Решение № 2695 от 11.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 613/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на „Езир“ ЕООД, ЕИК 203535259, със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], представлявано от управителя Ю. Ю. К., подадена чрез пълномощника адв. Белелиева, срещу Решение № 35298/28.10.2025 г., постановено по адм. дело № 11419/2023 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) № Р-22221722002738-091-001/19.07.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта, потвърдена с Решение № 1392/02.10.2023 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) – София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По отношение на отказаното право на данъчен кредит, касаторът счита, че от приходните органи, а и от съда, не са изложени конкретни съображения за нереалност на получените доставки. Изтъква се, че неоткриване на доставчика на адреса му за кореспонденция и непредставянето на документи не може да обоснове законосъобразността на отказа на правото на данъчен кредит. Касаторът сочи, че са представени доказателства за действителното получаване на стоките от посочените дружества, като приходните органи са признали последващата им реализация. Искането, поддържано и в съдебно заседане, е за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго, с което жалбата срещу процесния РА да бъде уважена. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът – Директор на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, чрез пълномощника юрк. Иванова, в съдебно заседание, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд – София-град е бил РА № Р-22221722002738-091-001/19.07.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта, потвърдена с Решение № 1392/02.10.2023 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, с който на „Езир“ ЕООД са установени задължения по ЗДДС за данъчните периоди от м. 11.2020 г. до м. 02.2021 г., м. 06.2021 г., м. 08.2021 г., м. 09.2021 г. и м. 11.2021 г. в размер на 314 059,47 лв. главница, ведно с 70 437,98 лв. лихви. В хода на ревизионното производство е установено, че дружеството има за основна дейност през ревизирания период търговия със строителни материали, моторни масла и други видове стоки. Дейността е упражнявана в следните обекти: производствено хале в гр. Перник, [улица], Промишлена зона, както и в склад в гр. София, [улица], съгласно сключени договори за наем. С РА на „Езир“ ЕООД е отказано право на данъчен кредит по следните фактури: фактура № 000000001/31.08.2021 г., издадена от „Зона Инвест“ ЕООД, с предмет линия за бутилиране с етикираща машина, ралични пакетиращи машини, вакууми, филтри и др. оборудване, и размер на ДДС 276 320,01 лв.; фактури № 6000000015/24.12.2020 г., № 6000000018/31.12.2020 г. и № 6000000019/31.12.2020 г., издадени от „Викингтийм“ ЕООД, с предмет „масло АН 15/295 варел“ и „по договор за намиране на клиенти“, и общ размер на ДДС 29 340,00 лв. фактура № 0000000020/30.11.2020 г., издадена от „Булстар Строй“ ЕООД, с предмет „наем на персонал“, и размер на ДДС 3 400,00 лв; фактура № 1000001076/12.03.2021 г. и № 1000001088/31.07.2021 г., издадени от „Тенакс 2011“ ЕООД, с предмет „наем на товарен камион [рег. номер]“, и общ размер на ДДС 140,00 лв.; фактура № 000000019/31.03.2021 г., издадена от „Потенс“ ЕООД, с предмет „наем на товарен автомобил [рег. номер]“, и размер на ДДС 60,00 лв.; фактура № 000000013/30.09.2021 г., издадена от „Астория 2020“ ЕООД, с предмет сурови бадеми“ и размер на ДДС 1 999,40 лв. На доставчика „Зона Инвест“ ЕООД е извършена насрещна проверка, приключила с Протокол № П-02000222141894-040-001/02.09.2022 г. В отговор на връченото при проверката искане за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице (ИПДПОЗЛ), от доставчика са представени: фактура № 000000001/02.08.2021 г., издадена от „Хедрин“ ЕООД на „Зона Инвест“ ЕООД с предмет „услуга по договор“; счетоводни регистри; инвойс № 1000000006/31.08.2021 г. на стойност 680 836,30 евро, издадена от TRADE TWO MON I.K.E. с предмет различно оборудване; протокол по чл. 117 ЗДДС; ЧМР за извършен транспорт на оборудването; спорната фактура; приемно-предавателен протокол № 0000000001/31.08.2021 г. за предаване на описаното по-горе оборудване от „Зона Инвест“ ЕООД на „Езир“ ЕООД; договор между доставчика и ревизираното дружество от 31.08.2021 г. за доставка на оборудването; декларация от управителя на „Зона Инвест“ ЕООД относно придобиването на оборудването посредством ВОП от гръцкото дружество TRADE TWO MON I.K.E. Справка в информационните масиви на НАП е установила, че „Зона Инвест“ ЕООД е квалифицирано като „рисково“, считано от 25.02.2020 г., като е дерегистрирано по ЗДДС на 14.12.2021 г. По линия на международното сътрудничество, приходните органи са изпратили молба до данъчната администрация на Република Гърция във връзка с предходния по веригата доставчик – TRADE TWO MON I.K.E. При извършена проверка на място не е открит представител на дружеството, както и такъв не се е явил във връзка с изпратена покана. С препоръчано писмо от 01.2022 г. законният представител на гръцкото дружество е изпратил на гръцката данъчна администрация ДДС регистри, декларации и счетоводни документи. Доставката към „Зона Инвест“ ЕООД е намерила отражение в подадените документи на TRADE TWO MON I.K.E. Поради това, че представителят на гръцкото дружество не е потвърдил изрично доставката към българското дружество, приходните органи са приели, че сделката между двете дружества не следва да бъде призната във връзка с изследваната реалност на доставката. За да откажат право на данъчен кредит на „Езир“ ЕООД по фактурата, издадена от „Зона Инвест“ ЕООД, приходните органи са посочили, че от двете дружества не са представени доказателства за произход на стоката, как е осъществен контакт между тях; за кой обект е предназначено оборудването, по какви критерии е избран доставчикът. Изтъкнато е обстоятелството, че доставикът не е отчитал разходи за ток, вода, телекомуникационни услуги и консумативи, от които да е възможно да се формира извод за реална търговска дейност. По отношение на „Викингтийм“ ЕООД е извършена насрещна проверка, приключила с Протокол № П-22221122117101-141-001/16.08.2022 г., в рамките на която на доставчика е връчено ИПДПОЗЛ № 22221122117101-040-001/30.06.2022 г. В отговор от дружеството са представени договор за доставка на базови масла от 21.12.2020 г., сключен с „Езир“ ЕООД, копия от процесните фактури и приемно-предавателни протоколи към тях; счетоводни регистри; декларация от управителя във връзка с дейността на фирмата и механизма на доставките. При проверка в информационните масиви на НАП е установено, че към ревизираните периоди „Викингтийм“ ЕООД не е имало назначени по трудов договор лица и не е подало ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2020 г. и 2021 г. За да откажат право на данъчен кредит на „Езир“ ЕООД по фактурите, издадени от „Викингтийм“ ЕООД, приходните органи са посочили, че не са представени доказателства за произход на стоката, как е осъществен контакт между дружествата, за кой обект е предназначена стоката. Изтъкнато е обстоятелството, че доставикът не е отчитал разходи за ток, вода, телекомуникационни услуги и консумативи, от които да е възможно да се формира извод за реална търговска дейност. В рамките на ревизията е извършена насрещна проверка и на „Булстар Строй“ ЕООД, приключила с Протокол № П-22001422117096-141-001/01.09.2022 г., като на дружеството е връчено ИПДПОЗЛ № П-22001422117096-040-001/30.06.2022 г. Изисканите документи не са представени. Проверка в информационните масиви на НАП е установила, че към ревизирания период „Булстар Строй“ ЕООД е разполагало с 46 лица, наети по трудов договор. От страна на „Езир“ ЕООД, във връзка с реалността на фактурираната доставка по наем на персонал, са представени, освен спорната фактура, разчетно-платежна ведомост на „Булстар Строй“ ЕООД за м. 11.2020 г., както и рекапитулация за същия период. За да приемат, че доставката не е реално осъществена, приходните органи са изтъкнали, освен че от доставчика не са представени изисканите документи, и обстоятелството, че липсват доказателства относно избора на доставчика, за осъществена кореспонденция между дружествата, както и че от „Булстар Строй“ ЕООД не са отчитани разходи за ток, вода, телекомуникационни услуги и консумативи, от които да е възможно да се формира извод за реална търговска дейност. Извършена е насрещна проверка и на „Тенакс 2011“ ЕООД, приключила с Протокол № П22221722117105-141-001/01.09.2022 г., като на дружеството е връчено ИПДПОЗЛ № П- 22221722117105-040-001/30.06.2022 г. Изисканите документи не са представени. Проверка в информационните масиви на НАП е установила, че към ревизираните периоди доставчикът не е разполагал с наети лица, като е имало ДМА – 5 броя транспортни средства, включително описаното по-горе, предмет на доставката. От ревизираното дружество, във връзка със спорната доставка, са ангажирани освен фактурите и приемно-предавателни протоколи за предаване и връщане на товарния автомобил. От приходните органи са изложени съображения, аналогични на формираните по отношение на останалите доставчици, а именно, че не се установява как е избран доставчикът, как е осъществен контакт между дружествата, както и отново е изтъкната липсата на доказателства относно сторени от „Тенакс 2011“ ЕООД разходи. Насрещна проверка е извършена и на „Потенс“ ЕООД, завършила с Протокол № П-22221722117111-141-001/16.08.2022 г. На доставчика е връчено ИПДПОЗЛ № П-22221722117111-040-001/30.06.2022 г. В отговор от доставчика са представени договор от 01.03.2021 г. за наем на МПС, сключен с „Езир“ ЕООД; изисканите счетоводни регистри; копие на фактурата; свидетелство за регистрация на предмета на доставката – „Опел Виваро“ с рег. № [рег. номер]; декларация от управителя относно дейността на дружеството и механизма на доставките. Ревизиращият екип е извършил справка в информационните масиви на НАП, при която е установено, че „Потенс“ ЕООД не е разполагало с наети лица и е подало е ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2021 г. Дружеството е разполагало с транспортни средства, включтелно посоченото по-горе. В РД са изложени съображения, според които, въпреки че са изискани, от „Потенс“ ЕООД не са представени документи във връзка с местодомуването на транспортните средства, както и такива относно кое е лицето, приело поръчката, и как е осъществен контакт между дружествата. И по отношение на този доставчик е изтъкната липса на разходи във връзка с осъществяваната дейност. Извършена е насрещна проверка и на „Астория 2020“ ЕООД, завършила с Протокол № П-02000222117511-141-001/29.07.2022 г., като е връчено и ИПДПОЗЛ № П-02000222117511-040-001/01.07.2022 г. Изисканите документи не са представени. Проверка в информационните масиви на НАП е установила, че дружеството не е имало назначени лица към ревизираните периоди, като е декларирало дейност в големи размери, но без да отчита разходи. От страна на „Езир“ ЕООД, във връзка с доставката на стоките, са представени фактурата и приемно-предавателен протокол. Приходните органи са приели, че представените доказателства не установяват реалността на получената доставка. При тези фактически установявания е формиран решаващ правен извод, според който по спорните фактури не е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 ЗДДС, като не се доказва наличието на доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС, поради което и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС на „Езир“ ЕООД е отказано правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от „Зона Инвест“ ЕООД, „Викингтийм“ ЕООД, „Булстар Строй“ ЕООД, „Тенакс 2011“ ЕООД, „Потенс“ ЕООД и „Астория 2020“ ЕООД. В хода на съдебното производство са допуснати две съдебно-счетоводни експертизи, кредитирани от съда и неоспорени от страните. Първоинстанционният съд, след извършена проверка съгласно чл. 146 и чл. 168 АПК, както и на основание чл. 160, ал. 2 ДОПК, е приел, че актът е издаден от компетентни органи, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По съществото на спора е формиран извод за материална законосъобразност на РА, тъй като от представените по спора доказателства не се установява реалността на доставките по спорните фактури. Съдът изцяло е възприел фактическите и правни изводи на приходните органи, като е приел, че дружеството не е съумяло да докаже законово предвидените предпоставки за упражняване правото на данъчен кредит. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 ЗДДС обуславя възникването на правото на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, включва и установяването на реалното извършване на услугите по облагаемата доставка – арг. от чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, съответно реалното предаване и приемане на стоките по доставката, съобразно изискването на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. В тежест на лицето, претендиращо право на данъчен кредит, е да докаже, че декларираните доставки на стоки и/или услуги са изпълнени и че същите са използвани за последващи облагаеми доставки или във връзка с икономическата му дейност. Както е прието в т. 33 от решение на СЕС по дело С-154/20, Kemwater ProChemie s.r.o.: „данъчната администрация не може да сведе проверката единствено до самата фактура. Тя трябва да вземе предвид и допълнителната информация, предоставена от данъчно задълженото лице. От друга страна, именно данъчно задълженото лице, което иска приспадането на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Следователно данъчните органи могат да изискат от самото данъчно задължено лице доказателствата, които считат за необходими, за да преценят дали следва да се допусне исканото приспадане (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C 281/20 и цитираната съдебна практика)“. Националната юрисдикция, в съответствие с националните правила на доказване, следва да извърши цялостна проверка на фактите, за да прецени налице ли са основания за признаване на претендираното право на приспадане. (т. 37 от решение на СЕС от 18 юли 2013 г. по дело С-78/12, Евита К). Материалноправните предпоставки за възникване правото на приспадане са формулирани нееднократно в съдебната практика на СЕС, а и тази на ВАС. С т. 25 от Решение от 13 февруари 2014 г. по дело С-18/13 на СЕС е прието: „Освен това от текста на член 168, буква а) от Директива 2006/112 следва, че за да се ползва от правото на приспадане, е необходимо, от една страна, заинтересуваният да бъде данъчно задължено лице по смисъла на тази директива, и от друга страна, стоките или услугите, на които се основава това право, да се използват впоследствие от данъчно задълженото лице за целите на собствените му облагаеми сделки, а нагоре по веригата тези стоки или услуги трябва да бъдат доставяни от друго данъчно задължено лице (вж. Решение по дело Боник, посочено по-горе, точка 29 и цитираната съдебна практика). Следователно, ако тези условия са изпълнени, приспадането по принцип не може да бъде отказано.“. Въз основа на анализ на представените в хода на ревизионното и съдебното производство доказателства, настоящият касационен съдебен състав намира извода на първоинстанционния съд за липса на реалност на доставките по процесните фактури за неправилен и необоснован. Противно на изложените в съдебното решение мотиви, „Езир“ ЕООД, чиято е доказателствената тежест, е съумяло да докаже горепосочените предпоставки за признаване правото му на данъчен кредит по фактурите, издадени от „Зона Инвест“ ЕООД, „Викингтийм“ ЕООД, „Булстар Строй“ ЕООД, „Тенакс 2011“ ЕООД, „Потенс“ ЕООД и „Астория 2020“ ЕООД. Основните мотиви, с които е обоснован отказът на данъчен кредит на ревизираното дружество, се свеждат до липса на доказателства относно възможността на доставчика да предостави конкретната услуга или да достави стоката, неоткриването му в рамките на извършените насрещни проверки, както и липсата на отчени разходи и данни за избора на конкретния доставчик. Впрочем, следва да се посочи, че РА се явява необоснован, което не е съобразено от административния съд, тъй като представените от „Езир“ ЕООД и доставчиците му доказателства единствено са изброени, но не е извършен дължимият им анализ – поотделно и в съвкупност. Административният съд е следвало да съобрази константната практика на Съда на ЕС, възприета и в постоянната практика на ВАС, съгласно която не е допустима национална практика, с която се отказва претендираното данъчно предимство само въз основа на нередности при доставчика и предходните доставчици по веригата, като тези нередности не могат да бъдат самостоятелно основание за непризнаване правото на данъчен кредит на получателя. Липсата на данни за наети по трудов договор работници при доставчика, както и за произхода на предмета на доставките, не може да служи като достатъчно основание за формиране на отказ за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, което в случая е основното съображение на приходната администрация и на съда за установяване на спорните задължения. Според разрешението, дадено с Решение на СЕС по дело С-324/11, фактът, че задълженото дружество не е проверило обезпечеността на доставчиците си, не представлява обективно обстоятелство, от което може да се заключи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с ДДС, когато този получател не е разполагал с данни, въз основа на които да заподозре наличието на нарушения или измама в това отношение от страна на този издател. Съгласно решение на СЕС по дело С-18/13 не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост или има нередовна счетоводна отчетност при тях, но само при наличие на две кумулативни условия – тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективни данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчно задълженото лице е знаело за нея. В случая липсват твърдения и доказателства, обосноваващи наличие на данъчна измама. По отношение на доставката на оборудване от „Зона Инвест“ ЕООД, както доставчикът, така и ревизираното дружество своевременно са представили фактурата, договор за за покупка-продажба на оборудване от 31.08.2021 г. и приемно-предавателен протокол, двустранно подписан, според който машините са доставени до склада на „Езир“ ЕООД, находящ се на адрес гр. София, [улица]. От страна на „Зона Инвест“ ЕООД са ангажирани и доказателства за придобиване на оборудването посредством ВОП от Гърция – от TRADE TWO MON I.K.E. Представените доказателства кореспондират помежду си и установяват реалното получаване на доставката от посочения във фактурата доставчик. За пълнота следва да се посочи също, че противно на приетото с РА, „Зона Инвест“ ЕООД е съумяло да докаже получаване на ВОП от гръцкото дружество, което е декларирало доставката в регистрите си, поради което необосновано в РД се сочи, че реалността не е установена поради липса на изрично потвърждение от представляващия. По отношение на плащането по фактурата, издадена от „Зона Инвест“ ЕООД, макар да не е част от фактическия състав, обусляващ възникване и надлежно упражняване правото на данъчен кредит, експертизата, изготвена от вещото лице Лилова, е констатирала, че между страните има съставени протоколи за отложено плащане във връзка с ремонт на оборудването, т.е. налице са допълнителни индиции за реални стопански отношения. Ангажираните по отношение на „Викингтийм“ ЕООД доказателства – договор за доставка на базови масла от 21.12.2020 г., фактури и приемно-предавателни протоколи към тях обуславят реалността на получените доставки, като посредством тях се установява предметът на доставката в съответствие с изискването на чл. 71, т. 1 вр. чл. 114 ЗДДС, т.е. данъчно задълженото лице, претендиращо право на данъчен кредит, разполага с данъчен документ, съставен в съответствие с нормативните изисквания, като се установяват количеството и вида на стоката. Посредством приемно-предавателните протоколи се установява и предаването на фактурираните количества. По отношение на фактурата във връзка с посреднически услуги, приходните органи не са изложили мотиви, поради което РА се явява необоснован в тази му част, което не е съобразено от административния съд. Неправилно и необосновано решаващият съд е приел, че за ревизираното дружество не следва право на данъчен кредит и по отношение на фактурата, издадена от „Булстар Строй“ ЕООД с предмет „наем на персонал“. Още в хода на ревизията от „Езир“ ЕООД са ангажирани разчетно-платежна ведомост на „Булстар Строй“ ЕООД за м. 11.2020 г., както и рекапитулация за същия период, които не са обсъдени от приходните органи. Въпреки че е установено, че доставчикът е разполагал с 46 лица, наети по трудови правоотношения, без да изложи мотиви и да обсъди доказателствата, ревизиращият екип е отрекъл реалността на доставката с мотиви относно липсата на доказателства за избор на доставчика, както и че последният не е представил изисканите му документи и не е отчитал разходи. При съобразяване на цитираната по-горе относима практика на СЕС, отказът на данъчен кредит при доказана реалност на пряката доставка и липса на данни и твърдения за данъчна измама, се явява незаконосъобразен. Аналогичен извод следва и по отношение на доставките, получени от „Тенакс 2011“ ЕООД и „Потенс“ ЕООД с предмет наем на тежкотоварни автомобили, идентифицирани по марка, модел и регистрационен номер. За доставките са представени фактури, съдържащи необходимите реквизити съгласно чл. 71, т. 1 вр. чл. 114 ЗДДС, както и приемно-предавателни протоколи. Следва да се посочи, че приходните органи са установили и по отношение на двете дружества, че същите са разполагали с посочените тежкотоварни превозни средства, поради което необосновано е отречена възможността същите да са ги предоставили на ревизираното дружество с бланкетни мотиви, касаещи липса на данни как е избран доставчикът, как е осъществен контакт между дружествата и за неотчитане на разходи във връзка с дейността им. По делото, посредством представените доказателства, се установява и реалността на получената от „Астория 2020“ ЕООД доставка на стоки – бадеми. От „Езир“ ЕООД са ангажирани договор от 30.09.2021 г. за доставка на ядки и приемно-предавателен протокол от същата дата за предаване на суров бадем – 1 538,00 кг., т.е. предметът на доставката е индивидуализиран в достатъна степен, като се установява получаването му от ревизираното дружество. Не на последно място, административният съд е следвало да съобрази и наличието на данни за последващата реализация и използването на получените от „Езир“ ЕООД доставки в рамките на извършваната от него независима икономическа дейност. Видно от неоспореното заключение по ССчЕ, изготвено от вещото лице Лилова, в кориците на делото се съдържат доказателства за последващи продажби и отчитане на приходи във връзка с получените доставки. Доколкото с РА не са установени задължения във връзка с ВОД, настоящият касационен състав не следва да се произнася по въведените от касатора възражения в тази насока, тъй като мотивите на административния акт не подлежат на самостоятелно оспорване. С оглед изложеното, решението на административния съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионния акт, като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, следва да бъде отменено. По разноските: При този изход на спора и навременна претенция, подкрепена с доказателства, в полза на касатора се следват разноски за две съдебни инстанции. Разноските, доказани по размер за първоинстанционното производство, възлизат на 3 685,56 лв., от които 50,00 лв. за държавна такса, 1 635,56 лв. за депозити за вещи лица и 2 000,00 лв. за адвокатско възнаграждение. На основание чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България посочената сума следва да се превалутира, като същата възлиза на 1 884,40 евро. За касационното дело страната е понесла разноски в размер на общо 2 869,20 евро, от които 869,20 евро за държавна такса и 2 000,00 евро за адвокатско възнаграждение. Общият размер на подлежащите на присъждане разноски за двете съдебни инстанции възлиза на 4 753,60 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение