Определение № 765 от 19.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3575/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. С. И., чрез пълномощника му адвокат К. Т., против решение № 252 от 6.08.2022 г., постановено по гр. д. № 333 по описа за 2018 г. на Окръжен съд - Враца, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 248 от 24.11.2017 г. по гр. д. № 655/2016 г. на Районен съд - Мездра Васил С. И. е осъден да заплати на И. С. И. и В. Ц. И. (починала след даване ход на устните състезания в първоинстанционното производство, като И. С. И. е един от правоприемниците й заедно с С. И. А. и Н. И. В.) сумата 4 571.60 лв., съответна на дела му в съсобствеността стойност на извършени подобрения и на И. С. И. сумата 1653.73 лв., съответна на дела му в съсобствеността стойност от увеличената стойност на имота вследствие на извършени подобрения в делбения имот от п. 10 до п. 15 вкл. по молбата за подобрения на стр. 50 от делото, ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното и изплащане, начиная от 26.04.2017 г., като искът е отхвърлен до пълния претендиран размер. И. С. И., С. И. А., Ц. И. И. и Н. И. В. са подали чрез пълномощника си адвокат Г. П. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Искът, по който е постановено атакуваното решение, е предявен по реда на чл. 346 ГПК във втората фаза на производство по съдебна делба на поземлен имот с пл. № *, кв. 36 по плана на [населено място], общ. М., целият от 920 кв. м., за който е отреден УПИ *, кв. 36 с площ от 1000 кв. м. по регулационния план на селото от 1931 г. с неприложена регулация, заедно с построените в него едноетажна паянтова жилищна сграда и второстепенна постройка. С решението по допускане на делбата са установени права в съсобствеността 5/24 ид. ч. за И. С. И., 5/24 ид. ч. за В. Ц. И., 10/24 ид. ч. за В. С. И. и 4/24 ид. ч. за Н. И. В.. С влязлото в сила като необжалвано решение № 248 от 24.11.2017 г. по гр. д. № 655/2016 г. на Районен съд – Мездра делбата е извършена чрез изнасяне на имота на публична продан като стойността на дяловете и дължимата държавна такса е определена върху пазарна цена от 6 625 лв. Въззивното производство е образувано по жалба на И. С. И., лично и като правоприемник на В. Ц. И., против първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения иск за заплащане на подобрения за общо 27 800 лв., а против настоящия касатор В. С. И. претенцията е за 11 583.33 лв. и по жалба на В. С. И. в частта, с която предявеният против него иск е уважен за сумата 4571.60 лв., представляваща стойност на необходими и полезни разноски. Въззивният съд е счел, че съдебно-техническата експертиза установява, че стойността на допуснатия до делба имот без подобренията е 6 625 лв., а стойността на претендираните подобрения възлиза на 20 585.27 лв. Приел е за установено, че работата е извършена от ищците и увеличената стойност на имота съвпада със стойността на самите подобрения. По повод доводите на В. И. е посочил, че са разграничени полезните от необходимите разноски, а без значение е дали строителството е незаконно, тъй като не са налице доказателства за предприемане действия от страна на останалите съделители или на съответните оправомощени органи за премахването му. По жалбата на ищеца е приел за неправилни изводите на съда, че претендираните по п. 10 до п. 15 (вкл.) подобрения са луксозни. Счел е, че за тях ищецът дължи 3307.46 лв., но доколкото останалите наследници на В. И. не са подали жалба, на И. И. следва да се присъдят 1653.73 лв. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. второ и предл. трето ГПК. Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК е обосновано с довода, че предявената по реда на чл. 346 ГПК претенция е непълна, неясна и неточна. К. съдебен състав не констатира основание за допускане на касационно обжалване с цел преценка допустимостта на въззивното решение с оглед на това дали е постановено по редовна искова молба, тъй като видно от данните по делото всички претендирани строително-монтажни работи са индивидуализирани по вид и стойност, като е посочен и периода на извършването им. Налице е основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.2, предл. трето ГПК с оглед поставения от касаторът въпрос: допустимо ли е пазарната стойност на делбения имот да бъда повече от четири пъти по-ниска от стойността на претендираните подобрения. Преценката дали изводите на съда относно дължимата стойност на необходими разноски и подобрения (общо остойностени на 20 585.27 лв.) не са очевидно неправилни е обусловена от установената с влязлото в сила решение по извършване на делбата стойност на целия имот от 6 625 лв., по която е определена и стойността на дела на всеки от съделителите и тълкуването в практиката на ВКС (например решение № 46 от 18.03.2015 г. по гр. д. № 5692/2014 г., I г. о.), че стойността на един имот следва да се счита за увеличена, ако вследствие на подобренията пазарната му цена се е увеличила, т. е. при евентуално извършване на разпореждане или извличане на граждански плодове, собственикът би получил по-висока цена от тази, която би получил преди извършване на подобренията. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение