правни такива. Изводите на административния съд в обратния смисъл са неправилни и несъответни на приложимите разпоредби на закона. С оспореното решение, съдът неправилно е приел наличие на основанието по чл.146, т.2 АПК за отмяна на оспорения пред него отказ, без да провери законосъобразността му на всички основания по чл.146 АПК, както го задължава разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК. Предвид забраната по чл.220 АПК за фактически установявания за настоящата съдебна инстанция и липсата на факти по прилагането на материалния закон от страна на първоинстанционния съд, решението следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ за постановяване на решение при спазване на разпоредбата на чл.168 във вр. с чл.146 АПК. С оглед разпоредбата на чл.226, ал.3 от АПК по искането за присъждане на разноски в настоящото производство следва да се произнесе първоинстанционният съд. Воден от горното и на основание чл. 222, ал.2 във вр. с чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение