Определение № 3061 от 18.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2681/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „Аутсорс България“ ООД, Н. Д. Й. и А. А. К. против определение № 5048 от 9.2.2026 г., постановено по адм. дело № 11264/2025 г. по описа на Административен съд София град. С определението, на основание чл. 159, т.1 и т. 4 АПК, е оставена без разглеждане жалбата на настоящите частни жалбоподатели против заповед № САГ25-РА53-537/03.09.2025г. на кмета на Столична община поради необжалваемост на административния акт и липса на интерес и производството по делото е прекратено. Жалбоподателите навеждат доводи за неправилност на обжалваното определение. Твърдят, че заповедта е нищожна и че имат правен интерес да оспорят същата. Молят обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на жалбата по същество. Ответникът – кмет на Столична община, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение счита частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.230 АПК, от страна с правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно чл. 229, ал.1, т.2 АПК, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С оспорената пред първата инстанция заповед на кмета на Столична община с процесната заповед и на основание чл. 124а, ал. 2, 5 и 7, чл. 124б, ал. 1, чл. 110, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, чл. 16 от ЗУТ, чл. 14, ал. 3, т. 1 и ал. 4 от ЗУТ, чл. 103, ал. 4 и чл. 104, ал. 1 от ЗУТ, устройствена категория по т. 2 от Приложението към чл. 2, ал. 3 от Закона за устройството и застрояването на Столичната община (ЗУЗСО) и протокол на ОЕСУТ № ЕС-Г-51/30.07.2025 г., т. 23 е разрешено да се изработи проект за подробен устройствен план (ПУП) при териториален обхват – поземлени имоти (ПИ) с идентификатори 68134.601.99, 68l34.601.113, 68134.601.138, 68134.601.83, 68134.601.233, 68134.601.413, 68134.601.202, 68134.601.401, 68134.601.208, 68134.601.1662, 134.601.1663 и съседен урегулиран ПИ (УПИ) V-„3a училище", кв. 35, м. „Левски - зона Г", район „Подуяне", с цел създаване на УПИ-та с площи, съобразно изискванията на чл. 16, ал. 1 от ЗУТ, за което е предвидено оптимално, целесъобразно и законосъобразно застрояване, при спазване на предвидените за устройствената зона параметри на Общия устройствен план (ОУП) на СО и осигуряване на транспортен достъп. Допуснатият за изработване ПУП е план за регулация и застрояване, като е одобрено задание за същия и е разрешено на заявителите да изработят за своя сметка проекта в обхвата и при спазване на изискванията, определени със същата заповед. С обжалваното определение Административен съд София град е оставил без разглеждане жалбата на тримата частни жалбоподатели срещу посочената заповед, след като е приел, че те не попадат в нито една от категориите лица по чл. 131, ал. 2 от ЗУТ и по тази причина не притежават правен интерес да оспорват заповедта, както и че последната не подлежи на обжалване съгласно нормата на чл. 124б, ал. 4 ЗУТ. Определението е правилно. По делото е установено, че предходният ПУП за територията, предмет на разработката е одобрен с решение № 4, по протокол № 23/19.3.2001г. на Столичния общински съвет. Посоченият план не е приложен. Със заповедта е разрешено изработване на проект, не за изменение на действащ ПУП, а за такъв по чл. 16, ал. 1 ЗУТ в хипотезата на неприложена регулация. Производството по разрешаване на изработването на такива планове е уредено в чл. 124а ЗУТ. Съгласно чл. 124б, ал. 4 от същия закон заповедите по чл. 124а не подлежат на обжалване. Следователно оспорената пред Административен съд София град заповед не подлежи на обжалване и правилно жалбата срещу същата е оставена без разглеждане на основание чл. 159, т. 1 АПК. Дори хипотетично да се приеме, че допуснатото изработване е по реда на чл. 135 ЗУТ, то правилно е заключението на съда от първа инстанция, че частните жалбоподатели не попадат в нито една от категориите лица изчерпателно изброени в чл. 131, ал. 2 ЗУТ. Притежавания от тях имот с [идентификатор], който попада в УПИ І- „за комплексно жилищно строителство“, граничи с УПИ ІІ „за трафопост и търговия“ по действащия ПУП. Посоченият поземлен имот, както и УПИ в който е включен не е предмет на разработката, следователно не е налице хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Не се създава свързано застрояване между УПИ І и имоти, включени в обхвата на разработката /чл. 131, ал. 2, т. 2/. Не се допускат намалени разстояния /чл. 131, ал. 2, т. 3/; Не се променя предназначението на съседния УПИ ІІ, предмет на плана - предназначението му остава същото „за трафопост и търговия“ /чл. 131, ал. 2, т. 4/. С допуснатото изработване не се предвижда въвеждане ограничения в режима на застрояване и ползване на УПИ І /чл. 131, ал. 2, т. 5/. С оглед твърдяната в частната жалба нищожност на заповедта, следва да се отбележи, че основанията както за нищожност, така и за унищожаемост са предмет на обсъждане от страна на съда при сезиране с редовна жалба. Настоящият случай не е такъв – жалбата е недопустима и същата следва да бъде оставена без разглеждане каквито и основания да са сочени в нея, както правилно е постъпил Административен съд София град. Ако частните жалбоподатели желаят за притежавания от тях имот да бъде процедирано изменение на действащия ПУП, следва да инициират такова производство, а не да оспорват заповед, в чийто териториален обхват имота им не е включен. Като е приел жалбата на настоящите частни жалбоподатели за недопустима и е прекратил производството по делото Административен съд София град е постановил валидно, допустимо и правилно определение, което не следва да бъде касирано. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,