Определение № 2374 от 04.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 421/2026 г.

Производството е по чл. 229 и следващите АПК. Образувано е по частна жалба на И. И. П., от гр. Благоевград чрез нейния пълномощник срещу протоколно определение №5186/19.11.2025 г. по адм. д. № 1116/2025 г. на Административен съд Благоевград. Счита обжалваното определение за неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон. Претендира от съда отмяната му. В срока по чл. 232 АПК другата страна-кметът на община Благоевград чрез своя процесуален представител намира частната жалба за неоснователна. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на частната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от частната жалбоподатела за обявяване нищожността на заповед № 1143/06.06.2022 г. издадена от кмета на Община Благоевград, с която е наредено на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и по чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ на нея и на С. И. П. като собственици и на И. С. П. като извършител да премахнат незаконен строеж "„Преустройство, приобщаване и промяна предназначението на три броя тавански помещения заснети като самостоятелни обекти с идентификатори 04279.613.49.1.8, 04279.613.49.1.9 и 04279.613.49.1.10 по кадастралната карта на Благоевград с предназначение за „друг вид самостоятелни обекти в сграда“ в „жилище, апартамент“, изграден в сграда с идентификатор 04279.613.49.1 в имот с идентификатор 04279.613.49 по кадастрална карта на Благоевград. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, решаващият съд е изложил мотиви, че по оспорването има влязло в сила съдебно решение, което е основание за недопустимост на жалбата на основание чл. 159, т. 6 АПК. Съдът се е позовал и на разпоредбата на чл. 177, ал. 3 АПК, според която решението, с което е отхвърлено оспорване за отмяна на административен акт, е пречка за оспорването му като нищожен, както и за оспорването му на друго основание. Поради това в случая е преклудирано правото по чл. 149, ал. 5 АПК да се иска обявяване на нищожност на оспорвания акт без ограничение във времето. Така постановеното определение е материално и процесуално законосъобразно при следните съображения: Правилно първоинстанционният съд е приел недопустимост на жалбата на основание чл. 159, т. 6 АПК, тъй като в случая е налице влязло в сила съдебно решение по оспорването. Процесната заповед № 1143/06.06.2022 г. издадена от кмета на Община Благоевград, е била обжалвана от настоящата оспорваща И. И. П. и от С. И. П. и И. С. П., за което е било образувано адм. дело № 601/2022 г. по описа на Административен съд – Благоевград. С решение № 860/12.05.2023 г. по адм. дело № 601/2022 г. по описа на АС – Благоевград е отменена заповед № 1143/06.06.2022 г., издадена от кмета на община Благоевград, в частта й „и извършител И. С. П.“ и в частта й по т. 3 и е отхвърлено оспорването по жалба на И. И. П. и С. И. П. против заповед № 1143/06.06.2022 г., издадена от кмета на община Благоевград, в останалите й части. С решение № 2050/21.02.2024 г. по адм. дело № 9698/2023 г. по описа на ВАС е оставено в сила решение № 860/12.05.2023 г. постановено по адм. д. № 601/2022 г. по описа на Административен съд Благоевград, като в тази част решението е окончателно и е оставена без разглеждане касационната жалба на И. С. П. срещу решение № 860/12.05.2023 г. постановено по адм. д. № 601/2022 г. по описа на Административен съд – Благоевград, като недопустима, като е прекратено производството по адм. дело № 9698/2023 г. по описа на Върховен административен съд в тази му част В случая е налице влязло в сила съдебно решение по законосъобразността на обжалваната от И. И. П. заповед, тоест по същото оспорване е налице влязъл в сила съдебен акт, който сочи на недопустимост на претенцията на настоящата жалбоподателка за обявяване на заповедта за премахване за нищожна. Без значение в конкретния казус е обстоятелството, че се твърди нищожност на обжалваната заповед, по чиято законосъобразност има влязло в сила съдебно решение. В тази насока съдът правилно е изтъкнал, че е налице е обективна и субективна тъждественост между настоящото дело и сочените по-горе дела. Силата на присъдено нещо на Решение № 860 от 12.05.2023 г. на Адм. съд - Благоевград се разпростира върху оспорващата И. И. П., т. е. налице е стабилност на съдебно потвърденото правно положение. Проверката за законосъобразност, както е подчертал решаващият съд е служебна и всеобхватна относно изискванията към административния акт. След като е налице извършена съдебна проверка на законосъобразността на един административен акт, то е извършена и проверка за валидността на акта, тоест за неговата нищожност. Поради това съдът законосъобразно е заключил, че с допускането на оспорване за нищожност на административен акт, който вече е бил предмет на съдебен контрол, би се накърнила стоящата зад нормата на чл. 177, ал. 3 АПК идея да се охрани правната сигурност и стабилитета на акта и съдебното решение, установяващо законосъобразността му. Според цитираната норма решението, с което е отхвърлено оспорване за отмяна на административен акт, е пречка за оспорването му като нищожен, както и за оспорването му на друго основание. Законодателната воля е, че валидността на акта, за която съдът следи служебно, не може да се подлага на повторна проверка, след като е извършена и проверка на законосъобразността му. В разглеждания аспект неоснователно е позоваването на ТР № 3/2013 г. на ВАС, тъй като същото сочи само на момента на преценката на правния интерес с искане за обявяване нищожността на акта, но в мотивите му е прието, че не съществува правен интерес от искане за прогласяване на нищожност на административен акт, ако съдът вече се е произнесъл относно неговата законосъобразност, защото с оглед служебното начало той е длъжен при осъществяването на контрола за законосъобразност да следи и за нищожност и ако установи такава - да я прогласи. Предвид изложеното неоснователно е твърдението в частната жалба, че е налице качествено нов порок от отменяемата незаконосъобразност и не може да бъде "пресечен" с формално прекратяване без проверка. Напротив, както се посочи, проверката за нищожността на акта е извършена при преценката за неговата законосъобразност и законодателно повторна такава е недопустима. Поради това обжалваното определение е материално и процесуално законосъобразно и следва да се остави в сила. Воден от горното, Врховният административен съд, второ отделение,