Определение № 2869 от 16.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1103/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. Д. Г. от гр. Варна срещу Определение № 13124/27.11.2025 г. по адм. дело № 2385/25 г. по описа на Административен съд – Варна, с което на основание чл. 24, ал.1 т. 1 от Закона за правната помощ (ЗПП) е отхвърлено искането й за предоставяне на безплатна правна помощ, заявено с молба с.д. № 19728/26.11.2025г. Твърди се неправилност и се иска отмяната му и предоставяне на правна помощ.. Ответникът НЕЛК не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл.230 АПК и срещу неблагоприятен за страната подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. По делото е установено и няма спор по фактите, че производството пред Административен съд Варна е образувано по жалба на Г. срещу ЕР № 93222/151 от 01.10.2025 г. на НЕЛК, Специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания, с което е отменено ЕР на ТЕЛК № 90722/13.05.2025г. за определената й 40% ТНР и е издадено ново с определена 87 % ТНР. Установено е също, че преди конституирането на страните по делото, с молба от 31.10.2025г. с изпращането на МЕД на жалбоподателката НЕЛК е представила и писмено волеизявление за оттегляне на оспорения ИАА с изх.№ I - 13389/28.10.2025г. При тези данни административният съд е приел, че оспореният акт е оттеглен, оставил е жалбата без разглеждане и на основание чл.159, т.4 от АПК е прекратил образуваното производство с Определение № 12660/18.11.2025г. Във връзка с подадена жалба с вх. № 19724/26.11.2025г., с молба вх. № 19728/26.11.2025г. Г. е поискала да й бъде предоставена правна помощ – назначаване на служебен адвокат поради липса на достатъчно средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. За да постанови обжалваното Определение № 13124/27.11.2025 г., съдът е приел с оглед представените с МЕД доказателства, че макар жалбоподателката да не разполага със средства за ангажиране на адвокатска защита, предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на страната, поискала правна помощ, както и интересът на правосъдието не налага предоставяне на такава. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съобразно характера на конкретния правен спор, в производството пред административния съд законодателрят не е предвидил задължителна адвокатска защита. От друга страна, предпоставки за предоставяне на безплатна правна помощ по преценка на съда също не са налице. Макар и от представените от страната писмени доказателства да се установяват недостатъчно доходи на лицето за ангажиране на адвокатска защита, безплатна правна помощ според чл. 24, т. 1 и 2 от ЗПП, в това число и за процесуално представителство не се предоставя, когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ, респективно когато интересът на правосъдието не налага необходимост от такава, както е в случая. Тъй като спорът не се характеризира с фактическа и правна сложност, предоставянето на безплатна правна помощ правилно е отчетено, че не е необходимо. Г. е депозирала частна жалба срещу прекратителното определение с ясно съдържание и искания, по които съдът следва да се произнесе, като може служебно да изиска и събере доказателства /чл. 234 ал.2 от АПК/ и да установи правнорелевантните факти по случая., въз основа на които да постанови съдебен акт. По изложените съображения, като е отказал да предостави безплатна правна помощ, съдът е постановил правилен съдебен акт, който настоящият съдебен състав следва да остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение