Определение № 301 от 10.06.2024 г. на ВКС по н. д. № 460/2024 г.

Производството е по чл. 43, т. 1 НПК. Образувано е, след като с разпореждане от 13.05.2024 г. съдията-докладчик по НОХД № 304/2024 г. по описа на Сливенския окръжен съд е прекратил съдебното производство делото и е постановил изпращане на същото на Върховния касационен съд за определяне на осн. чл. 43, т. 1 НПК на друг, равен по степен съд, който да го разгледа и реши. Върховният касационен съд, като взе предвид данните по делото, прие, че липсват подкрепящи искането и съответстващи на посоченото в него нормативно основание факти. Съображенията за неговото отправяне са основани на преценката на съдията-докладчик, че разглеждането на делото от Сливенския окръжен съд ще породи неоправдани затруднения за повечето от лицата, посочени в списъка за призоваване към обвинителния акт, както и затруднения при организацията и провеждането на съдебното производство. Предложено е делото да бъде възложено за разглеждане и решаване на Софийския градски съд. Предвиденото в чл. 43, т. 1 НПК изключение от правилата на чл. 36 НПК, е допустимо, когато много обвиняеми или свидетели живеят в района на друг съд. Както вече е разяснявано в практиката на ВКС (виж определение № 124/2016 г. по ч.н.д. № 1120/2016 г. на ВКС, ІІ н.о.) изискването за множественост предполага „преобладаваща група, съществен, преимуществен брой на лицата, установени като обвиняеми и/или свидетели“. В случая от приложения към обвинителния акт списък на лицата за призоваване е видно, че от общо 14 посочени от прокурора за призоваване свидетели шестима живеят в гр. София, а двама от свидетелите и представителят на ощетеното юридическо лице – в гр. Сливен. Останалите свидетели живеят в районите на различни съдилища в страната, като двама от тях – в гр. Шумен, двама – в гр. Велинград и по един в гр. Чепеларе и в гр. Бургас. Нито едно от тези селища не попада в района на Софийския градски съд. Съдържащите се в коментираното съдебно определение съображения, свързани с географското разположение в страната на населените места, в които живеят свидетелите по делото и тези, в които са регистрирани, изброени в разпореждането търговски дружества са без процесуална полезност, доколкото установените в чл. 43, т. 1 НПК и единствено меродавни критерии, са свързани с местоживеенето на определените в самия закон категории участници в процеса - обвиняеми и свидетели, което местоживеене трябва да е в района на другия съд – от една страна и от друга страна, с тяхната множественост спрямо общия брой на съответните категории участници. Доколкото настоящата ситуация не кореспондира с изискването на чл. 43, т. 1 НПК много свидетели да живеят в друг съдебен район, различен от този, в който е извършено престъплението, смяната на местната подсъдност би била в противоречие със закона. Тя не би благоприятствала бързината и ефективността на процеса и смекчаване на трудностите от деловоден характер, а единствено би пренесла евентуалните проблеми от тези категории в другия съд. Предвид изложеното и на осн. чл. 43, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение