Определение № 156 от 01.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1389/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано по частна жалба на В. Д. К. от [населено място] срещу определение № 4597 от 26.2.2015 г по ч.гр.дело № 19426/14 г на Софийски градски съд,Четвърти „В“ състав, с което е оставена без уважение частната й жалба срещу определение от 24.9.2014 г по гр.дело № 12556/2003 г на Софийски районен съд, 55 състав, с което е оставена без разглеждане молбата на В. Д. К. за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 45 от 2.3.2005 г по гр.дело № 12556/2003 г на СРС, 55 състав. В частната жалба се подържа, че атакуваното определение е незаконосъобразно и се иска отмяната му. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че след приключване на инстанционния контрол за проверка на влязлото в сила съдебно решение, В. К. е поискала да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 45 от 3.3.2005 г по гр.дело № 12556/2003 г на СРС, 55 състав, по което е страна.Приел е, че в молбата за поправка на Я. В. К. е развила съображения, че в противоречие със закона и практиката на ВКС, съдът е накърнил запазената й част.Приел е, че страната е поискала да се допусне поправка на грешки, които според нея съдът е допуснал при формиране на волята си, нарушавайки закона и актове по тълкуването му. Приел е също, че отстраняване на подобни грешки / в случай, че такива са допуснати/ не може да стане по реда на чл.192 ал.2 от ГПК /отм/.Това е така поради обстоятелството, че с поправката на очевидна фактическа грешка никога не може да се отменя или изменя формираната воля. Върховният касационен съд, тричленен състав на Четвърто гражданско отделение намира следното: Обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Поправка на очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.192 ал.2 от ГПК /отм/, чл.247 ГПК в сила от 1.3.2008 г се допуска, когато е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Формираната от съда воля трябва да следва от мотивите на съдебния акт, а изразяването й да е обективирано в диспозитива.За да са налице условията за поправка е необходимо грешката да е установима без затруднения и да не се налага тълкуване на волята на съда.Недопустимо е по реда на поправката да се иска промяна на обективираната от съда воля в съдебния акт, каквото в случая се стреми да направи жалбоподателката. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.