Определение № 318 от 25.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 1633/2013 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2 във вр. с ал.1,т.1 ГПК по повод подадена частна жалба от Л. М. Д., [населено място], чрез адвокат Н. Б., с вх.№21938 от 25.02.2013 г. на Софийския градски съд, срещу Определение №6201 от 13.02.2013 г. по ч.гр.д.№3465/2011 г. на Софийския градски съд, ГК, ІІ”в”, състав, с което е върната като недопустима/просрочена/ частната касационна жалба на настоящия жалбоподател с вх.№100258 от 05.10.2012 г. на Софийския градски съд. Жалбоподателят твърди чрез довереника си адв.Б., че обжалваното определение е неправилно, защото неправилно е прието, че връчването му на съобщението за обжалваното с частната касационна жалба определение, е извършено на 24.09.2012 г., а не на 27.09.2012 г. Спрямо втората дата срокът по чл.275, ал.1, във вр. с чл.262, ал.2,т.1 ГПК не е бил изтекъл към момента на подаването на частната му касационна жалба, което е станало по пощата с пощенско клеймо от 04.10.2012г. Ответникът П. Ш. чрез адв.Милена Ш. оспорва частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на обжалване пред ВКС/ чл.274, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима. Частната жалба е неоснователна. Правилно Софийският градски съд е приел, че частната жалба на Л. Д. с вх.№100258 на СГС е просрочена. Едноседмичният срок по чл.275, ал.1 във вр. с чл.262, ал.2,т.1 ГПК е започнал да тече от датата на връчването на съобщението до жалбоподателя, което правилно съдът е приел, че е извършено на 24.09.2012 г. Тази дата на връчване се съдържа в съобщението, представляващо официален свидетелстващ документ, съставен от връчителя в качеството му на длъжностното лице в кръга на служебните му задължения по установените форма и ред. Посочената в съобщението дата е потвърдена и от писмено дадените обяснения на същия връчител -призовкар С. Е., поради което дата на връчване е доказана с обвързваща съда доказателствена сила/ чл.179, ал.1 ГПК/. Настоящият жалбоподател не е оборил материалната доказателствена сила на съобщението, представляващо официален документ. Твърденията му за неистинско удостоверяване на датата на връчване не са доказани, чрез предположения му във връзка с отбелязването върху обратната страна на съобщените на цифрите”26.С.09”, което отбелязване е неподписано, не е доказано от кого изхожда и във връзка с кое обстоятелство е направено. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд