Определение № 102 от 16.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 192/2009 г.

ВКСI гражданско отделение16.07.2009 г.докладчик Добрила Василева

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Д. г. с. гр. П. против въззивно решение № 638 от 22.04.2004 г. по гр.д. № 521/2008 г. на Пловдивски окръжен съд. Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в седемдневен срок от съобщението. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл.288 ГПК. С решение № 190 от 10.12.2007 г. по гр.д. № 1924/2007 г. на Пловдивски районен съд в производство по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ е признато за установено по отношение на ОСЗГ- Р., Р. управление по горите- П. и Д. лесничейство- П., че наследниците на бившия собственик А. Г. Ш., починал през 1957 г. имат право да си възстановят собствеността на няколко гори, находящи се в землището на с. С., Пловдивска област. С решение № 638 от 22.04.2004 г. по гр.д. № 521/ 2008 г. на Пловдивски окръжен съд решението на районния съд, постановено по отношение на ответника О е оставено в сила. По отношение на РУГ и Д. лесничейство решението на районния съд е обезсилено, като е прието, че те не са ответници по иска и спрямо тях не следва да се постановява решение по същество. С жалба от 4.06.2008 г. Д. лесничейство/ сега Д. г. с./ гр. П. е обжалвало решението на въззивния съд, като в уточнение от 26.01.2009 г. се посочва че жалбата се отнася само до тази част от решението на въззивния съд, постановена спрямо Г. с., привлечено в процеса като заинтересована страна. Излагат се съображения, че участието му по делата по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ е предвидено в закона и е продиктувано от защита на важни държавни интереси в областта на горите. Преди да се произнесе по жалбата настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение провери нейната допустимост и констатира, че дори и по принцип касаторът да е прав, в настоящия случая той няма правен интерес от жалбата и тя следва да се остави без разглеждане. По делото е постановено едно решение, с което се признава правото на ищеца за възстановяване на гори, които не са заявени в срока по чл.13, ал.1 ЗВСГЗГФ. Решението е неблагоприятно за държавното г. с., тъй като то е поддържало становище, че искът е неоснователен. Ако се постанови диспозитив на решението, в който като ответник се посочи и касатора, каквото е на практика искането му, след като заявява, че не обжалва решението в неговата първа част- по съществото на спора по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ, това би означавало влошаване на неговото положение, тъй като ще бъде обвързан от решение, с което искът се уважава. По тези съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение

Цитирани разпоредби

3
  • чл. 288 ГПК
  • чл. 13, ал. 1 ЗВСГЗГФ
  • чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ