Определение № 3508 от 26.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2600/2026 г.

Образувано е по частна жалба вх. № 1752/2002/22.04.2026 г. на Г. Г. Г. срещу разпореждане № 140 от 30.03.2026 г. по гр. д. № 184/2024 г. на Окръжен съд – Монтана, с което е: оставена без движение молба вх. № 1540/24.03.2026 г., подадена от Г. Г., с искане до ВКС за непряк контрол върху решение на МОС по в. гр. д. № 184/2024 г. на МОС; указано на подателя да подпише молбата - с КЕП, ако я подава като електронен документ, или собственоръчно - ако я подава на хартиен носител; дадена възможност на подателя в едноседмичен срок от съобщението да посочи какъв е видът на търсената от ВКС защита. За да постанови разпореждането си, съдът е съобразил, че по делото е постъпила молба от Г. Г. до Върховния касационен съд, с искане ВКС да упражни непряк контрол върху решението по в. гр. д. № 184/2024 г. на МОС. Окръжен съд – Монтана е приел, че молбата следва да се остави без движение, като се укаже на подателя, че същата следва да е подписана с КЕП, като подадена по електронен път, или молбата да бъде подадена на хартиен носител, подписана собственоръчно. Посочил е, че тъй като в ГПК не е уредено самостоятелно производство за непряк контрол върху съдебно решение, подаденото искане се явява недопустимо и не подлежи на изпращане на ВКС. Единствената възможност за проверка на съдебно решение след влизането му в сила, е тази по чл. 303 ГПК - отмяна на влязло в сила решение. Това налага да се даде възможност на подателя да уточни какъв е видът на търсената от него защита. Жалбоподателят заявява, че искането му за проверка и упражняване на непряк/косвен контрол от страна на ВКС, входирано на 24.03.2026 г., е подписано на хартия съгласно даденото указание и входирано отново на 17.04.2026 г., като е прецизирано, че се иска непряк съдебен контрол. Излага съображения за нищожност и за незаконосъобразност на атакувания от него съдебен акт. Настоящият съд намира, че следва да остави частната жалба, с която е сезиран, без разглеждане, като подадена срещу необжалваем съдебен акт. Разпореждането на Окръжен съд – Монтана, с което са дадени указания на Г. Г., не попада сред хипотезите на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, поради което не подлежи на обжалване. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,