Определение № 1985 от 27.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1521/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Н. В. В., с адрес в гр. София, чрез процесуален представител, срещу Определение № 20502/18.10.2024 г. постановено по адм. дело № 8619/2024 г. по описа на Административен съд - София – град /АССГ/, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу решение № РКС24-РИ09-53/29.07.2024г. на кмета на район „Красно село“ - Столична община /СО/ и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Иска същото да бъде обезсилено, като недопустимо или отменено като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът по частната жалба – кметът на район „Красно село“ - Столична община, чрез процесуален представител в писмен отговор - възражение оспорва същата, като неоснователна, респективно иска да бъде отхвърлена, а обжалваното определение – потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, пето отделение, в настоящия тричленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Със заявление № РКС24-ЕВ01-52/29.01.2024 г. Н. В. е поискал да му бъде предоставен достъп до обществена информация, като с оспореното пред АССГ решение № РКС24-РИ09-53/29.07.2024г. кметът на район „Красно село“, Столична община се е произнесъл по така депозираното искане, като е предоставил пълен достъп до заявената информация. За да постанови обжалваното определение, административният съд е посочил, че по така подаденото заявление от В. е предоставен пълен достъп до поисканата от него обществена информация, респ. за последния липсва правен интерес от оспорването, тъй като искането му е удовлетворено в пълен обем с благоприятен за него административен акт. Така постановеното определение е правилно. Жалбата правилно е преценена като недопустима, тъй като по заявлението на В. е постановено цитираното по-горе решение на кмета на район „Красно село“ - СО, с което му е предоставен пълен достъп до поисканата информация и липсва отказ за предоставяне информация по ЗДОИ. За В. липсва правен интерес да обжалва изцяло позитивния за него акт за предоставяне на достъп до информация, поради което правилно като краен резултат е прекратено производството поради недопустимост на жалбата. Правният интерес от оспорване на административен акт е една от абсолютните процесуални предпоставки за надлежното упражняване на правото на жалба, за наличието, на която съдът следи служебно по време на целия процес, поради което подадената жалба правилно е приета за недопустима от първоинстанционния съд, тъй като с оспореното пред АССГ решение, административният орган се е произнесъл изцяло в желания от В. смисъл и по този начин целеният от него правен резултат е постигнат. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на разноски на частния жалбоподател. Такива следва да се присъдят на ответника по частната жалба в размер на 100 лева юрисконсулстко възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,