Определение № 45 от 01.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, пр.1, вр. чл.274, ал.1, т.2 и чл.248, ал.3 ГПК. Образувано е по две частни жалби срещу определение № 260232 от 21.12.2020 г. по в. ч. гр. д. № 452/2020 г. на Варненския апелативен съд, поправено по реда на чл.247 ГПК с определение № 260040 от 22.01.2021 г. на същия съд - частна жалба вх. № 260359 от 20.01.2021 г. на „Мат Трейд България“ ЕООД и частна жалба вх. № 262554 от 30.12.2020 г. на „БМВ Банк“ ООД /BMW B. G./, вписано в ТР в Германия при ОС Мюнхен. Частните жалби са предявени в срок, от надлежни страни, срещу подлежащо на обжалване пред ВКС определение на апелативен съд, постановено в производство по чл.248, ал.3 ГПК, за което не е налице пречката на чл.274, ал.4 ГПК, тъй като основното определение по делото е преграждащо и също подлежи на обжалване пред ВКС. За да се произнесе по съществото на частните жалби съставът на ВКС приема следното: Производството по в. ч. гр. д. № 452/2020 г. на Варненския апелативен съд е образувано по частна жалба на „БМВ Банк“ ООД /BMW B. G./ срещу определение № 194 от 30.06.2020 г. по ч. т. д. № 65/2020 г. на ОС Шумен, с което по подадена молба на „Мат Трейд България“ ЕООД е допуснато обезпечение на бъдещ иск по чл.124, ал.1 ГПК и евентуален по чл.108 ЗС срещу „БМВ Банк“ ООД /BMW B. G. чрез налагане на запор върху лек автомобил, подробно описан в определението. Междувременно съдът по обезпечението е отменил определението си, тъй като молителят не е предявил исковете в определения от съда срок по тази причина с основното определение № 260110 от 02.11.2020 г. по в. ч. гр. д. № 452/2020 г. на Варненския апелативен съд производството по делото е прекратено с мотив, че е отпаднал правният интерес да се атакува допуснатото обезпечение, тъй като то вече е отменено. С обжалваното в настоящото производство определение № 260232 от 21.12.2020 г. по в. ч. гр. д. № 452/2020 г. на Варненския апелативен съд, поправено по реда на чл.247 ГПК с определение № 260040 от 22.01.2021 г., е допълнено прекратителното определение № 260110 от 02.11.2020 г. в частта за разноските, като ответникът „Мат Трейд България“ ЕООД е осъден да заплати на частния жалбоподател „БМВ Банк“ ООД /BMW B. G./ сумата от 215 лв. разноски за частното производство и е оставено без уважение искането за присъждане на разноски над тази сума до претендираните 3965,50 лв. Въззивният съд е приел, че въпреки прекратяване на частното производство, следва да присъди на частния жалбоподател сторените разноски, тъй като бъдещият иск, който е бил обезпечен, не е бил предявен в предвидения от закона срок и частният жалбоподател няма да има възможност да претендира разноските си в рамките на производството по този бъдещ иск съобразно приетото в т.5 на ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Прието е, че разпоредбата на чл.403, ал.1 ГПК е неприложима, тъй като тя въвежда специфична безвиновна деликтна отговорност за лицето, по чието искане е допуснато обезпечение, ако в резултат на наложената обезпечителна мярка са причинени вреди. Тази разпоредба не регламентира присъждането на разноските, направени по жалба срещу допуснатото обезпечение. Прието е също, че в случая е приложима разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК и следва да се присъдят разноските на частния жалбоподател, тъй като прекратяването на производството по жалбата му не е станало по негова вина, а поради бездействието на „Мат Трейд България“ ЕООД, което не е предявило обезпечения иск и това е довело до отпадане на обезпечението. Прието е обаче за основателно възражението на „Мат Трейд България“ ЕООД за прекомерност на заплатеното от частния жалбоподател адвокатско възнаграждение. Прието е, че следва да се присъди минималния размер от 200 лв. по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и 15 лв. държавна такса или общо 215 лв. разноски. По частната жалба на „Мат Трейд България“ ЕООД: Жалбоподателят настоява да се приложи т.5 на ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като счита, че в частното производство по жалба срещу допуснато обезпечение не могат да бъдат присъждани разноските за това производство и чл.78 ГПК е неприложим. Следвало да намери приложение разпоредбата на чл.403, ал.1 ГПК и разноските да се търсят по исков път, като е развит довод, че посочената разпоредба не разграничава разноските от причинените вследствие на обезпечението вреди. Ответникът „БМВ Банк“ ООД /BMW B. G./ оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна. Сочи практика на ВКС в подкрепа на приетото от възизвния съд, че разпоредбата на чл.403, ал.1 ГПК е неприложима за разноските по обжалване на допуснатото обезпечение. Съставът на ВКС счита, че частната жалба е неоснователна. Правилен е изводът на въззивния съд, че т.5 на ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС няма как да бъде приложена в случая, тъй като не съществува възможност да се развие производство по обезпечения иск и при разрешаването на този спор да се присъдят и разноските, направени в обезпечителното производство. Правилен е и другият извод - че при отпадане на обезпечението, независимо от това, че не е станало по частната жалба на „БМВ Банк“ ООД /BMW B. G./, на това дружество следва да се присъдят разноските за частното производство, направени във връзка с обжалване на допуснатото обезпечение. С процесуалното си поведение „Мат Трейд България“ ЕООД е станало причина за тези разноски, като първо е поискало от съда да обезпечи бъдещи искове за собственост чрез налагане на запор върху процесното МПС, за което собственически права предявява „БМВ Банк“ ООД, а след това не е предявило тези искове, с което на практика се е отказало от допуснатото обезпечение. И на последно място – правилно въззивният съд е приел, че разноските, направени от „БМВ Банк“ ООД в частното производство по обжалване на обезпечението не могат да бъдат претендирани в нов исков процес по чл.403, ал.1 ГПК, тъй като посочената разпоредба регламентира само търсенето на вреди от непредявяване на обезпечения иск. В този смисъл е и практиката на ВКС според която съдебните разноски, вкл. за хонорар за един адвокат, не съставляват вреди от обезпечението по смисъла на чл. 403, ал. 1 ГПК и не могат да бъдат претендирани с иска по чл. 403, ал. 1 ГПК, а следва да бъдат реализирани в рамките на висящия процес /обезпечителен или исков/, в който те са направени по реда и при условията на чл. 78 ГПК - решение № 59 от 4.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2817/2016 г., III г. о., решение № 54 от 17.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5091/2015 г., IV г. о., определение № 14 от 11.01.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4793/2018 г., III г. о. По частната жалба на „БМВ Банк“ ООД /BMW B. G./: Жалбоподателят счита, че като не е присъдил в пълен размер претендираните от него разноски, въззивният съд е нарушил права, установени в ЕКЗПЧОС и правото на ЕС като правото на равно третиране, недискриминация и правото на собственост. На първо място счита, че има право отделно да получи заплатеното възнаграждение от 250 лв. за превод на документи от немски език, както и 200 лв. адвокатски хонорар за заверяване на преписи от документи на основание чл.32 от Закона за адвокатурата /ЗА/ и чл.6, т.13 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На следващо място – неправилно заплатеният адвокатски хонорар за частната жалба бил намален от 3500 лв. на 200 лв. Съдът неправилно приложил чл.11 от Наредба № 1/2004 г., вместо чл.7, ал.7, според който минималният размер на адвокатското възнаграждение е 3170 лв. Реално заплатените 3500 лв. трябвало да бъдат заплатени изцяло, тъй като превишението от 330 лв. спрямо минималния размер на адвокатското възнаграждение се оправдавало от фактическата и правна сложност на делото. Върховният касационен съд приема, че частната жалба е частично основателна. Въззивният съд не е имал основание да откаже да присъди разноските в размер на 250 лв., направени във връзка с превод на писмени доказателства, представени с частната жалба на „БМВ Банк“ ООД. Тези разноски са реално направени, видно от издадената фактура от 10.08.2020 г., намираща се на стр.57 от въззивното производство. Съдът не е имал основание да откаже и присъждане на сторените разноски за заверка на писмени доказателства, приложени към частната жалба. Разноските се дължат на основание чл.32 ЗА, вр. чл.6, т.13 от Наредба № 1/2004 г. От посочената фактура се установява, че заплатеният адвокатски хонорар за заверяване на преписи от документи е в размер на 200 лв. и се формира от заверката на 100 бр. документи по 2 лв. В действителност по делото са представени 10 бр. документа, от които 3 са с по 1 страница, 3 – с по 2 страници, и по 1 съответно с 3 страници, 4 страници, 5 страници и 6 страници, което според цитирания текст от наредбата е 64 лв., а не 200 лв., колкото се претендират. Затова за заверка на преписи следва да се присъди само сумата от 64 лв. Съставът на ВКС приема, че минималният размер на адвокатското възнаграждение за подаване на частна жалба срещу допуснатото обезпечение действително следва да се определи по правилото на чл.7, ал.7 от Наредба № 1/2004 г., което е специално по отношение на чл.11 от същата наредба. Според това правило минималният размер на адвокатското възнаграждение за защита в производства за обезпечаване на бъдещ иск се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми. Тъй като се касае за обезпечение на бъдещ иск по чл.108 ЗС, цената на който се определя от придобивната стойност на процесното МПС – 110501 лв., то половината от тази цена по смисъла на правилото на чл.7, ал.7 е 55 251 лв. Оттук минималният размер на адвокатското възнаграждение, съгласно чл.7, ал.7, вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. е 2187,53 лв. Настоящият състав приема, че с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, заплатеният от „БМВ Банк“ ООД адвокатски хонорар следва да бъде намален до този минимум. От посочения размер въззивният съд е присъдил 200 лв., т.е. остават още 1987,53 лв., които следва да се присъдят с настоящото определение. Общият размер на разноските, които допълнително следва да бъдат присъдени на „БМВ Банк“ ООД, е 2 351,53 лв. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,