Решение № 2910 от 16.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1205/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница София при Агенция "Митници", чрез гл. юрк. Трайкова, срещу Решение № 36693 от 06.11.2025 г., постановено по адм. д. № 5791/2024 г. по описа на Административен съд – София град, с което по жалба на „Дрийм Ленд“ ООД е отменено Решение № РЗМ-5800-1659/32-384739 от 09.11.2022 г., издадено от директора на Териториална Дирекция Митница София при Агенция „Митници“ и преписката e върната на директора на ТД Митница София за ново произнасяне.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се изводите на съда, че митническото решение е издадено в противоречие с материалноправните разпоредби на закона. По подробно изложени доводи се иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата на „Дрийм Ленд“ ООД срещу издадения административен акт, както и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Подадена е и молба от директора на ТД Митница София при Агенция "Митници", с искане за изменение на първоинстанционното решение, в частта за разноските.

Ответникът по касационната жалба - „Дрийм Ленд“ ООД, чрез адв. Кралева, изразява доводи за неоснователност на жалбата и на молбата по съображения, изложени в писмен отговор и в съдебно заседание. Претендира заплащане на разноски.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти съгласно чл. 220 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, но по съображения различни от изложените в същата.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав констатира, че постановеното решение е недопустимо по следните съображения:

Производството пред административният съд е проведено, след като с Решение № 6529/29.05.2024 г. постановено по адм. дело 1037/2024 по описа на ВАС, първо отделение е обезсилено Решение № 7168/22.11.2023 г., постановено по адм. д. № 3252/2023г. на АССГ, образувано и разгледано по същата жалба и е делото е върнато на АССГ за ново разглеждане от друг състав. В решението ВАС е приел, че съдът се е произнесъл по нередовна (неясна) жалба, като не е изпълнил задълженията си по чл.158, ал.1 от АПК.

При новото разглеждане на спора с Разпореждане от 16.06.2024г. административният съд е оставил производството без движение и е указал на жалбоподателя да уточни акта, който обжалва, предвид указанията на ВАС. Във връзка с разпореждането на 25.07.2024 г. е постъпило уточнение, според което „Дрийм Ленд“ ООД обжалва:

-Решение № РЗМ-5800-1659/32-384739 от 09.11.2022 г., издадено от директора на Териториална Дирекция Митница София при Агенция „Митници“, с което:

1. на основание чл. 62, ал. 2 от АПК се допуска поправка на очевидна фактическа грешка в т. 1 от диспозитива на Решение № РЗМ-5800-1318/ 32-339731 от 26.11.2019 г. на директора на ТД Югозападна, като в частта „надвзето мито в размер на 30 992,78 лева да се чете „надвзето мито в размер на 30 922,78 лева и

2. се определя законна лихва в размер на 765,38 лева, дължима за периода от 27.02.2020 г. до 05.08.2022 г., начислена върху главница на надвзето антидъмпингово мито в размер на 30 922,78 лева, като е разпоредено същата да бъде приведена по посочена от „Дрийм Ленд“ ООД сметка.

-Мълчалив отказ на директора на ТД „Митница София“ към Агенция Митници (виден от разпоредителната част на Решение РЗМ 5800 - 1659/32- 384739 от 09.11.2022г.) да се произнесе по исканията на дружеството във връзка с влязло в сила съдебно решение.

Административният съд е Съдът е констатирал, че в мотивите на решението административният орган е разгледал исканията, а в диспозитива липсва произнасяне по част от тях, но е приел, че в случая не е налице мълчалив отказ, който претендира в уточняващата си молба адв. Кралева, тъй като директорът на ТД Митница София се е произнесъл с оспореното решение, макар претенциите на дружеството да не са удовлетворени в пълен размер.

И след като е приел за неправилни изводите на органа за неоснователност на част от исканията на дружеството, АССГ е отменил Решение № РЗМ-5800-1659/32-384739 от 09.11.2022 г., издадено от директора на Териториална Дирекция Митница София при Агенция „Митници“.

Обжалваното решение е недопустимо.

Административният съд е установил, че с Решение № 2192 от 02.04.2021 г. на АССГ, потвърдено с Решение № 7095 от 13.07.2022 г. на ВАС, е отменено решение № РЗМ-5800-1318/32-339731/ 26.11.2019г. на директора на Териториална Дирекция Митница София при Агенция „Митници“ в частта, с която на „Дрийм Ленд“ ООД е отказано възстановяване на сумата от 11 761.89 лв., представляваща лихва върху неправомерно начислена сума за антидъмпингово мито и ДДС върху главницата от 37 107.29 лв., за периода от 16.08.2016 г. до окончателното изплащане на сумата; сума в размер на 378.51 лв., представляваща недължимо платена лихва, върху погрешно изчислен размер на главница на задължение; сума в размер на 62.25 лв., представляваща лихва върху неправомерно начислена лихва в размер на 378.51 лв. по подадените от „Дрийм Ленд“ ООД молба вх. № 32-285778 от 04.10.2019 г., искане вх. № 32-285775 от 04.10.2019 г. и молба вх. № 32-285773 от 04.10.2019 г. Преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно мотивите на съдебния акт.

При новото произнасяне е постановено оспореното решение № РЗМ-5800-1659/32-384739 от 09.11.2022 г. на директора на Териториална Дирекция Митница София при Агенция „Митници“.

Както се посочи по-горе, разпоредителната част на решението се отнася само за сумата от 765,38 лева, представляваща главница на надвзето антидъмпингово мито в размер на 30 922,78 лева, за която е прието, че следва да се възстанови на молителя. Или, в тази част решението е положително за „Дрийм Ленд“ ООД и същият не притежава правен интерес от оспорването. Независимо от това съдът е отменил решението в цялост, т.е. и по отношение на възстановената лихва в размер на 765,38 лева. Следователно, решението е недопустимо и подлежи на обезсилване.

Отделно от изложеното, видно от оспореното решение е, че в него директорът на ТД Митница София изрично е изложил мотиви за отказ да бъде възстановена останалата част от претендираните суми (извън възстановената лихва в размер на 765,38 лева), но това не е намерило отражение в разпоредителната част на акта, т.е. налице е изрично писмено волеизявление на сезирания орган по искането, което обаче не е било визирано в диспозитива на акта.

При това положение се касае за допусната очевидна фактическа грешка в оспорения акт - формирана изрична воля на издателят на акта, ненамерила своето външно отразяване в постановеното решение. Налице са предпоставките за извършване на поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 62 от АПК. По силата на посочения текст очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, се поправят от органа, който го е издал, и след изтичане на срока за обжалване. Процесуалната възможност за изменение на влезли в сила актове на административни органи чрез поправка на допусната очевидна фактическа грешка е изключение от общия принцип, въведен в административното право за стабилитет на административните актове. В константната си практика ВАС приема, че грешка по смисъла на цитираната норма представлява несъответствие между действителната воля на издателя на акт и тази, обективирана в самия акт, като това са грешки, свързани с грешно изписване на индивидуализиращи белези, грешки при пресмятане и др. По правило тези грешки са формални и не засягат същността на властническото волеизявление, но могат да предизвикат неяснота и трудности при изпълнение на акта, което обективно налага извършването на поправката.

В конкретния случай директорът на ТД Митница София е формирал мотиви за отказ, но е пропуснал да ги обективира в разпоредителната част на административния акт. И след като е констатирал това обстоятелство, административният съд е следвало да прекрати производството по делото и да изпрати преписката на органа за поправка по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК, след която ще бъде възможно да се индивидуализира обжалваната част от решението и съдът да се произнесе по редовна и допустима жалба.

По изложените съображения, решението на АССГ следва да се обезсили, производството по делото да се прекрати и последното да се изпрати като преписка на директора на ТД Митница София за извършване на процедура по чл. 62, ал. 2 от АПК.

След приключване на производството по чл.62, ал.2 АПК и уведомяването на дружеството, последното има правната възможност да подаде жалба, като спази разпоредбата на чл. 150 от АПК. Административният съд след изпълнение на задълженията си по чл. 158 и чл.159 от АПК следва да разгледа спора и да произнесе с акт свързан с предмета на оспорването, като прецени неговата законосъобразност на всички основания посочени в чл. 146 от АПК.

С оглед изхода на спора, съдът не следва да се произнася по молбата за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд в състав на осмо отделение,