Определение № 351 от 26.10.2018 г. на ВКС по т. д. № 2458/2017 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ПЛАМЕКС” ООД, [населено място], срещу решение № 68/24.04.2017г. по в.гр.д. № 87/2017г. на Апелативен съд –Пловдив, с което е потвърдено решение № 371/01.12.2016г. по гр.д. № 33/2016г. на Окръжен съд – Стара Загора. С него са отхвърлени предявените по чл.4, пар.3 от ДЕС от дружеството против Районен съд – Хасково и Окръжен съд – Хасково искове за присъждане на обезщетения за причинени вреди вследствие нарушение на правото на Европейския съюз – чл. 59 от Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13.11.2007г., относно платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 97/7/ЕО, 2002/65/ЕО, 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО и за отмяна на Директива 95/7/ЕО (ОВ, І.319/1 от 5.12.2012 г.), причинени вследствие на постановяване на решение № 359/ 21.05.2012г. по гр.д. № 2902/2011г. на Районен съд - Хасково и решение № 229/11.10.2012 г. по в.гр.д. № 544/2012 г. на Окръжен съд – Хасково, както следва: 34282,80 лева за пропуснати ползи, заедно със законната лихва след 12.01.2016г. до окончателното й изплащане; 1034,18 лева за направени разходи, 454 лева лихва за забава върху сумата за периода 29.09.2011г. – 12.01.2016г., заедно със законната лихва върху главницата след тази дата до окончателното й изплащане; 517,09 лева за платена държавна такса за въззивно обжалване, 189,25 лева - лихва за забава върху сумата за периода 13.06.2012г. – 12.01.2016г., заедно със законната лихва след тази дата до окончателното й изплащане. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което се иска неговата отмяна. Претендират се разноските по делото. Препис от касационната жалба и нейните приложения е връчен на ответниците по делото –Окръжен съд – Хасково и Районен съд – Хасково. В писмен отговор Окръжен съд –Хасково заявява, че не са налице основанията за допускане на касационен контрол, а по същество намира жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Въпросите за компетентния съд и за процесуалния ред за разглеждане на исковата претенция с правно основание чл.4, пар.3 ДЕС са предпоставящи допустимостта на въззивното решение, за която касационният съд следи служебно в производството по чл.288 ГПК, поради което доколкото този въпрос влиза в обхвата на т.1 и т.2 от тълкувателно дело № 2 / 2015г. по описа на ВКС, за приемане на съвместно тълкувателно постановление от общото събрание на съдиите от Гражданска и Търговска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, производството по настоящото дело следва да се спре на основание чл. 292 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд